Черен пор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Черен пор
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
семейство:Порови (Mustelidae)
род:Порове (Mustela)
вид:Черен пор (M. putorius)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Черен пор в Общомедия
[ редактиране ]

Черният пор (Mustela putorius), известен също като обикновен пор, черен или горски пор, Европейски пор, или див пор, е животно от семейство Порови.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

В България е наричан „кокошкар“ заради опустошенията, които нанася в стопанските курници и зайчарници.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Козината му е тъмнокафява. Муцуната му има по-светъл цвят, а коремът е бледожълт. Има дълга опашка и къси крака. По-голям е от невестулката, но е по-малък от видрата. Мъжкият тежи около 1,7 кг, а женската – около 0,7 кг. Дължината на тялото е от 21 до 56 см., опашката – от 7 до 19 см. Теглото варира между 0,2 до 2,1 килограма. Remark: Снимката е на чернокрак пор (Mustela nigripes)

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Черните порове живеят в селскостопански дворове, в горски и в мочурливи местности. В България локално из цялата страна, по-често в източната част, най-вече в Добруджа; също в Софийската котловина.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Основно са активни през нощта. Често си построяват жилище в насипите покрай потоците или си правят дупка под корените на дървета. Територията им се ограничава до около 1 км2.

Месоядни животни са. Хранят се предимно с жаби и полевки, но също така и с плъхове и друга дребна плячка. Нападат също кокошки,зайци и други дребни домашни животни.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Според чужди източници разгонването започва на някои места в началото на февруари, а в други през май. Бременността продължава повече от 5 месеца, а броят на малките в котилото е 4-8.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mustela putorius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)