Обикновена горска мишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Обикновена горска мишка
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Мишкови (Muridae)
триб:Apodemini
род:Полски мишки (Apodemus)
вид:Обикновена горска мишка (A. sylvaticus)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Обикновена горска мишка в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновената горска мишка (Sylvaemus sylvaticus) е вид дребен бозайник от семейство Мишкови (Muridae).

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Според традиционната класификация, обикновената горска мишка e от род Apodemus, заедно с полската мишка. Но най-новите генетични изследвания показват, че е по-правилно полската мишка да е родово самостоятелен вид, а горските мишки да се обособят в отделен род Sylvaemus.[3] Така името на вида става Sylvaemus sylvaticus, а старото остава като синоним. Повече информация относно класификацията вижте статията за горски мишки.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото 7 – 11 cm, а на опашката 7 – 12 cm. Кафеникаво-сив гръб и сиво-бяло коремче, без рязка граница между окраската на двете части на тялото.[4]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е разпространен и често срещан в Северна Африка и Европа (без северните части на Скандинавския полуостров), включително в България, Югозападен Сибир, Централна Азия, Индия, Мала Азия. В България е разпространена до 1000 м надм. височина.[4]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Обитава широколистните и отчасти смесените гори, сечища, ливади и обработваеми земи, а през студените сезони се заселва и в сгради.[4]

Активна е привечер и нощем. Копае дълбоки дупки с жилищна камера на дълбочина 40 – 50 см и с диаметър 10 – 12 см, в близост изкопава една до три складови камери.[4]

Размножителният ѝ период е от март до октомври, като бременността трае между 23 и 25 дни. Има между 3 и 4 котила годишно, всяко с по 3 – 8 малки. Максималната продължителност на живота е 18 месеца.[4]

Храни се предимно със семена, също и зелените части на растенията, а през топлите сезони включва в менюто си насекоми и плодове (къпини, лешници, орехи и др.). От гледна точка на защита на горите се счита за вредител, тъй като унищожава семената или зелените части на много дървесни и храстови видове.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Apodemus sylvaticus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Обикновена горска мишка. Посетен на 2022-03-28
  3. Фауна на България, т.27 Mammalia. 2004. ISBN 9544308601. с. 352-353.
  4. а б в г д е Роснев, Боян и др. Ръководство по защита на горите, част I. София, Национално управление по горите и Институт за гората при БАН, 2006. ISBN 954-91590-2-7. с. 183 – 184.