Планинско сляпо куче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Планинско сляпо куче
Червена книга на България
LC
Незастрашен[1]
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Слепи кучета (Spalacidae)
род:Същински слепи кучета (Spalax)
вид:Планинско сляпо куче (S. leucodon)
Научно наименование
Планинско сляпо куче в Общомедия
[ редактиране ]

Планинските слепи кучета (Spalax leucodon) са вид дребни бозайници от семейство Слепи кучета (Spalacidae).[2]

Разпространени са на Балканския полуостров, в източната част на Среднодунавската низина и по долното течение на Прут и Днестър.[2] В България се срещат в цялата страна. Предпочитат ливади, храсталаци и редки гори, често и зеленчукови и цветни градини, особено такива с луковични растения.[3]

Планинско сляпо куче в района на Софийското поле

Планинското сляпо куче е гризач със сивокафява до жълтокафява окраска. Дължината на тялото с главата му е 150 – 240 mm. Живее под земята и е напълно сляпо, като силно редуцираните очи са покрити с кожа. Прокопава тунелите си с добре развитите резци, които остават извън устата, дори когато тя е затворена. Изкопаната пръст уплътнява в стените на самия тунел, като рядко я изхвърля на повърхността. В тези случаи образува по-големи купчини от тези на къртиците. Агресивно е към други представители на вида.[3]

Основната част от тунелите на сляпото куче се намират на дълбочина 15 – 25 cm и са с диаметър 6 – 10 cm, според размера на животното. То ги прокопава в търсене на храна, поради което са сложни и преплетени. Жилището му е на дълбочина 50 – 200 cm и има диаметър около 25 cm, като е постлано с трева, в някои случаи с хартия и парцали. Изгражда и складови камери за храна, в които може да натрупа до 60 kg запаси за зимата. Младите се хранят предимно със зелени части на растения, а възрастните — с корени, кореноплоди и луковици.[3]

Размножителният период на планинските слепи кучета е от март до юни. Женските раждат веднъж годишно по 1 до 6, най-често 3 – 4 малки, които се хранят с мляко около 4 седмици и се разселват през втория месец от живота си.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Червена книга на Република България. Планинско сляпо куче. Посетен на 2022-03-28
  2. а б Kryštufek, B. & Amori, G. Spalax leucodon // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 2 октомври 2009. (на английски)
  3. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 349-352.