Луковица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Луковица.

Луковици на Allium cepa или просто кромид лук
Хипеаструм – популярно декоративно растение, чиито подземен орган е луковица

Луковицата е видоизменено стъбло, подземен орган, който се наблюдава при някои от растенията. Представлява издута част, намираща се в почвата, между същинското стъбло и корена, съставена от слоеве растителни клетки, като най-външните слоеве се преобразуват в защитни люспи. Забелязва се при представителите на сем. Кремови (известни още като Лилиеви), сем. Кокичеви, сем. Лукови и др. Като част от защитната еволюция на растенията, някои луковици са станали отровни за животните.

Предназначение[редактиране | редактиране на кода]

Луковицата изпълнява много важна функция, съхранявайки растението през неблагоприятните за него условия. По време на периода на покой надземната част на някои растения (лале, лилиум, хипеаструм и др.) изсъхва. Този период обикновено настъпва, когато условията във средата на вида се влошат (застудяване, затопляне, засушаване и др.). В този момент растението се запазва до ново подобряване на условията като складира хранителни вещества и вода от надземните органи в луковицата си, която започва да едрее. Луковицата играе ключова роля в този момент, запазвайки всичко ценно за бъдещият растеж. С настъпването на зимата растението изпада в период на покой до пролетта, или с други думи – до началото на новия жизнен цикъл. С подобряването на условията, растението „се събужда“ и от луковицата израстват вегетативните органи: стъбло и листа нагоре и корени надолу. Старата луковица загива, връщайки част от ценните минерали в почвата, а на нейно място се образува нова. При растежът на новото растение е възможно от една луковица да израстат две отделни растения, т.нар. безполово размножаване.

Строеж[редактиране | редактиране на кода]

Растителни клетки, изграждащи луковиците са богати на левкопластиклетъчни органели, в които се съхраняват различни хранителни вещества (полизахариди, скорбяла и др.).

Луковиците са съставени от голямо количество образувателна тъкан (меристема), което е свързано с основната ѝ функция – образуване на новото растение.