Ръждив вечерник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ръждив вечерник
Nyctalus noctula.jpg
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Chiroptera Прилепи
семейство: Vespertilionidae Гладконоси прилепи
род: Nyctalus Вечерници
вид: Nyctalus
noctula
Ръждив
вечерник
Научно наименование
Уикивидове Nyctalus noctula
ръждив вечерник в Общомедия

Ръждив вечерник (Nyctalus noctula) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Северозападна Африка, почти цяла Европа и големи части от Азия - крайбрежието на Средиземно море, Централна Азия, Китай, Япония. В България е един от най-често срещаните прилепи, главно в широколистни гори в равнините.[2]

С маса 22-40 mm, дължина на тялото с главата 64-82 mm и размах на крилата 360-400 mm ръждивият вечерник е сред най-едрите прилепи, срещащи се в Европа. Цветът на тялото е тъмножълт до кафяв, а на летателните мембрани - тъмно кафяв. Муцуната му е широка, а ушите са къси (16-20 mm) и наведени напред. Опашката е сравнително къса, 42-59 mm, като само последните прешлени излизат извън междубедрената мембрана.[2]

Ръждивият вечерник предпочита гористи местности, но се среща и в селища. През лятото живее в хралупи на дървета - мъжките поединично или на малки групи, а женските в размножителни колонии от 15-50 екземпляра. През зимата образува големи колонии в сгради или пещери, достигащи 1000 екземпляра. Извършва значителни миграции, като в края на август прилепите от Централна и Източна Европа се преместват с около 1000 km на югозапад. Копулацията протича през август-октомври. През този период мъжките се заселват в отделни хралупи, където привличат по 4-5, в редки случаи до 20, женски. През юни-юли женските раждат по 1-2 малки. Продължителността на живота е около 12 години.[2]

Полетът на ръждивия вечерник е бърз и насечен, като често лети над върховете на дърветата. Той е един от европейските прилепи, които най-често са наблюдавани да летят и през деня. При полет се ориентира чрез ехолокация, като използва смесен сигнал с кратка честотномодулирана част и по-дълга част с постоянна честота около 20 kHz. Обикновено ловува във въздуха, като изяжда плячката си в полет, по-рядко събира насекоми по повърхността на земята. През пролетта се храни главно с дребни двукрили, а през лятото - с нощни пеперуди и бръмбари.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Chiroptera Specialist Group. Nyctalus noctula. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 2007-04-17.
  2. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 248-252.