Дългоух нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дългоух нощник
Vespertilion bechstein.jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Дългоух нощник (M. bechsteinii)
Научно наименование
Разпространение
Mapa Myotis bechsteinii.png
Дългоух нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Дългоухите (бехщайнови) нощници (Myotis bechsteinii) са вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространени са в Европа, Задкавказието и Северен Иран. В България се срещат рядко, главно в равнинните и хълмисти области.[3]

Дългоухият нощник има маса 8-18 g, дължината на тялото с главата 44-55 mm и размах на крилата 260-290 mm. Цветът му е кафяв по гърба, белезникав по корема и тъмнокафяв по крилата и ушите. Космите са дълги и гъсти. Ушите са дълги и широки, силно изнесени напред, с къс трагус. Крилата са много къси, но широки, а опашката е по-къса от тялото, с връх, излизащ с 2-3 mm извън междубедрената мембрана.[3]

Дългоухият нощник живее главно в горите, като извършва кратки миграции между летните и зимните убежища - до 35 km. През лятото живее в хралупи на дървета, по-рядко постройки и пещери, като често сменя жилището си. Зимува в пещери и галерии с температура 3,6 до 10,5 °C, в които се премества сравнително късно, а понякога сменя жилището си и през зимата. Прекарва зимата поединично или в малки групи по 3-5 екземпляра. През пролетта образува размножителни колонии от по 15-35 прилепа, а малките се раждат през юни. Продължителността на живота достига 21 години.[3]

При полет дългоухият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота около 45 kHz, подобни на тези при водния нощник (Myotis daubentoni). Храни се предимно с нелетящи насекоми, които улавя на земята или по листата на дърветата.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Myotis bechsteinii. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Дългоух нощник. Посетен на 18 февруари 2012
  3. а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 203-207.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]