Крило

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крило.

Крило на птицата Морски орел.

Крилото (мн. ч. крила и криле [1]) е орган за летене при повечето насекоми, птиците и някои бозайници. Крилата или крилете имат различен произход и строеж. При насекомите са тънки хитинови пластинки, при птиците – видоизменени предни крайници, покрити с пера, при прилепите – удължени пръсти с кожна ципа, обхващаща тялото, задните крайници и опашката.

Това наименование се употребява и за носещите плоскости на самолетите, които създават подемната сила при полет.

При насекомите[редактиране | редактиране на кода]

От всички безгръбначни животни само насекомите имат крила. На гърдите (Thorah) са закрепени най-често два чифта крила. Те са най-важния систематичен белег при определянето на насекомите. Представляват двуслойни ципести образувания с повече или с по – малко нефункциониращи кръвоносни съдове – жилки (вени). Между жилките се образуват отворени и затворени клетки. Крилата имат приблизително триъгълна форма с три върха – основен или базален, върхов или апикален и заден или торнален.

Насекомите са разделени на два подкласа – безкрили и крилати. Първите са примитивни животни с малък размер и не притежават крила. Втория подклас включва насекоми с крила или такива изгубели крилата си с течение на времето. Формата и строежа на тези фини мембрани се различават значително при отделните видове. Тези на водното конче са прозрачни и твърди благодарение на хитиновите жилки в тях. Като всички твърдокрили, обикновения майски бръмбар притежава горни крила, превърнати в елитри, които предпазват вътрешните крила. Мухите и комарите са от разред двукрили, те имат втори чифт крила, които са сведени до малки израстъци и изпълняват ролята на балансьори.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Български тълковен речник, 1994 г.