Остроух нощник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Остроух нощник
Lesser Mouse-Eared Bat.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
NT
Почти застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Нощници (Myotis)
вид:Остроух нощник (M. blythii)
Научно наименование
Tomes, 1857
Разпространение
Myotis blythii range Map.png
Остроух нощник в Общомедия
[ редактиране ]

Остроухият нощник (Myotis blythii) е вид дребни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е в Средиземноморието, Близкия изток, Задкавказието, Централна Азия, Северна Индия до Бангладеш и Бутан, Северен Китай. В България се среща подвидът M. b. oxygnathus, разпространен в цялата страна до надморска височина от 1400 m, най-често в карстови райони.[3]

Остроухият нощник има маса 15-30 g, а дължината на тялото с главата му е 59–74 mm. Цветът му е сиво-кафяв по гърба до сиво-белезникав по корема. Ушите са кафяви, сравнително дълги и наведени напред, с дълъг и заострен трагус. Крилата са широки, а опашката е по-дълга от тялото, с връх излизащ извън междубедрената мембрана. Външно остроухият нощник силно наподобява сродния вид голям нощник (Myotis myotis), от който се отличава главно по по-малкия размер на черепа.[3]

Остроухият нощник извършва сезонни миграции между летни и зимни местообиталища, които може да са разположени на разстояние 60-70 до 160 km едно от друго. Обитава пещери, като температурата на зимните убежища варира от 3 до 15 °C. Образува големи колонии, често смесени с други видове прилепи. Копулацията протича през есента, като женските раждат по едно малко в края на май или началото на юни. Малките започват да летят след около 30 дни и стават напълно самостоятелни след 50 дни. Продължителността на живота достига 30 години. При полет остроухият нощник се ориентира чрез ехолокация, като излъчва честотномодулирани сигнали с честота 26-35 kHz. Храни се предимно с насекоми, най-често дървесни скакалци (Tettigoniidae).[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Myotis blythii (Tomes, 1857). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Остроух нощник. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 200-203.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]