Кафяво прилепче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кафяво прилепче
Pipistrellus pipistrellus lateral.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Прилепчета (Pipistrellus)
подрод:Pipistrellus
вид:Кафяво прилепче (P. pipistrellus)
Научно наименование
(Schreber, 1774)
Разпространение
Distribution of Pipistrellus pipistrellus.png
Кафяво прилепче в Общомедия
[ редактиране ]

Кафявото прилепче (Pipistrellus pipistrellus) е вид дребен бозайник от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae).

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Кафявото прилепче е най-дребният прилеп, срещащ се в Европа [3]. Дължината на тялото с главата е 32-49 mm, на опашката – 23-36 mm, а масата – 3,5-9,5 g. Ушите са съвсем малки, с дължина 7-12 mm, а крилата са тесни, с размах 200-230 mm. Козината е къса и гъста, по гърба е кафява до бледожълта, а на корема — по-светла. Ушите, лицето и летателните мембрани са тъмнокафяви. Младите екземпляри са по-тъмни и сивкави от възрастните.[4]

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Кафявото прилепче е разпространено в Северозападна Африка, Европа и голяма част от Азия - от Мала Азия и Кавказ до Кашмир и Япония. В България се среща рядко, но на почти цялата територия на страната. Видът е най-характерен за зоната на широколистните гори. Живее на различни места, които често са свързани с човешките жилища. През деня за убежище му служат тавани и други укрити места, по-рядко в процепи и скални пукнатини.[4]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

В някои райони са регистрирани значителни сезонни миграции на кафявите прилепчета. Например, има сведения за прилепи, прекарващи лятото в Украйна, а зимата — в България, на места, отдалечени едно от друго на около 1000 km. В същото време в съседни райони, като Централна Европа, далечни миграции не са наблюдавани. Мъжките живеят предимно поединично, а през лятото женските образуват размножителни колонии от по 20 до 100 екземпляра. Понякога през зимата се включват в големи колонии от хиляди екземпляри, включително смесени с други видове.[4]

При полет кафявите прилепчета се ориентират чрез ехолокация, като излъчват честотномодулирани сигнали с честота 42-49 kHz и 55 kHz. Хранят се главно с летящи насекоми с размери на тялото 1-12 mm, като обикновено 60-70% от тях са двукрили от подразред Nematocera.[4]

Кафявото прилепче излиза за храна първо в ранния сумрак, а после отново на разсъмване. В средата на годината ловува през цялата нощ. Понякога лети и през деня. Плячката си намира по сгради, дървета, стени, алеи и водоеми. Понякога кръжи около светнати лампи. Полетът е стремителен, често съпроводен от плясък на криле.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Копулацията при кафявото прилепче протича през есента, по-рядко през пролетта. През юни-юли женските раждат едно или по-рядко две малки, които достигат полова зрялост след една година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Pipistrellus pipistrellus (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 24 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Кафяво прилепче. Посетен на 2022-03-28
  3. Pipistrellus pipistrellus - Science for Nature Foundation
  4. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 258-262.