Лешников сънливец
| лешников сънливец | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] |
||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Muscardinus avellanariusLinnaeus, 1758 |
||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||
| Обхват на вкаменелости | ||||||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||||
| лешников сънливец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
Лешниковите сънливци (Muscardinus avellanarius) са вид дребни бозайници от семейство Сънливцови (Gliridae), единственият съвременен представител на род Лешникови сънливци (Muscardinus).[2] Разпространени са в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.[1] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.[3]
Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72-83 mm, а на опашката - 60-74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.[3]
Лешниковите сънливци са активни главно през нощта, а зимата прекарват в хибернация, завършваща през април. Предпочитат храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укриват се в кълбовидни гнезда, които строят на 1-2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска. През пролетта основната им храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента — семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида. Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.[3] Бремеността продължава около 15 дни.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б ((en)) Amori, G. et al.. Muscardinus avellanarius. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 16 септември 2009.
- ↑ Mitchell-Jones A. J., Amori G., Bogdanowicz W., Kryštufek B., Reijnders P.J.H., Spitzenberger F., Stubbe M., Thissen J.B.M., Vohralik V. & J. Zima, 1999. The atlas of European Mammals. Academic Press, London, 484 pp.
- ↑ а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 327-332.
