Лешников сънливец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лешников сънливец
Haselmaus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
NT
Почти застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Гризачи (Rodentia)
семейство:Сънливцови (Gliridae)
род:Лешникови сънливци (Muscardinus)
вид:Лешников сънливец (M. avellanarius)
Научно наименование
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
Muscardinus avellanarius distribution.svg
Лешников сънливец в Общомедия
[ редактиране ]

Лешниковият сънливец (Muscardinus avellanarius) е вид дребен бозайник от семейство Сънливцови (Gliridae).[3]

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Разпространен е в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.[4] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.[5]

Предпочита храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укрива се в кълбовидни гнезда, които строи на 1 – 2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72 – 83 mm, а на опашката – 60 – 74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.[5]

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Лешниковият сънливец е активен главно през нощта, а зимата прекарва в хибернация, завършваща през април. През пролетта основната му храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента – семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.[5] Бременността продължава около 15 дни.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Muscardinus avellanarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Лешников сънливец. Посетен на 2022-03-28
  3. Mitchell-Jones A. J., Amori G., Bogdanowicz W., Kryštufek B., Reijnders P.J.H., Spitzenberger F., Stubbe M., Thissen J.B.M., Vohralik V. & J. Zima, 1999. The atlas of European Mammals. Academic Press, London, 484 pp.
  4. Amori, G. et al.. Muscardinus avellanarius. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 16 септември 2009. (на английски)
  5. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 327 – 332.