Лешников сънливец
| Лешников сънливец | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||
(Linnaeus, 1758 г.) | ||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||
| Лешников сънливец в Общомедия | ||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Лешниковият сънливец (Muscardinus avellanarius) е вид дребен бозайник от семейство Сънливцови (Gliridae).[2]
Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]
Разпространен е в по-голямата част от Европа и в северните области на Мала Азия.[3] В България се среща в цялата страна, по-често в планинските райони.[4]
Предпочита храсталаци и гори, в България често близо до горната граница на гората в планините. Укрива се в кълбовидни гнезда, които строи на 1 – 2 m над земята, обикновено в гъсти храсти, като шипка или леска.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Лешниковият сънливец е най-дребният представител на семейството на сънливците. Дължината на тялото с главата му е 72 – 83 mm, а на опашката – 60 – 74 mm. Очите са относително големи, а ушите са къси, заоблени и наклонени напред. Цветът му е жълтокафяв, по-светъл по корема и бял по гърдите и гърлото.[4]
Хранене[редактиране | редактиране на кода]
Лешниковият сънливец е активен главно през нощта, а зимата прекарва в хибернация, завършваща през април. През пролетта основната му храна са насекоми и пъпки на дървета, а през лятото и есента – семена на дървета, жълъди, лешници, откъдето идва и наименованието на вида.
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Женските раждат два пъти в годината по 2 до 6 малки.[4] Бременността продължава около 15 дни.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Muscardinus avellanarius (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 6 април 2021 г. (на английски)
- ↑ Mitchell-Jones A. J., Amori G., Bogdanowicz W., Kryštufek B., Reijnders P.J.H., Spitzenberger F., Stubbe M., Thissen J.B.M., Vohralik V. & J. Zima, 1999. The atlas of European Mammals. Academic Press, London, 484 pp.
- ↑ Amori, G. et al.. Muscardinus avellanarius. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 16 септември 2009. (на английски)
- ↑ а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 327 – 332.