Голям подковонос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голям подковонос
Grand Rhinolophe 2.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
NT
Почти застрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Подковоносови (Rhinolophidae)
род:Подковоноси (Rhinolophus)
вид:Голям подковонос (R. ferrumequinum)
Научно наименование
(Schreber, 1774)
Разпространение
Greater Horseshoe Bat area.png
Голям подковонос в Общомедия
[ редактиране ]

Големият подковонос (Rhinolophus ferrumequinum) е вид дребни бозайници от семейство Подковоносови (Rhinolophidae). Разпространен е в голяма част от Европа (от Южна Англия до Кавказ), централните части на Азия (до Северен Иран, Хималаите и Северна Япония) и в Северозападна Африка. В България се среща в цялата страна, рядко при надморска височина повече от 1600 m.[3]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Големият подковонос е най-едрият вид подковоноси, срещащ се в Европа. Дължината на главата и тялото е 52-70 mm, дължината на опашката – 30-43 mm, размахът на крилете – 350-400 mm, а масата – 17-30 g. [4] На цвят е светлосиво-кафеникав, малко по-тъмен по гърба, а крилата му са тъмнокафяви.[3]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Големият подковонос обитава пещери, скални ниши, хралупи, изоставени сгради и други закрити места със сравнително голям вход и обем. Среща се особено често в карстови местности. Спи зимен сън със силно понижаване на телесната си температура, като температурата в зимните му убежища трябва да е поне 4 °C. Продължителността на живота е до 30 години.[3]

Големият подковонос е стационарен вид, като извършва само локални сезонни миграции на разстояние до 50 km. Живее в летни (размножителни) и зимни колонии, наброяващи между 50 и 300, в редки случаи до 500 екземпляра. Често съжителства с други видове прилепи, като южен подковонос (Rhinolopus euryale) и трицветен нощник (Myotis emarginatus).[3]

За ориентация големият подковонос използва ехолокация, като издава ултразвуков сигнал, съставен от дълга част с постоянна честота 81-83 kHz и две кратки честотно модулирани части. Лети сравнително бавно, но е много маневрен. Храни се главно с едри насекоми, които обикновено улавя в полет. Предпочитаната му храна са нощните пеперуди, но през пролетта и есента, когато те се срещат по-рядко, се храни и с други видове пеперуди, с бръмбари, ципокрили и двукрили.[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Големите подковоноси достигат полова зрялост на третата си година, като дори след това женските не участват в размножаването всяка година. Копулацията обикновено е през есента, по-рядко през зимата или пролетта. Както при повечето прилепи, срещащи се в Европа, оплождането става едва през пролетта. През май-юни се образуват летни колонии, съставени почти изцяло от женски, а в края на юни и началото на юли те раждат по едно малко. Малките се научават да летят след 35-40 дни и до началото на септември се разселват, като летните колонии се разпадат.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rhinolophus ferrumequinum (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Голям подковонос. Посетен на 2022-03-28
  3. а б в г д е Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 160-168.
  4. Rhinolophus ferrumequinum - Science for Nature Foundation