Прилеп на Сави

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Прилеп на Сави
Hypsugo savii Trtar cropped.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
триб:Vespertilionini
род:Hypsugo
вид:Прилеп на Сави (H. savii)
Научно наименование
Bonaparte, 1837 г.
Разпространение
Hypsugo savii range Map.png
Прилеп на Сави в Общомедия
редактиране

Прилепът на Сави (Hypsugo savii) е вид малък прилеп от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae), който е разпространен в Европа, Северна Африка и Азия, включително в България.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Дължината на тялото с главата е 42-55 mm, дължината на опашката – 31-45 mm, размахът на крилете – 220-230 mm, а масата – 6-10 g. Козината на гърба е променлива, най-често тъмнокафява до черна, като върховете на космите са светлозлатисти. Ушите и летателните мембрани са тъмни. Крилата са сравнително широки.[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Прилепът на Сави е разпространен в Европа, южно от Алпите и река Дунав, в Северна Африка до Канарските острови и Кабо Верде и в голяма част от Азия до Япония и Бирма. В България се среща в цялата страна, най-често в карстови райони.[2]

Обитава различни места – пукнатини, тавани, кухи дънери.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Излиза на лов 20-30 минути след залез. Ловува през цялата нощ и лети над корони на дървета, къщи, хълмове и тревисти равнини.

Унищожава вредни насекоми - нощни пеперуди, Hymenoptera и Diptera. [3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

През юли женските раждат две малки. Прилепът на Сави образува летни размножителни колонии, включващи от 15-20 до 50-70 женски и малките им.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Hypsugo savii (Bonaparte, 1837). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 5 януари 2020 г. (на английски)
  2. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 267-271.
  3. Hypsugo savii - Science for Nature Foundation