Малка белозъбка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малка белозъбка
Gartenspitzmaus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Земеровкови (Soricidae)
род:Белозъбки (Crocidura)
вид:Малка белозъбка (C. suaveolens)
Научно наименование
Pallas, 1811 г.
Разпространение
Lesser White-toothed Shrew area.png
Малка белозъбка в Общомедия
редактиране

Малката белозъбка (Crocidura suaveolens) е вид дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae).[2]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Разпространени са в по-голямата част на Европа, Северна Африка и Централна Азия, в отделни откъснати области до Корея и Тайван. В България се среща в цялата страна, по-често в равнините.[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Малката белозъбка е сравнително дребна, с дължина на тялото и главата 52-94 mm и на опашката - 23-48 mm. Цветът най-често е сивокафяв по гърба и сивобял по корема. Предпочита открити местности с тревиста и храстова растителност, по-рядко се среща в гористи места. Активна е целогодишно и през цялото денонощие. Храни се главно с насекоми и ларвите им.[3]

Продължителността на живота на малките белозъбки е по-малка от една година. Обикновено индивидите, достигнали полова зрялост в рамките на размножителния сезон (март-септември), през който са родени, умират през есента. Останалите успешно презимуват и умират след началото на следващия размножителен период.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Crocidura suaveolens (Pallas, 1811). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. Insectivore Specialist Group. Crocidura suaveolens. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 2006-05-12. (на английски)
  3. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 144-147.