Полунощен прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Полунощен прилеп
Eptesicus serotinus.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
род:Полунощни прилепи (Eptesicus)
подрод:Eptesicus
вид:Полунощен прилеп (E. serotinus)
Научно наименование
(Schreber, 1774)
Разпространение
Eptesicus serotinusMap.png
Полунощен прилеп в Общомедия
[ редактиране ]

Полунощните прилепи (Eptesicus serotinus) са вид големи прилепи от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Срещат се в Европа (вкл. България), Средна и Източна Азия и Северна Африка.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Опашката на полунощния прилеп е голяма - 34,0-66,6 mm, дължината на тялото с главата е 62-82 mm, размахът на крилете е 345-390 mm, а масата - 17-34 g. Ушите са дълги 18-22 mm и имат триъгълна форма и удължени и заоблени трагуси. Коремът му е сивкав, а окраската на гърба — тъмнокафява. Козината е мека и дълга, по-тъмна при малките. Полетът не е много рязък.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Полунощният прилеп е разпространен в Европа, Азия (Кавказ, Иран, Афганистан, Пакистан, Индия, Корея, Южен Китай, Тайван) и Северна Африка. В България се среща в единични находища, разпръснати в цялата страна. Живее главно на места, близо до които има хора, както и в гори.[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Унищожават вредните насекоми. Хранят се с бръмбари, нощни пеперуди, мухи и мушици. Ловуват средно от височина 3-5 м от земята, но могат да се издигнат на височина 30-50 м. Полунощният прилеп може да улови плячката си и директно от земята. [4] Търси храна в окрайнините на гори, по поляни, речни долини, паркове и селища. Усреднената честота на вълните при ехолокацията е 25-30 kHz. Преди да излезе вечерта издава звуци около половин час.

Зимува по таваните на стари сгради, близо до димоотводи или в пещери. Не са склонни да мигрират, въпреки че са описани случаи, когато изминава разстояние от 330 км в Източна Европа.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Копулацията протича през септември-октомври. През май женските образуват колонии, надхвърлящи 100 индивида, най-често в жилищни сгради. В средата на юни до началото на юли женската ражда едно или две малки.[3]

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Популацията на полунощния прилеп намалява поради използването на отровни химически вещества от човека, разрушаването на убежищата му и човешката намеса.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eptesicus serotinus (Schreber, 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 24 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Полунощен прилеп. Посетен на 2022-03-28
  3. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 272-276.
  4. Eptesicus serotinus - Science for Nature Foundation

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]