Елен лопатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елен лопатар
Fallow buck deer with palmate antlers in sunlight.jpg
Елен лопатар (Dama dama)
Silz daim1.jpg
елен лопатар
Природозащитен статут
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Artiodactyla Чифтокопитни
семейство: Cervidae Еленови
род: Dama Елени лопатари
вид: D. dama Лопатар

    Естествена среда
    Естествена среда или отдавна внесен
    Внесен преди XX век
    Внесен след XX век

Научно наименование
Уикивидове Dama dama
Linnaeus, 1758[1][2]
Разпространение
Dama dama map.png
елен лопатар в Общомедия

Еленът лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80 – 90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-леки – около 40 килограма.

Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7 – 9 израстъка. Напред от главното стъбло са насочени още 2 израстъка. Женските индивиди нямат е тъмнокафява с бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Отстрани и по корема е по-светла. През лятото тя е ръждивокафява, а през зимата почти сива. Възможно е да се срещнат бели (албиноси) и черни лопатари.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни, включително и в България. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.

Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. Достига 20 – 25 годишна възраст.

Храни се с тревиста, дървесна и храстова растителност.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Чифтосва се през октомври и ноември. Бременността трае 8 месеца. Ражда 1 –2 малки, които бозаят 3 – 4 месеца. Достигат полова зрелост след 2 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Поради ограниченото му разпространение има слабо ловно значение. До неотдавна се смяташе, че еленът лопатар е изчезнал от българските земи през ледниковата епоха. Всъщност обаче, са открити костни находки от вида в редица места в страната от следледниково време (край Айтос от римската епоха, Свиленград от късен неолит и др.). По-късно костни останки от елен лопатар от 1 хил. пр.н.е. са открити и в древното селище Ясъ-Тепе край Ямбол[3] и в пластовете от римската епоха в античното селище Кабиле до гр. Ямбол [4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 19 септември 2015
  2. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 27 януари 1998, дата на проверка: 19 септември 2013
  3. Рибаров, Г., З. Боев. 1990. Проучване на животинските останки от селището Ясъ-Тепе край Ямбол от късно-желязната епоха. – Интердисциплинарни изследвания, АИМ-БАН, 17: 83 – 90.
  4. Рибаров, Г. 1991. Фауната на Кабиле (I хил. пр.н.е.) – VI век) по останки от диви и домашни животни. – В: Кабиле, т. II, София, Изд. на БАН.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988