Елен лопатар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Елен лопатар
♂ Елен лопатар
Елен лопатар
♀ Елен лопатар
Елен лопатар
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Еленови (Cervidae)
триб:Cervini
род:Елени лопатари (Dama)
вид:Елен лопатар (D. dama)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Dama dama map.png
Елен лопатар в Общомедия
[ редактиране ]

Еленът лопатар (Dama dama) е тревопасен бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla).

Физическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Тялото му достига дължина около 140 см и височина до 90 см. Нормалното тегло на мъжките елени е 80 – 90 кг, но може да достигне и до над 200. Женските са по-леки – около 40 килограма.

Рогата на елена са разширени накрая във вид на лопати, като от задната им страна излизат по 7 – 9 израстъка. Напред от главното стъбло са насочени още 2 израстъка. Женските индивиди нямат рога. Кожата им е тъмнокафява с бели овални петна и едри тъмни ивици по средата. Отстрани и по корема е по-светла. През лятото тя е ръждивокафява, а през зимата почти сива. Възможно е да се срещнат бели (албиноси) и черни лопатари.

Разпространение и биотоп[редактиране | редактиране на кода]

В диво състояние се среща по югозападното крайбрежие на Мраморно море, южното на Мала Азия и в Северозападна Африка. В ловно-дивечови стопанства и паркове се отглежда в много европейски страни, включително и в България. Еленът лопатар е изчезнал от българските земи преди около десет века и едва в началото на миналия век започва аклиматизацията му.

Обитава равнинни и слабо хълмисти широколистни гори с обширни поляни, като предпочита окрайнините им.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Живее на стада от няколко женски с малките, а мъжките живеят отделно. Достига 20 – 25 годишна възраст.

Храни се с тревиста, дървесна и храстова растителност.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Чифтосва се през октомври и ноември. Бременността трае 8 месеца. Ражда 1 – 2 малки, които бозаят 3 – 4 месеца. Достигат полова зрялост след 2 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Поради ограниченото му разпространение има слабо ловно значение. До неотдавна се смяташе, че еленът лопатар е изчезнал от българските земи през ледниковата епоха. Всъщност обаче, са открити костни находки от вида в редица места в страната от следледниково време (край Айтос от римската епоха, Свиленград от късен неолит и др.). По-късно костни останки от елен лопатар от 1 хил. пр.н.е. са открити и в древното селище Ясъ-Тепе край Ямбол[2] и в пластовете от римската епоха в античното селище Кабиле до гр. Ямбол [3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dama dama (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)
  2. Рибаров, Г., З. Боев. 1990. Проучване на животинските останки от селището Ясъ-Тепе край Ямбол от късно-желязната епоха. – Интердисциплинарни изследвания, АИМ-БАН, 17: 83 – 90.
  3. Рибаров, Г. 1991. Фауната на Кабиле (I хил. пр.н.е.) – VI век) по останки от диви и домашни животни. – В: Кабиле, т. II, София, Изд. на БАН.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство, София, 1988