Степна скачаща мишка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Степна скачаща мишка
Sicista subtilis trizona.jpg
Природозащитен статут
Червена книга на България
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Rodentia Гризачи
семейство: Dipodidae Скачащи мишки
род: Sicista Скачащи мишки
вид: S. subtilis Степна скачаща мишка
Научно наименование
Уикивидове Sicista subtilis
Pallas, 1773[3][4][5]
степна скачаща мишка в Общомедия

Степните скачащи мишки (Sicista subtilis) са вид дребни бозайници от семейство Скачащи мишки (Dipodidae). Разпространени са в степите на Евразия от Днестър до Об, както и в няколко по-малки изолирани области: Среднодунавската низина, Добруджа, горното течение на Енисей и Ангара.[1] От територията на България са известни само два екземпляра, като последният е открит през 1954 година край Генерал Тошево.[6]

Дължината на тялото с главата при степните скачащи мишки достига 72 mm, а на опашката — до 92 mm. Обитават главно типични необработени степни местности. Активни са предимо, но не изключително, през нощта, а зимата прекарват в хибернация. Най-често се укриват в подземни тунели, прокопани от други гризачи. Хранят се със семена на растения и с насекоми. Женските раждат веднъж годишно по 5 до 7 малки през май-юни.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((en)) Kryštufek, B., Zagorodnyuk, I. & Amori, G.. Sicista subtilis. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 28 септември 2009.
  2. Червена книга на Република България. Степна скачаща мишка. Посетен на 25 март 2012
  3. указано в: A Guide to the Mammals of China, страница: 207
  4. указано в: Mammal Species of the World, дата на проверка: 18 септември 2015
  5. указано в: Обединена система за таксономична информация, дата на публикуване: 23 януари 2002, дата на проверка: 19 септември 2013
  6. а б Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 343-345.