Широкоух прилеп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Широкоух прилеп
Mopsfledermaus-drawing.jpg
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Ръкоперки (Sarcopterygii)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Прилепи (Chiroptera)
семейство:Гладконоси прилепи (Vespertilionidae)
триб:Plecotini
род:Широкоухи прилепи (Barbastella)
вид:Широкоух прилеп (B. barbastellus)
Научно наименование
(Schreb., 1774 г.)
Разпространение
Barbastella barbastellus range Map.png
Широкоух прилеп в Общомедия
[ редактиране ]

Широкоухият прилеп (Barbastella barbastellus) е вид насекомоядни бозайници от семейство Гладконоси прилепи (Vespertilionidae). Разпространен е из цяла Европа, Северозападна Африка, Канарските острови и Мала Азия. В България се среща рядко, главно в гористи местности в планините.[3]

Масата на широкоухия прилеп е 6-15 g, дължината на тялото с главата – 45-58 mm, размахът на крилете – 260-295 mm, дължината на ушите – 11,8-18 mm, а дължината на опашката – 38-52 mm. Цветът му е тъмнокафяв до черен по гърба. Ушите са къси, но много широки, покрити по външната страна и ръба на трагуса с меки косми.[3]

Широкоухият прилеп живее главно в гористи местности. Лятото прекарва в хралупи на дървета или подпокривни пространства, като женските образуват малки колонии, а мъжките обикновено живеят поединично. Зимува поединично или в големи колонии в пещери със сравнително ниска температура, малко над 0 °C. През лятото женските раждат по две малки. Полетът на широкоухия прилеп е нисък и бавен, като се ориентира чрез ехолокация, излъчвайки стръмни честотномодулирани сигнали с честота 33-41 kHz.[3]

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • B. b. barbastellus (Schreber, 1774)
  • B. b. guanchae (Ibanez & Juste, 2002)

Природозащитен статут[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Barbastella barbastellus (Schreb., 1774). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Широкоух прилеп. Посетен на 26 март 2012
  3. а б в Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 245-247.
  4. Chiroptera Specialist Group 1996. Barbastella barbastellus. В: IUCN 2007. 2007 IUCN Red List of Threatened Species. <www.iucnredlist.org>. Посетен на 4 октомври 2008.
  5. Наръчник за Натура 2000 в България. Костадинова, И., М. Михайлов (съст.). БДЗП, София, 2002, ISBN 954-90211-6-5, стр. 63; 67

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги. 1988. Бозайници. Наука и изкуство, София, стр. 136
  • ((en)) Grzimek’ s Animal Life Encyclopedia, 2nd edition. Vol. 13, Mammals II, edited by M. Hutchins, D. G. Kleiman, V. Geist, M. C. McDade. Farmington Hills, Ml: Gale Group, 2003, стр. 506 – 507 (pdf формат)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]