Горски сънливец
| Горски сънливец | ||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
 |
||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
|
||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
 Dryomys nitedulaPallas, 1778 г. |
||||||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||||||
|
Mus nitedula |
||||||||||||||||||||||
| Горски сънливец в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
Горският сънливец (Dryomys nitedula) е вид дребен гризач от семейство Сънливцови (Gliridae). Среща се и в България.
Съдържание
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Гърбът на горския сънливец е сивокафяв, а коремът е бял с жълтеникав оттенък. През окото до основата на ухото преминава тъмна ивица. Тялото е с дължина 64-115 mm, а опашката достига 64-99 mm.[2]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се почти в югоизточната половина на Европа, в Близкия изток и Централна Азия, от Тирол до Джунгария и от средното течение на Волга до централните области на Иран.[1] В България се среща в цялата страна, както в равнините, така и в планинските местности. Най-често може да се види сред широколистни, смесени или иглолистни гори, но в някои случаи може да се засели дори в обраснали с храсти дюни.[2]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Живее в гнезда и хралупи, които изгражда по дърветата или използва напуснати гнезда от птици. През зимата горският сънливец изпада в зимен сън, който е сравнително кратък и често се прекъсва. За храна му служат плодове и семена, птичи яйца, насекоми и други. Активен е главно през нощта.[2]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Размножава се един път годишно, през май-юни.[2] Женската ражда 3 – 5 малки.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Amori, G. & Temple, H.. Dryomys nitedula. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 септември 2009. (на английски)
- ↑ а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 334-337.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, стр. 159
