Горски сънливец
| Горски сънливец | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Pallas, 1778 г. | ||||||||||||||||||
| Горски сънливец в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Горският сънливец (Dryomys nitedula) е вид дребен гризач от семейство Сънливцови (Gliridae). Среща се и в България.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Гърбът на горския сънливец е сивокафяв, а коремът е бял с жълтеникав оттенък. През окото до основата на ухото преминава тъмна ивица. Тялото е с дължина 64-115 mm, а опашката достига 64-99 mm.[3]
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Среща се почти в югоизточната половина на Европа, в Близкия изток и Централна Азия, от Тирол до Джунгария и от средното течение на Волга до централните области на Иран.[2] В България се среща в цялата страна, както в равнините, така и в планинските местности. Най-често може да се види сред широколистни, смесени или иглолистни гори, но в някои случаи може да се засели дори в обраснали с храсти дюни.[3]
Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]
Живее в гнезда и хралупи, които изгражда по дърветата или използва напуснати гнезда от птици. През зимата горският сънливец изпада в зимен сън, който е сравнително кратък и често се прекъсва. За храна му служат плодове и семена, птичи яйца, насекоми и други. Активен е главно през нощта.[3]
Размножаване[редактиране | редактиране на кода]
Размножава се един път годишно, през май-юни.[3] Женската ражда 3 – 5 малки.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Dryomys nitedula (Pallas, 1778). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 28 декември 2020 г. (на английски)
- ↑ а б Amori, G. & Temple, H.. Dryomys nitedula. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 септември 2009. (на английски)
- ↑ а б в г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 334-337.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, стр. 159