Горски сънливец

	Горски сънливец
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Хордови (Chordata)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Гризачи (Rodentia)
семейство:	Сънливцови (Gliridae)
род:	Горски сънливци (Dryomys)
вид:	Горски сънливец (D. nitedula)
	Научно наименование
	Dryomys nitedula Pallas, 1778 г.
	Горски сънливец в Общомедия
	[ редактиране ]

Горският сънливец (Dryomys nitedula) е вид дребен гризач от семейство Сънливцови (Gliridae). Среща се и в България.^[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Гърбът на горския сънливец е сивокафяв, а коремът е бял с жълтеникав оттенък. През окото до основата на ухото преминава тъмна ивица. Тялото е с дължина 64-115 mm, а опашката достига 64-99 mm.^[3]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Среща се почти в югоизточната половина на Европа, в Близкия изток и Централна Азия, от Тирол до Джунгария и от средното течение на Волга до централните области на Иран.^[2] В България се среща в цялата страна, както в равнините, така и в планинските местности. Най-често може да се види сред широколистни, смесени или иглолистни гори, но в някои случаи може да се засели дори в обраснали с храсти дюни.^[3]

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Живее в гнезда и хралупи, които изгражда по дърветата или използва напуснати гнезда от птици. През зимата горският сънливец изпада в зимен сън, който е сравнително кратък и често се прекъсва. За храна му служат плодове и семена, птичи яйца, насекоми и други. Активен е главно през нощта.^[3]

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножава се един път годишно, през май-юни.^[3] Женската ражда 3 – 5 малки.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Dryomys nitedula (Pallas, 1778). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)
↑ ^а ^б Amori, G. & Temple, H.. Dryomys nitedula. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 септември 2009. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 334-337.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, стр. 159

[1] Dryomys nitedula (Pallas, 1778). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)

[iucn-2] а ^б Amori, G. & Temple, H.. Dryomys nitedula. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 18 септември 2009. (на английски)

[ФБ-3] а ^б ^в ^г Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 334-337.

[1]

[2]

[3]