Обикновена кафявозъбка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обикновена кафявозъбка
Sorex araneus2.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
LC
Незастрашен[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Земеровкови (Soricidae)
триб:Soricini
род:Кафявозъбки (Sorex)
подрод:Sorex
вид:Обикновена кафявозъбка (S. araneus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758
Разпространение
Common Shrew area.png
Обикновена кафявозъбка в Общомедия
[ редактиране ]

Обикновената кафявозъбка (Sorex araneus) е вид дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae). Тя е най-разпространената земеровка и един от често срещаните бозайници в Европа.[3]

Обикновената кафявозъбка има няколко вида-двойници, от които е много трудно да бъде отличена само по външни белези: Sorex coronatus, Sorex granaris, Sorex samniticus, Sorex satunini. Никой от тях не се среща на Балканския полуостров.[4]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Обикновената кафявозъбка има дължина 57-97 mm и маса 5-12 g, малки очи, заострена подвижна муцуна и зъби с червеникавокафяви върхове. Козината по гърба е тъмнокафява, по-светла по коремната страна.[4] Младите екземпляри са по-светли до първата смяна на козината през есента.

Зрението на кафявозъбката е слабо и тя използва главно обонянието и слуха си, за да намира храна. С помощта на тези сетива тя може да усети плячката си на дълбочина 12 cm под земята.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Обикновената кафявозъбка се среща в гори, ливади и пасища в умерените зони на Евразия от Западна Европа (без Пиренейския полуостров и Ирландия) до Енисей и Байкал в Сибир. В България се среща в цялата страна, но значително по-често в планинските райони.[4]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Обикновените кафявозъбки са активни през цялото денонощие, но предимно по тъмно, като се движат почти непрекъснато. Приготвят си гнездо под земята или под гъста растителност. Отделните индивиди имат собствена територия с радиус около 400-600 m, която запазват през целия си живот. Те стават силно агресивни, когато друга земеровка навлезе в територията им. Мъжките напускат участъка си само през размножителния сезон в търсене на женски.

Кафявозъбките се хранят с дребни животни, главно земни червеи, охлюви, многоножки, сенокосци, насекоми.[4] Поради интензивния си метаболизъм, всеки ден те трябва да консумират храна, равняваща се на 80-90% от собственото им тегло. За тази цел те трябва да се хранят на всеки два до три часа. Не спят зимен сън, тъй като тялото им е твърде малко, за да натрупа необходимите хранителни резерви.

Размножителният сезон на обикновената кафявозъбка продължава от април до октомври. След бременност от около 20 дни женската ражда по 4-10 малки, които кърми 22 до 25 дни, след което те стават независими. Обикновено една женска ражда 1-2 пъти в годината. Продължителността на живота рядко е повече от 1 година.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sorex araneus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 22 декември 2021 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Обикновена кафявозъбка. Посетен на 2022-03-28
  3. Insectivore Specialist Group. Sorex araneus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 12 май 2006. (на английски)
  4. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 116-121.