Обикновена кафявозъбка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обикновена кафявозъбка
Sorex araneus2.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Насекомоядни (Eulipotyphla)
семейство:Земеровкови (Soricidae)
триб:Soricini
род:Кафявозъбки (Sorex)
подрод:Sorex
вид:Обикновена кафявозъбка (S. araneus)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Common Shrew area.png
Обикновена кафявозъбка в Общомедия
редактиране

Обикновената кафявозъбка (Sorex araneus) е вид дребни бозайници от семейство Земеровкови (Soricidae). Тя е най-разпространената земеровка и един от често срещаните бозайници в Европа.[2]

Обикновената кафявозъбка има няколко вида-двойници, от които е много трудно да бъде отличена само по външни белези: Sorex coronatus, Sorex granaris, Sorex samniticus, Sorex satunini. Никой от тях не се среща на Балканския полуостров.[3]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Обикновената кафявозъбка има дължина 57-97 mm и маса 5-12 g, малки очи, заострена подвижна муцуна и зъби с червеникавокафяви върхове. Козината по гърба е тъмнокафява, по-светла по коремната страна.[3] Младите екземпляри са по-светли до първата смяна на козината през есента.

Зрението на кафявозъбката е слабо и тя използва главно обонянието и слуха си, за да намира храна. С помощта на тези сетива тя може да усети плячката си на дълбочина 12 cm под земята.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Обикновената кафявозъбка се среща в гори, ливади и пасища в умерените зони на Евразия от Западна Европа (без Пиренейския полуостров и Ирландия) до Енисей и Байкал в Сибир. В България се среща в цялата страна, но значително по-често в планинските райони.[3]

Начин на живот[редактиране | редактиране на кода]

Обикновените кафявозъбки са активни през цялото денонощие, но предимно по тъмно, като се движат почти непрекъснато. Приготвят си гнездо под земята или под гъста растителност. Отделните индивиди имат собствена територия с радиус около 400-600 m, която запазват през целия си живот. Те стават силно агресивни, когато друга земеровка навлезе в територията им. Мъжките напускат участъка си само през размножителния сезон в търсене на женски.

Кафявозъбките се хранят с дребни животни, главно земни червеи, охлюви, многоножки, сенокосци, насекоми.[3] Поради интензивния си метаболизъм, всеки ден те трябва да консумират храна, равняваща се на 80-90% от собственото им тегло. За тази цел те трябва да се хранят на всеки два до три часа. Не спят зимен сън, тъй като тялото им е твърде малко, за да натрупа необходимите хранителни резерви.

Размножителният сезон на обикновената кафявозъбка продължава от април до октомври. След бременност от около 20 дни женската ражда по 4-10 малки, които кърми 22 до 25 дни, след което те стават независими. Обикновено една женска ражда 1-2 пъти в годината. Продължителността на живота рядко е повече от 1 година.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sorex araneus (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2020 г. (на английски)
  2. Insectivore Specialist Group. Sorex araneus. // Червен списък на застрашените видове 2006. IUCN, 1996. Посетен на 12 май 2006. (на английски)
  3. а б в г д Пешев, Цоло. Фауна на България. Т. 27. Mammalia. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2004. ISBN 954-430-860-1. с. 116-121.