Дива котка

	Дива котка
	Европейска дива котка (F. s. silvestris)
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Коткови (Felidae)
род:	Котки (Felis)
вид:	Дива котка (F. silvestris)
	Научно наименование
	Felis silvestris Schreber, 1777
	Разпространение
	Дива котка в Общомедия
	[ редактиране ]

Дивата котка^[2] (Felis silvestris) е дребен бозайник от разред Хищници, семейство Коткови (Felidae), род Котки.

Разпространение

Разпространена е в Европа, Предна и Средна Азия и Африка. Живее в скалисти или гористи местности. В наши дни дивата котка се е превърнала в сравнително рядко (макар и считано за незастрашено) животно, тъй като домашните котки и хората я изместват от биотопа, който традиционно обитава.

Описание

Размерите на дивите котки са малко по-големи от тези на произлязлата от техния вид Домашна котка. Тези животни имат дължина от 45 до 80 cm (91) и височина до 43 cm, опашка, дълга 29 – 34 cm. Тялото на дивата котка е здраво и набито, покрито с гъста козина. Теглото ѝ е от 3 до 8 кг.

Начин на живот

Поведението и начинът на живот на непитомните диви котки са относително слабо проучени. Те предпочитат да ловуват нощем (т.е. това са нощни животни) и избягват срещите с хора, поради което са много редки случаите на прякото им наблюдение в природата. Известни са и случаи на нападения над по-млади сърни и кози, но обикновено дивите котки се хранят с дребни бозайници, като гризачи и зайци.

Дивата котка е териториално животно. Подобно на повечето котки избягва компанията на себеподобни извън размножителния период, който е два пъти годишно (пролет и есен). След около 2 месеца бременност женската се усамотява в някоя скришна хралупа на дърво и ражда от 3 до 6 малки. Малките се раждат слепи и безпомощни, също като при домашната котка. Майката ги кърми около 4 месеца.

Подвидове

Felis silvestris silvestris – европейска дива котка
Felis silvestris lybica – африканска (либийска, нубийска) дива котка
Felis silvestris cafra – африканските диви котки на юг от Сахара
Felis silvestris ornata – азиатска (степна) дива котка
Felis (silvestris) bieti – китайска планинска котка, считана за отделен вид
Felis silvestris catus – домашна котка

Вижте също

Източници

↑ Felis silvestris (Schreber, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)
↑ Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2025-04-29.

[1] Felis silvestris (Schreber, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

[2] Регламент (ЕО) № 338/97 на Съвета от 9 декември 1996 година относно защитата на видовете от дивата флора и фауна чрез регулиране на търговията с тях // EUR-Lex. Посетен на 2025-04-29.

[1]

[2]