Златист чакал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златист чакал
Golden Jackal sa02.jpg
Canis aureus
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Canidae Кучеви
род: Canis Кучета
вид: Canis aureus Златист чакал
Научно наименование
Уикивидове Canis aureus
(Linnaeus, 1758)
Разпространение
World goldschakal.png

Златистият чакал (Canis aureus), още наричан Азиатски, Ориенталски или просто Чакал, e хищник със среден ръст, един от най-големите представители на чакалите и единственият, който се среща извън Африка, заедно с още 13 подвида. Характерни местообитания са Северна и Източна Африка, Югоизточна Европа и Южна Азия до Мянмар. Предпочитат гъстите горски участъци с неголяма площ, иглолистни гори и сечища в близост до големите градове.

Въпреки, че често се разглежда заедно с другите видове чакали (Черногръб чакал и Ивичест чакал), генетичните изследвания показват, че той не е пряко свързан с тях, а е по-близо до групата на вълците, в това число: Сивия вълк (и домашното куче) и Койот . Генетично доказателство е плътната форма на черепа, която свидетелства за връзката му с Койота и Сивия Вълк, отколкото с другите чакалови видове.

Характеристики на тялото[редактиране | edit source]

Вълк и чакал.

Златистият чакал има къса, рошава козина, обикновено жълта до бледозлатиста с кафяв край на косъма, като цветът варира в зависимост от сезона и местообитанието. В Северна Танзания например, козината на Златистия Чакал е жълта, прошарена с кафяво през дъждовния сезон (декември-януари), а през сухия сезон (септември-октомври) се сменя до бледозлатиста. Чакалите, живеещи в планински райони имат по-тъмна до сивееща окраска.

Дължината на тялото е между 70 и 105 см (28–42 инча), на опашката е 20 – 36 см (8-14 инча), височината при холката (изправено положение) е около 45-50 см (18–20 инча), а теглото му от 8 до 15 кг (15-33 паунда). Мъжките са малко по-едри от женските (с около 15 %). Женските раждат от 4 до 8 малки.

От всички видове чакали при Златистия чакал се наблюдава най-голямо разнообразие на външността. Чакалите, живеещи в северна Африка са по-едри и имат по-дълги кучешки зъби от тези в Средния Изток. Мароканските Златисти чакали са с по-бледа окраска и по-остра муцуна от Египетските.

Размножаване[редактиране | edit source]

Златистият чакал е строго моногамен вид. В повечето фамилии има 1 или 2 възрастни животни, които са 'помощници'. Това са чакали, достигнали сексуална зрялост, но нямащи собствено поколение, а останали с родителите си, за да им помогнат да отгледат следващо поколение.

Размножителният период варира по местообитание. В източна Африка започва през януари-февруари, в югоизточна Европа през април-май и без значение от сезона в тропическа Азия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Jhala, Y.V. & Moehlman, P.D.. Canis aureus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 March 2009. Database entry includes justification for why this species is of least concern
Благороден елен
Бозайниците в България Знамето на България
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.