Златист чакал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
златист чакал
Golden wolf sa02.jpg
Canis aureus
Природозащитен статут
Status iucn3.1 LC bg.svg
Незастрашен[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
разред: Carnivora Хищници
семейство: Canidae Кучеви
род: Canis Кучета
вид: Canis aureus Златист чакал
Научно наименование
Уикивидове Canis aureus
Linnaeus, 1758
Разпространение
Canis aureus range.svg
Обхват на вкаменелости
тиглий – настояще, 1.9–0 Ma
златист чакал в Общомедия

Златистият чакал (Canis aureus), още наричан Азиатски, Ориенталски или просто Чакал, e хищник със среден ръст, един от най-големите представители на чакалите и единственият, който се среща извън Африка, представен от няколко подвида. Характерни местообитания са Югоизточна Европа и Южна Азия до Мянмар. Предпочитат гъстите горски участъци с неголяма площ, иглолистни гори и сечища в близост до големите градове.

Въпреки, че често се разглежда заедно с другите видове чакали (Черногръб чакал и Ивичест чакал), генетичните изследвания показват, че той не е пряко свързан с тях, а е по-близо до групата на вълците, в това число: Сивия вълк (и домашното куче) и Койот . Генетично доказателство е плътната форма на черепа, която свидетелства за връзката му с Койота и Сивия Вълк, отколкото с другите чакалови видове. Доскоро видът е описван с няколко африкански подвида. Генетично изследване публикувано през 2015 г. обаче доказва разлики в произхода на африканските подвидове. Определя ги като нов вид отделил се от линията на вълка преди около 1,3 милиона години. Златистите чакали са се отделили от тази линия през 1,9 млн. години. Поради сходството във външни вид, по-големият размер на тялото и аналогия с името на вида към който са причислявани африканските подвидове са наречени Златист вълк или Златист африкански вълк[2][3].

Характеристики на тялото[редактиране | редактиране на кода]

Вълк и чакал.

Златистият чакал има къса, рошава козина, обикновено жълта до бледозлатиста с кафяв край на косъма, като цветът варира в зависимост от сезона и местообитанието. Чакалите, живеещи в планински райони имат по-тъмна до сивееща окраска.

Дължината на тялото е между 70 и 105 см (28–42 инча), на опашката е 20 – 36 см (8-14 инча), височината при холката (изправено положение) е около 45-50 см (18–20 инча), а теглото му от 8 до 15 кг (15-33 паунда). Мъжките са малко по-едри от женските (с около 15 %). Женските раждат от 4 до 8 малки.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Златистият чакал е строго моногамен вид. В повечето фамилии има 1 или 2 възрастни животни, които са 'помощници'. Това са чакали, достигнали сексуална зрялост, но нямащи собствено поколение, а останали с родителите си, за да им помогнат да отгледат следващо поколение.

Размножителният период варира по местообитание. В югоизточна Европа през април-май и без значение от сезона в тропическа Азия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Jhala, Y.V. & Moehlman, P.D.. Canis aureus. // IUCN Red List of Threatened Species. Version. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 22 March 2009. Database entry includes justification for why this species is of least concern
  2. Genome-wide Evidence Reveals that African and Eurasian Golden Jackals Are Distinct Species. // Current Biology 25. 2015-08-17. DOI:10.1016/j.cub.2015.06.060. с. 2158–65.
  3. Arnold, C.. Meet the First New Canine Found in 150 Years. // National Geographic, 2015-07-30. Посетен на 2015-08-02.