Египетска мангуста

	Египетска мангуста
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
клас:	Синапсиди (Synapsida)
разред:	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Мангустови (Herpestidae)
род:	Мангусти (Herpestes)
вид:	Египетска мангуста (H. ichneumon)
	Научно наименование
	Herpestes ichneumon Linnaeus, 1758
	Разпространение
	Египетска мангуста в Общомедия
	[ редактиране ]

Египетската мангуста или ихневмон (Herpestes ichneumon), е бозайник от семейство Мангустови.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът обитава територии от Субсахарна Африка, района от Судан на север през Египет и Израел и някои обласи от Близкия изток. Интродуциран е в Мадагаскар, Италия, Испания и Португалия.^[2] Предпочита гористи местности, храсталаци и савани, но никога не обитава местности в близост до водни източници.^[3]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-едрия представител от всички африкански видове мангусти. Дължината на тялото е 48 - 60 cm, а височината и е 33 - 54 cm. Теглото варира в рамките на 1,7 - 4 kg.^[4] Египетската мангуста е пясъчна на цвят козина, остра муцуна и малки уши. Има 35 - 40 зъба, като резците са добре развити с цел по-добро разкъсване на месото. Нейната дълга и груба козина варира по цвят от сив до червено-кафяв.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Диетата на египетската мангуста се състои главно от месо, включително гризачи, риба, птици, влечуги, земноводни и насекоми. Храни се също с плодове и яйца. Подобно на други видове мангусти, египетската напада и консумира отровни змии. Те са до десет пъти по-устойчиви от други видове на токсини, които атакуват нервната система^[5]. Те също са устойчиви на токсини, които атакуват кръвоносната система.^[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Herpestes ichneumon (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
↑ Animal Diversity Web: Herpestes ichneumon. // Посетен на 17 април 2007.
↑ Blue Planet Biomes. // Посетен на 17 април 2007.
↑ Lioncrusher's Domain. // Посетен на 17 април 2007. Архив на оригинала от 2008-10-05 в Wayback Machine.
↑ Ovadia, M. and Kochva. E. (1977) Neutralization of Viperide and Elapidae snake venoms by sera of different animals. Toxicon 15. 541-547.
↑ Orna Ashera, Monica Lupu-Meirib, Bo S. Jensena, Tamar Papernaa, Sara Fuchsa, Yoram Oronb. 1998. Functional characterization of mongoose nicotinic acetylcholine receptor K-subunit: resistance to K-bungarotoxin and high sensitivity to acetylcholine. FEBS Letters 431: 411 – 414.

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

[1] Herpestes ichneumon (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)

[animalDiversity-2] Animal Diversity Web: Herpestes ichneumon. // Посетен на 17 април 2007.

[bluePlanet-3] Blue Planet Biomes. // Посетен на 17 април 2007.

[lionCrusher-4] Lioncrusher's Domain. // Посетен на 17 април 2007. Архив на оригинала от 2008-10-05 в Wayback Machine.

[5] Ovadia, M. and Kochva. E. (1977) Neutralization of Viperide and Elapidae snake venoms by sera of different animals. Toxicon 15. 541-547.

[6] Orna Ashera, Monica Lupu-Meirib, Bo S. Jensena, Tamar Papernaa, Sara Fuchsa, Yoram Oronb. 1998. Functional characterization of mongoose nicotinic acetylcholine receptor K-subunit: resistance to K-bungarotoxin and high sensitivity to acetylcholine. FEBS Letters 431: 411 – 414.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]