Азиатски язовец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Язовец.

Азиатски язовец
Meles leucurus - Kunming Natural History Museum of Zoology - DSC02498.JPG
Природозащитен статут
незастрашен вид
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
инфраклас: Eutheria Плацентни
разред: Carnivora Хищници
подразред: Caniformia
семейство: Mustelidae Порови
подсемейство: Melinae
род: Meles Язовци
вид: Meles meles Язовец
Научно наименование
Уикивидове Meles leucurus
Hodgson, 1847
Разпространение
Asian Badger area.png
азиатски язовец в Общомедия

Азиатският язовец (Meles leucurus), известен също като пясъчен борсук e вид язовец, разпространен в Китай, Казахстан, Корейския полуостров и в Русия. Класифициран е като отделен вид за първи път от Ходжсън през 1854.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Сравнителна илюстрация на Европейския язовец (горе), Азиатски язовец (в центъра) и японски язовец (долу)

С дължина на главата и тялото около 50 – 70 см, азиатският язовец курс има по-малки размери от тези на европейския язовец. Опашката на азиатския е измервана около 13 – 20 см на дължина, а теглото е между 3.5 и 9 кг. Тялото е с набити и къси крака, както и опашката. Предните крака са оборудвани с надеждни и мощни нокти и ноктите на задните крака са по-слабо развити, като стъпалата на краката са голи без козина. Самата козина е дебела и мъхеста, с доста дълги жълтеникави косми и къси и редки черни косми. Главата има окраска с характерен вид – две тънки ленти от кафяво-черен цвят на жълто-бял фон, вариращи от устата до ушите, преминаващи през очите. Външната част на ушите е бяла на цвят. Муцуната е дълга и носът им е голям. Денталната формула е I 3/3 - C 1/1 - P 3/3 - M 1/2 = 34. Достига полова зрялост до 3-годишна възраст.

Съществувал е спор дали европейските и азиатските язовци са представители на два различни вида от един род или дама приспособени към различни условия индивиди. Днес те се различават и се счита, че пясъчният язовец на цвят е по-светъл от Европейския язовец, въпреки че някои индивиди могат да са и по-тъмни петна с охрист и кафяв оттенък. Задницата му е по-лека, а на лицето има ивици, обикновено кафяви, а не черни. За разлика от европейските си братовчеди, тези азиатски язовци показват по-тесни ленти около очи и уши. Бялата част на главата обикновено е по-тъмна на цвят отколкото при европейските язовци. Светлите ивици, преминаващи по горната част на главата со също сравнително къси и тесни. Тези язовци обикновено са по-малки, отколкото европейските им колеги.[1]

Последни доводи в полза на различаването на двата вида са приведени след морфологичен анализ на костния скелет[2] и моларите[3], както и след изследвания на митохондриална ДНК [4].

Хранене и размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Азиатският язовец (борсук) е бозайник от семейство Mustelidae и населява преимуществено широколистни лесове, но се среща в широк спектър биотопи – от тайга до степ и полупустиня[5]. Азиатските борсуци водят предимно нощноакнтивен живот. За храна употребяват растителна и животинска храна – безгръбначни, малки гризачи, земеровки и таралежи. След дълга до 450 дни беременност с латентни стадии самките раждат до 6 малки. В северните райони през зимата азиатските борсуци водят зимен сън. В районите на припокриване на ареалите протича хибридизация между азиатски борсуци и европейски язовци.

Разпространение и местообитания[редактиране | редактиране на кода]

Азиатските язовци имат голям обхват на разпространение, включително южната част на Русия на изток от Урал, Казахстан, Монголия, Китай и Корея. Разновидности могат да бъдат намерени в райони с висока надморска височина (може би до 4000 m) в планината Урал, Тян-Шан и Тибетското плато. Контакт между азиатски и европейски язовци е възможен в райони около Волга. Азиатските язовци предпочитат отворени листопадни гори и околните пасища, но също обитават иглолистни и смесени гори, храсти и равнини. Те понякога се срещат и в крайградски райони.[6]

Лов[редактиране | редактиране на кода]

Азиатските язовци са законно ловувани в Китай, Русия и Монголия. Незаконен е техния отстрел на територията на някои защитени зони в Китай. В Русия ловният сезон за язовец обикновено е от август до ноември.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Heptner, V. G.; Sludskii, A. A. (2002). Mammals of the Soviet Union. Vol. II, part 1b, Carnivores(Mustelidae) (PDF). Washington, D.C. : Smithsonian Institution Libraries and National Science Foundation. ISBN 90-04-08876-8.
Подвид Класификация Описание Разпространение Синоними
Обикновен пясъчен язовец

Meles leucurus leucurus

Hodgson, 1847
Амурски язовец

Meles leucurus amurensis

Schrenck, 1859 Най-тъмен и най-малък (до 70 см), с мека козина и без първи зъби-предкътници[7] Усури, Приамурие, Голям Хинган и Kорея melanogenys (J. A. Allen, 1913)

schrenkii (Nehring, 1891)

Казахски язовец

Meles leucurus arenarius

Satunin, 1895 С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 78 см), по-светъл и с груба козина. На тегло мъжките достигат до 8.3 kg през пролетта[8] Югоизточна Волга, степен Kazakhstan
Сибирски язовец

Meles leucurus sibiricus

Kastschenko, 1900 С междинен размер спрямо Meles m. meles и Meles m. canascens (до 75 см), със жълтокафява мека козина. На тегло мъжките достигат до 13 kg през пролетта [9] Сибир в Задбайкалие и Алтайски край, планински Казахстан
Тяншянски язовец

Meles leucurus tianschanensis

Hoyningen-Huene, 1910 С мека жълтеникава козина, по-тъмна от тази при Meles l. arenarius[8] Северен Тяншан talassicus (Ognev, 1931)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Heptner & Sludskii 2002, с. 1251
  2. PDF Theriology 1 / 2002, S. 57 – 60,
  3. Генадий Баришников, Андрей Пузаченко, Алексей Абрамов, Theriology, 2002 1 (2), S. 133 – 149
  4. Naoko Kurose, Yayoi Kaneko, Алексей Абрамов, Boripat Siriaroonrat, Ryuichi Masuda, Zoological Science 18, 2001, S. 1145 – 1152.
  5. Meles leucurus (Asian Badger)
  6. Abramov, A.; Wozencraft, C. (2008).
  7. Heptner & Sludskii 2002, с. 1260 – 1262
  8. а б Heptner & Sludskii 2002, с. 1257 – 1258
  9. Heptner & Sludskii 2002, с. 1256 – 1257