Алтайски край

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Алтай.

Алтайски край
Алтайский край
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Алтайски край на картата на РусияАлтайски край на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 167 996 km²
Население (2017) 2 365 680 души
14,1 души/km²
Административен център Барнаул
Федерален окръг Сибирски федерален окръг
Губернатор Александър Карлин
Часова зона UTC +7
МПС код 22
Алтайски край в Общомедия
Физикогеографска карта на Алтайски край

Алтайски край (на руски: Алтайский край) е един от субектите на Руската Федерация, част от Сибирския федерален окръг и Западносибирския икономически район. Площ 167 996 km2 (21-во място по площ в Руската Федерация, 0,98%). Население на 1 януари 2017 г. 2 365 680 души (22-ро място в Руската Федерация, 1,61%). Административен център град Барнаул. Разстояние от Москва до Барнаул 3419 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

През втората половина на ХVІІ век започва заселване на руски селяни за усвояване на земите в региона и разработване на находищата на полезни изкопаеми. В началото на ХVІІІ в. се построяват първите руски крепости Бикатунска (днешния град Бийск, 1707 г.) и Белоярската (1717 г.) за защита на руски селища от набезите на номадските народи. През 1744 г. възниква голямо селище в близост до предприятие за добив на желязо, което през 1771 г. е преобразувано в град Барнаул, а през 1782 г. Бикатунската крепост също е преобразувана в градско селище Бийск.[1]

До 1917 г. днешната територия на Алтайския край влиза в състава на Томска губерния, а през юли 1917 г. е образувана Алтайската губерния с център Барнаул. От 1925 до 1930 г. регионът последователно влиза в състава на Сибирския край с център Новосибирск, а от 1930 до 1937 г. – в Западносибирския край с център Новосибирск. На 28 септември 1937 г. е образуван Алтайския край с център град Барнаул, като до 25 октомври 1990 г. в него влиза Горно-Алтайската антономна област, която към днешна дата е самостоятелен субект на Руската Федерация – Република Алтай).[1]

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Алтайският край е разположен в югоизточната част на Западен Сибир, в басейна на горното течение на р. Об. На север граничи с Новосибирска област, на североизток – с Кемеровска област, на югоизток – с Република Алтай, а на юг и запад – с Казахстан (Павлодарска и Източноказахстанска област). В тези си граници заема площ от 167 996 km2 (21-во място по големина в Руската Федерация, 0,98% от нейната територия).

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Алтайски край се дели на две неравни части – равнинна и планинска. Северозападните, североизточните и централни райони на края, заемащи 4/5 от цялата му територия попадат в югоизточната периферия на Западносибирската равнина. Тук се разграничават няколко физикогеографски региона: обширната Кулундинска равнина, изпъстрена с дълги, широки и плитки долове и оврази и голямо количество безотточни солени или сладководни езера; Приобското плато, покрай левия бряг на река Об, Бийско-Чумишкото възвишение между реките Об на запад, Чумиш на север и Бия на юг; западните склонове на възвишението Салаирски кряж и Предалтайската равнина, югоизточно от река Алей (ляв приток на Об). Останалата 1/5 от територията на Алтайски край, в югоизточната му част е заета от крайните северни и северозападни ниски хребети на планината Алтай с максимална височина до 2490 m.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

В равнинните части климатът е умерен, рязко континентален с продължителна студена и малоснежна зима, с горещо и често сухо лято. Средна януарска температура -19°С, средна юлска 18,9°С. Годишно количество на валежите 250 – 350 mm. Продължителност на безмразовия период 122 – 127 дни. Климатът в югоизточните планински райони се характеризира с височинна зоналност и значително по голямо количество на валежите (до 1500 – 3000 mm), а в междупланинските котловини – едва 150 – 200 mm.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на Алтайския край е представена от 17085 реки и потоци с дължина над 1 km и обща дължина над 50 хил. km. Около 70% от територията на края попада във водосборния басейн на река Об, а останалите 30% са безотточни области в Кулундинската равнина. Най-голямата река в Алтайски край е река Об (най-горното течение), заедно с двете съставящи я реки Катун (лява съставяща) и Бия (дясна съставяща) и нейните притоци Чариш и Алей (леви) и Чумиш (десен). В Кулундинската равнина протичат реките Кулунда, Бурла и др., вливащи се в безотточни езера. Много от реките на югоизток водят началото си от снежници и ледници и се характеризират с бързо течение, прагове и водопади и тесни и дълбоки долини. В средните си течения долините им се разширяват, склоновете им стават полегати, а в долните течения те вече са типични равнинни реки с широки и плитки долини, бавно течение, множество меандри, заливни и надзаливни тераси. Много от средните и малките реки в безотточната област на запад нямат постоянен отток, а по време на маловодие в някои участъци напълно пресъхват. Подхранването на повечето реки е смесено, с преобладаване на снежното и дъждовното, а по най-високите части – ледниково. Спрямо водния си режим реките в Алтайския край се делят на три групи: реки с ниско, силно разтегнато във времето пролетно-лятно пълноводие; реки с ясно изразено пролетно пълноводие и епизодични летни прииждания (реките водещи началото си от Алтай); реки с кратко пролетно пълноводие и продължително лятно-есенно маловодие (реките в безотточните райони). Реките в района обикновено замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април.[2]

В Алтайски край има над 4300 естествени и изкуствени езера с обща площ 2710 km2. Те са разпределени неравномерно по територията на края. Най-много езера има в Кулундинската равнина и Приобското плато, като голяма част от тях са високоминерализирани (засолени). Най-голямото естествено езеро в Алтайски край е Кулундинското езеро (солено). Други по-големи са: Кучукско, Голямо Тополно, Голямо Яровое (всичките солени). В северната част на края попада „опашката“ на голямото Новосибирско водохранилище на река Об, а в най-южната част, на река Алей е изградено Гильовското водохранилище.[2]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В равнинните части на Алтайския край широко са разпространени черноземните почви, а в западните части често се срещат засолените и солончаковите почви. В планините най-голяма площ заемат различните видове на планинско-подзолистите почви, покриващи склоновете на хребетите, а в междупланинските котловини и по долините на големите реки са разпространени различни видове черноземни почви.[1]

Растителен и животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Почти 1/3 от територията на Алтайския край е заета от гори, а равнинните части – от степи и лесостепи. Степната растителност почти на 100% е заменена с обработваеми земи, като тук-таме се срещат борови и брезови гори и изкуствено засадени полезащитни горски пояси. Планинските склонове са обрасли с гори от лиственица, сибирска ела и сибирски кедров бор. Растителността по долините на реките и в междупланинските котловини се изменя от полупустинна в най-високите части на Алтай до степна в подножията. В планините, нагоре от пояса на иглолистните гори са разположени субалпийски и алпийски пасища и високопланинска тундра.[1]

Степните райони са обитавани от различни видове гризачи, хищници – вълк, лисица, птици – степен жираф, дропла, степен орел, а по долините на реките – прелетни водоплаващи птици. В планините се срещат лос, марал, планински козел, планински овен.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2017 г. в Алтайски край живеят 2 365 680 души, което представлява 1,61% от населението на Руската Федерация и 22-ро място в страната.

В края живеят над 100 националности, като 94% са руснаците, малко над 2% немци и др.

Разпределение по национален състав на населението на Алтайски край при преброяването през 2010 г.

  • Руснаци – 2 234 324 (93,9%)
  • Немци – 50 701 (2,1%)
  • Украинци – 32 226 (1,4%)
  • Казахи – 7979 (0,3%)
  • Арменци – 7640 (0,3%)
  • Татари – 6794 (0,3%)
  • Белоруси – 4591 (0,2%)
  • Алтайци – 1763 (0,1%)
  • Кумандинци – 1401 (0,1%)

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Алтайски край
С червен цвят са обозначени градовете с краево подчинение и градските окръзи, а с черен цвят – муниципалните райони

В административно-териториално отношение Алтайски край се дели на 10 краеви градски окръга, 59 муниципални района, 12 града, в т. ч. 9 града с краево подчинение и 3 града с районно подчинение и 5 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Алтайски край към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Барнаул
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Краеви градски окръзи
01.Алейск 44 28 735 гр. Алейск 28 735 125
02.Барнаул 940 698 057 гр. Барнаул 633 301 Южни
03.Белокуриха 92 15 264 гр. Белокуриха 15 264 237
04.Бийск 292 212 834 гр. Бийск 203 108 163
05.Заринск 79 46 830 гр. Заринск 46 830 99
06.Новоалтайск 72 73 712 гр. Новоалтайск 73 712 12
07.Рубцовск 84 145 333 гр. Рубцовск 145 333 281
08.Славгород 2 137 40 438 гр. Славгород 30 186 394
09.Яровое 44 18 159 гр. Яровое 18 159 405
10.Сибирски[3] 6 11 896 сгт Сибирски 11 896 50
Муниципални райони
1.Алейски 3 402 14 513 гр. Алейск 125
2.Алтайски 3 400 26 022 с. Алтайское 14 235 245
3.Баевски 2 739 9 362 с. Баево 4 188 230
4.Бийски 2 200 32 387 гр. Бийск 163
5.Благовещенски 3 694 23 596 сгт Благовещенка 11 577 275
6.Бурлински 2 746 10 448 с. Бурла 4 162 439
7.Бистроистокски 1 804 8 955 с. Бистри Исток 3 382 234
8.Волчихински 3 594 17 704 с. Волчиха 10 162 310
9.Егоревски 2 500 13 239 с. Новоегоревское 5 461 318
10.Елцовски 2 158 6 113 с. Елцовко 2 900 313
11.Завяловски 2 224 18 215 с. Завялово 6 906 250
12.Залесовски 3 274 14 041 с. Залесово 7 749 142
13.Зарински 5 214 17 752 гр. Заринск 99
14.Змеиногорски 2 802 19 550 гр. Змеиногорск 10 739 435
15.Зонални 1 717 20 199 с. Зоналное 3 835 145
16.Калмански 1 819 13 179 с. Калманка 3 595 58
17.Каменски 3 617 52 187 гр. Камен на Об 42 045 208
18.Ключевски 3 043 16 788 с. Ключи 9 004 383
19.Косихински 1 877 16 199 с. Косиха 5 174 68
20.Красногорски 3 073 15 260 с. Красногорское 5 925 252
21.Красношчековски 3 531 16 947 с. Красношчеково 4 935 316
22.Крутихински 2 051 10 699 с. Крутиха 3 726 232
23.Кулундински 1 980 22 161 с. Кулунда 14 512 343
24.Курински 2 500 9 423 с. Куря 3 341 271
25.Китмановски 2 540 12 545 с. Китманово 5 005 167
26.Локтеевски 2 341 26 021 гр. Горняк 12 972 360
27.Мамонтовски 2 305 22 311 с. Мамонтово 10 231 191
28.Михайловски 3 100 19 727 с. Михайловское 10 759 450 Малиновое Озеро
29.Немски нац. район 1 432 16 366 с. Галбщад 1 756 430
30.Новочихински 3 100 9 210 с. Новичиха 4 312 251
31.Павловски 2 203 40 727 с. Павловск 14 807 59
32.Панкрушихински 2 700 12 101 с. Панкрушиха 5 074 288
33.Первомайски 3 596 53 754 гр. Новоалтайск 12
34.Петропавловски 1 618 11 799 с. Петропавловское 2 581 220
35.Поспелихински 2 423 23 191 с. Поспелиха 11 817 211
36.Ребрихински 2 679 23 010 с. Ребриха 9 174 113
37.Родински 3 118 18 806 с. Родино 8 218 323
38.Романовски 2 082 11 844 с. Романово 5 281 222
39.Рубцовски 3 305 23 672 гр. Рубцовск 281
40.Смоленски 2 033 22 017 с. Смоленское 8 719 193
41.Съветски 1 500 15 504 с. Съветское 4 786 195
42.Солонешенски 3 529 9 597 с. Солонешное 4 828 313
43.Солтонски 3 020 7 460 с. Солтон 3 114 286
44.Суетски 1 108 4 455 с. Верхная Суетка 2 368 287
45.Табунски 1 782 9 282 с. Табуни 4 360 368
46.Талменски 3 914 46 597 сгт Талменка 19 157 84
47.Тогулски 2 000 7 793 с. Тогул 4 424 173
48.Топчихински 3 301 22 273 с. Топчиха 8 983 90
49.Третяковски 1 998 12 659 с. Староалейское 4 519 410
50.Троицки 4 200 23 016 с. Троицкое 9 701 97
51.Тюменцевски 2 241 14 164 с. Тюменцево 5 162 167
52.Угловски 4 845 12 491 с. Угловское 5 822 377
53.Уст Калмански 2 300 14 145 с. Уст Калманка 6 487 185
54.Уст Пристански 2 704 11 525 с. Уст Чаришкая Пристан 4 688 139
55.Хабарски 2 804 14 621 с. Хабари 5 084 350
56.Целинни 2 882 15 297 с. Целинное 4 778 233
57.Чаришки 6 881 11 385 с. Чаришкое 3 093 310
58.Шелаболихски 2 510 12 790 с. Шелаболиха 3 805 95
59.Шипуновски 4 256 32 328 с. Шипуново 13 559 173

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Развито е машиностроенето (селскостопански машини, вагони), химическа и нефтохимическа промишленост (гуми, изкуствени влакна и др), дърводобив и дървообработване, лека и хранително-вкусова промишленост.

Селското стопанство е предимно земеделско (зърнени култури, захарно цвекло, слънчоглед, лен).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article021823.html «Большая Советская Энциклопедия» – Алтайски край
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2573/Алтайский_край «Вода России» – Алтайски край
  3. закрито административно-териториялно образувание
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Алтайского края“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.