Направо към съдържанието

Московска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Московска област
Московская область
Субект на Руската федерация
Знаме
Герб
Московска област на картата на Русия
Московска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърКрасногорск
Площ44 329 km²
на 55-о място място в РФ
Население7 708 499 (2021) души
на 2-ро място в РФ
Адм. центърМосква
Федерален окръгЦентрален федерален окръг
ГубернаторБорис Громов
Часова зонаUTC +3
МПС код50, 90, 150, 190, 750, 790
Официален сайтwww.mosreg.ru
Московска област в Общомедия
Карта на Московска област

Московска област (на руски: Моско́вская о́бласть), неофициално наричана Подмосковие е субект на Руската федерация, в Централния федерален окръг[1]. Площ 44 329 km2 (55-о място по големина в Руската Федерация, 0,26% от нейната територия). Население на 1 януари 2018 г. 7 504 339 души (2-ро място в Руската Федерация след град Москва, 5,11% от нейното население). Тя е най-гъсто населената област в Русия. Административен център е град Москва (без да е част от Московска област), който едновременно е и самостоятелен субект на Руската Федерация с особен статут – град от федерално значение.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Исторически областта е предшествана от Московската губерния, образувана от Петър I през 1708 г. Съвременната Московска област е образувана на 14 януари 1929 г. след реформа на административната система на страната.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Московска област заема централната част на Европейска Русия, в Централния федерален окръг. На запад граничи – със Смоленска област, на северозапад и север – с Тверска област, на североизток – с Ярославска област, на изток – с Владимирска област, на югоизток – с Рязанска област, на юг – с Тулска област, на югозапад – с Калужка област и град Москва. В тези си граници заема площ от 44 329 km2 (55-о място по големина в Руската Федерация, 0,26% от нейната територия).[2]

Областта е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, в междуречието на реките Ока и Волга, на границата между смесените и широколистните гори. Като цяло релефът е равнинен с редуване на хълмисти възвишения и плоски низини. Южната граница на древния Московски ледник е пресичала областта от югозапад на североизток и я е разделила на две части. На север от тази граница има типични ледниково-ерозионни релефни форми и преобладават моренните наслаги, а на юг от нея – чисто ерозионни форми. В северната част на областта, от югозапад на североизток се простира Смоленско-Московското възвишение с височини до 270 – 310 m. Най-добре хълмистият релеф на възвишението е изразен в Клинско-Дмитровския рид. Северния край на възвишението е с по-стръмни склонове, разчленени от долините на реките на отделни хълмове, които се редуват с плоскодънни, често заблатени падини. Северно от Смоленско-Московското възвишение се простира Горноволжката низина (120 – 150 m) – плоска равнина с ниски полегати гърбици, слабо хълмисти дюни и заблатена. В нейните предели се намират две обособени низини – Шошинска на северозапад и Дубнинска на североизток. На юг Смоленско-Московското възвишение плавно преминава в Москворецко-Окската хълмиста равнина (150 – 180 m) с ниски вододели и добре развит ерозионен релеф по долините на реките, към които са привързани и множество карстови форми. Югоизточната част на Московска област е заета от западната част на Мешчорската низина (Мешчора) – плоска, на места слабо хълмиста, зандрова равнина (120 – 150 m), силно заблатена, особено на изток. В южната част на областта попадат крайните северни части на Средноруското възвишение (150 – 200 m), силно разчленено от долините на реките и с гъста мрежа от оврази и долове.[2]

Климатът на Московска област е умереноконтинентален с умерено студена зима и топло лято. Средна януарска температура -10, -11 °C, средна юлска 17, 18 °C. В отделни зими студовете могат да достигнат до -45, -50 °C, а максималните летни температури – 38 – 40 °C. Годишната сума на валежите варира от 450 до 650 mm, като най-овлажнени са северните и западните райони, а най-слабо – югоизточните райони. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 130 – 140 дни.[2]

В Московска област има над 4 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 18 750 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. По най-високите части на Смоленско-Московското възвишение преминава главния вододел на Подмосковието между реките течащи на север и вливащи се директно във Волга и тези течащи на юг и изток, вливащи се в река Ока (десен приток на Волга). В северната част на областта, в района на град Дубна преминава малък участък от течението на Волга. Нейни основни десни притоци са: Лама с притоците си Болшая и Малая Сестра и Дубна с притока си Сестра. На юг преминава част от средното течение на река Ока с притоците си: Протва, Нара, Лопасня, Москва (с притоците си: Искона, Руза, Истра, Яуза, Пахра, Нерская, Северка и др.), Осьотър, Клязма и др. Болшинството от реките в областта имат равнинен характер – малък наклон, бавно течение, множество меандри. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, с епизодични прииждания в резултата от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват в края на март или началото на април.[3]

На територията на областта има над 5700 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 450 km2, като само 850 от тях са площ по-голяма от 10 дка. Широко са разпространени водно-ледниковите езера, на север – моренните езера, на юг и изток – карстовите, а по долините на реките Ока, Москва и Клязма – крайречните (старици). Най-големите естествени езера в Московска област са в изворната област на река Пра (ляв приток на Ока): Дубовое (12 km2) и Свято (10 km2) и Свято (Шатурско, 11,8 km2) до град Шатура. Най-големите изкуствени водоеми са Иванковското водохранилище на река Волга и водохранилищата от Московската хидротехническа система – Можйско, Истринско, Озернинско и Рузко. През северната част на областта преминава Московския плавателен канал, свързващ Волга с Москва.[3]

Почви, растителност

[редактиране | редактиране на кода]

В областта преобладават ливадно-подзолистите почви с различен механичен състав и със слабо естествено плодородие. В Мешчорската и Горноволжката низини са разпространени подзолисто-блатните и блатните почви с лек състав и нуждаещи се от мелиоративни дейности. На юг са развити светлосивите силно оподзолени почви, а в крайния юг – сиви горски и оподзолени черноземни почви. По долините но по-големите реки има алувиални почви.[2]

Около 40% от територията на областта е заета от гори (над 1,9 млн.ха), като най-големите горски масиви са се съхранили в западните и източните райони. В тях преобладават брезата и осиката, а от иглолистните – смърч и бор. В северните части господстват гори от смърч, бреза, осика с примеси от широколистни видове, в Мешчорската низина – борови гори, а в южните райони са се съхранили дъбови гори.[2]

На 1 януари 2018 населението на Московска област е наброявало 7 504 339 души (2-ро място в Руската Федерация след град Москва, 5,11% от нейното население)). Тя е най-гъсто населената област в Русия 169,29 души/km2.

По етнически състав болшинството от населението на областта (92,92%) са руснаци, втори по численост са украинците (1,79%), а трети – татарите (0,95%). В сравнение с 2002 г. през 2010 г. в голяма степен (повече от два пъти) са е увеличил броя на узбеките (повече от шест пъти), таджиките (пет пъти), а също молдовани, арменци и азербайджанци за разлика от количеството на украинците, беларусите и евреите, което е намаляло. В областта живеят също голямо количество нелегални трудови мигранти, предимно от граничните страни на Русия, като в някои градове формират компактни маси, което способства за засилени междунационални напрежения.

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Московска област

В административно-териториално отношение Московска област се дели на 52 областни градски окръга, 15 муниципални района, 73 града, в т.ч. 45 града с областно подчинение (Балашиха, Бронници, Дзержински, Долгопрудни, Домодедово, Дубна, Егоревск, Електрогорск, Електростал, Жуковски, Зарайск, Звенигород), Ивантеевка, Истра, Кашира, Клин, Коломна, Корольов, Котелники, Красноармейск, Красногорск, Краснознаменск, Ликино-Дульово, Литкарино, Лобня, Лосино-Петровски, Люберци, Митищи, Наро-Фоминск, Озери, Орехово-Зуево, Павловски Посад, Подолск, Протвино, Пушчино, Реутов, Рошал, Руза, Серпухов, Ступино, Фрязино, Химки, Черноголовка, Чехов и Шатура), 27 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 69 селища от градски тип, в т.ч 3 сгт с особен статут.

Административно-териториално деление на Московска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Москва
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Балашиха244462 731гр. Балашиха450 77120
2. Бронници2222 396гр. Бронници22 39652
3. Власиха[4]425 294сгт Власиха25 29447
4. Восход[4]161908сгт Восход190881
5. Дзержински1654 788гр. Дзержински54 78819
6. Долгопрудни31104 238гр. Долгопрудни104 23820
7. Домодедово818167 907гр. Домодедово124 28537
8. Дубна6375 018гр. Дубна75 018115
9. Егоревск1729104 314гр. Егоревск73 723114Рязановски
10. Електрогорск4023 076гр. Електрогорск23 07680
11. Електростал135158 508гр. Електростал158 50860
12. Жуковски47108 980гр. Жуковски108 98032
13. Зарайск96839 669гр. Зарайск23 368162
14. Звенигород4821 948гр. Звенигород21 94846
15. Звьоздни городок[4]35521сгт Звьозни городок552146
16. Ивантеевка1574 497гр. Ивантеевка74 49741
17. Истра1269121 383гр. Истра34 79058гр. Дедовск, Снегири
18. Кашира64667 766гр. Кашира49 247115
19. Клин2020127 899гр. Клин79 05689гр. Високовск, Решетниково
20. Коломна1179188 696гр. Коломна144 125113Пески
21. Корольов55221 797гр. Корольов221 79741
22. Котелники1444 353гр. Котелники44 35320
23. Красноармейск15626 608гр. Красноармейск26 60851
24. Красногорск223231 673гр. Красногорск153 39323Нахабино
25. Краснознаменск[4]1341 287гр. Краснознаменск41 28742
26. Ликино-Дульово1349?гр. Ликино-Дульово29 691101
27. Литкарино1757 565гр. Литкарино57 56530
28. Лобня3087 353гр. Лобня87 35328
29. Лосино-Петровски925 370гр. Лосино-Петровски25 37042
30. Луховици128358 648гр. Луховици30 271135Белоомут
31. Люберци122306 764гр. Люберци197 70520Красково, Малаховка, Октябърски, Томилино
32. Митищи431221 777гр. Митищи205 39719Пироговски
33. Молодьожни[4]62826сгт Молодьожни2826136
34. Наро-Фоминск1547157 273гр. Наро-Фоминск62 00270гр. Апрелевка, гр. Верея, Калининец, Селятино
35. Озери54935 272гр. Озери25 524155
36. Орехово-Зуево509119 956гр. Орехово-Зуево119 95689
37. Павловски Посад56685 218гр. Павловски Посад65 43268Болшие Двори
38. Подолск339320 523гр. Подолск299 66043
39. Протвино2736 823гр. Протвино36 823116
40. Пушчино1821 148гр. Пушчино21 148119
41. Реутов999 989гр. Реутов99 98912
42. Рошал3520 590гр. Рошал20 590156
43.Руза156862 845гр. Руза13 403110Тучково
44. Серебряние Пруди87725 455сгт Серебряние Пруди9136176
45. Серпухов38125 929гр. Серпухов125 92999
46. Ступино1708121 332гр. Ступино66 341110Жильово, Малино, Михнево
47. Фрязино960 412гр. Фрязино60 40842
48. Химки110244 668гр. Химки244 66819
49. Черноголовка6223 414гр. Черноголовка21 62160
50. Чехов866128 141гр. Чехов70 54877Столбовая
51. Шатура264071 311гр. Шатура33 222124Мишеронски, Черусти
52. Шаховская121925 738сгт Шаховская10 717154
Муниципални райони
1. Волоколамски168442 928гр. Волоколамск20 838130Сичево
2. Воскресенски812155 251гр. Воскресенск94 01988Белозерски, Хорлово, им. Цюрупа
3. Дмитровски2182163 557гр. Дмитров67 50665гр. Яхрома, Деденево, Икша, Некрасовски
4. Ленински203119 081гр. Видное65 07423Горки Ленинские
5. Лотошински98016 567сгт Лотошино5105160
6. Можайски262771 535гр. Можайск30 439110Уваровка
7. Ногински811213 350гр. Ногинск102 26768гр. Старая Купавна, гр. Електроугли, им. Воровски, Обухово
8. Одинцовски91 210320 781гр. Одинцово141 49324гр. Голицино, гр. Кубинка, Болшие Вязьоми, Зарече, Лесной городок, Новоивановское
9. Пушкински571178 708гр. Пушкино106 57730Ашукино, Зеленоградски, Лесной, Правдински, Софрино, Черкизово
10. Раменски1397292 649гр. Раменское112 98946Биково, Илински, Кратово, Родники, Уделная
11. Сергиево-Посадски2027218 313гр. Сергиев Посад104 57971гр. Краснозаводск, гр. Пересвет, гр. Хотково, Богородское, Скоропусковски
12. Серпуховски101335 922гр. Серпухов[5]99Оболенск, Пролетарски
13. Солнечногорски1085141 703гр. Солнечногорск52 64265Андреевка, Менделеево, Поварово, Ржавки
14. Талдомски142747 737гр. Талдом12 958110Вербилки, Запрудни, Северни
15. Шчелковски704209 496гр. Шчолково125 84335Загорянски, Монино, Свердловски, Фряново

Отглежда се птици, свине, едър рогат добитък; фуражни, зърнени култури, зеленчуци, картофи.

Площ обработваема земя:
година1959199019952000200520102015
хиляди хектара1249[6]1224,1[7]1096,4977,9[7]699,4[8]550,7579,1[8]
  1. ↑ Тишков А.А., Горлов В.Н. и др. Московска област (Моско́вская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 21. Монголци – Наноматериал [Монголы – Наноматериалы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2013. ISBN 978-5-85270-355-2. с. 767. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-13 в Wayback Machine. ((ru))
  2. 1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Московска област
  3. 1 2 ((ru)) «Вода России» – Московска област
  4. 1 2 3 4 5 закрито административно-териториално образувание
  5. ↑ гр. Серпухов е отделна административна единица
  6. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  7. 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  8. 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Московской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​