Марий Ел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Република Марий Ел
Республика Марий Эл
Марий Эл Республик
Мары Эл Республик
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Марий Ел на картата на РусияМарий Ел на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Столица Йошкар Ола
Площ 23 375 km²
Население 684 684 души
29,3 души/km²
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Президент Леонид Маркелов
Министър-председател Леонид Маркелов
Езици руски и марийски
Часова зона UTC +3
МПС код 12
Официален сайт http://www.gov.mari.ru
Република Марий Ел в Общомедия
MariEl03.png

Република Марий Ел (на руски: Республика Марий Эл) е субект на Руската Федерация и е разположена в централната част на Европейска Русия. Влиза в състава на Приволжкия федерален окръг и Волго-Вятския икономически район. Площ 23 375 km2 (73-то място в Русия, 0,14%), население на 1 януари 2017 г. 684 684 души (66-то място в Русия, 0,47%). Столица град Йошкар Ола. Разстояние от Москва до Йошкар Ола 862 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

  • На 4 ноември 1920 г. е образувана Марийска автономна област (МАО)
  • На 5 декември 1936 г. е преобразувана в Марийска Автономна Съветска Социалистическа Република (МАССР)
  • На 22 декември 1990 г. – Марийска Съветска Социалистическа Република (МССР).
  • На 8 юли 1992 г – Република Марий Ел.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Марий Ел се намира в централната част на Европейска Русия, предимно на левия бряг на средното течение на Волга и притока ѝ Ветлуга. На запад граничи с Нижегородска област, на север с Кировска област, на югоизток с Република Татарстан и на юг с Република Чувашия. В тези си граници има площ от 23 375 km2, която ѝ отрежда 73-то място по големина в Русия и представлява 0,14% от територията на Русия.[1]

Източната част на страната е заета от обширната хълмиста равнина Вятски Ували (максимална височина до 275 m), повърхнината на която е изрязана от дълбоки речни долини и оврази, като се срещат и карстови райони. На запад хълмовете на Вятските Ували постепенно се понижават и преминават в обширната и заблатена Марийска низина с надморска височина от 50 до 100 m. На десния бряг на Волга, в района на град Козмодемянск се простират крайните северни разклонения на Приволжкото възвишение (височина до 198 m).[1]

Сред полезните изкопаеми с промишлено значение са торфа, глината, варовиците, стъклени и силикатни пясъци.[1]

Републиката е разположена в умерения климатичен пояс и има умерено-континентален климат с умерено студена зима и топло лято. Средната януарска температура е -13°С, а средна юлска 19°С. Годишната сума на валежите е сравнително малка и е 450 – 500 mm. Вегетационният период (минимална денонощна температура над 10°С) е около 170 дни.[1]

В Републиката има 476 реки с обща дължина 7 145 km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга, вливаща се в Каспийско море, която протича по южната граница на страната на протежение от 155 km. Повечето от реките на Марий Ел се вливат директно във Волга и отводняват около 80% от нейната територия. Това са реките: Сура, десен приток, а останалите Ветлуга (112 km в Марий Ел), Рутка, Голяма Кокшага с притока си Голям Кундиш, Малка Кокшага, Илет и др. са леви притоци. Другите 20% от територията на страната (на североизток) се отводняват от малки реки (Немда, Буй, Уржумка), десни притоци на река Вятка, десен приток на Кама, от басейна на Волга. Подхранването на реките е смесено с преобладаване на снежното. Водният им режим се характеризира с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие нарушавана епизодично от прииждания в резултат на поройни дъждовни и продължително зимно маловодие. Реките в района замръзват обикновено през ноември и се размразяват през април.[2]

На територията на страната има 1550 предимно малки езера и големи изкуствени водоеми с обща площ около 1530 km2. Езерата са предимно крайречни (старици) и карстови, разпространени предимно в източната част. Само около столицата Йошкар Ола на разстояние 20 – 30 km се намират няколко малки, но много чисти езера – Карась, Таир, Лесная сказка, Шап и т.н. Най-голямото естествено езеро в страната е карстовото езеро Голям Ялчик (1,14 km2). По течението на река Волга в пределите на Марий Ел попадат участъци от две голеви водохранилища Куйбишевското и Чебоксарското. Блатата и заблатените райони заемат 1,42% от територията на Републиката и съставляват 331 km 2.[2]

В страната преобладават подзолисто-глиненстите, пясъчно-глинестите и пясъчните почви. В Марийската низина са разпространени блатно-торфените почви, във Вятските Ували – торфено-карбонатните почви, а на десния бряг на Волга – сивите горски почви.[1]

Половината от територията на страната е заета от гори, предимно в западните и централни райони. Преобладават ценните иглолистни видове: бор (на юг) и ела със смърч (на север), заемащи почти 3/5 от горските масиви. В речните долини се срещат и широколистни гори от дъб и липа. Животинският свят е представен от вълк, кафява мечка, лисица, лос, рис, бял заек, белка, бобър, таралеж, прелетни и водоплаващи птици.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

По население републиката е на 66-то място в Руската Федерация, като там живеят 0,47% от жителите на Русия. По национален състав населението на Марий Ел е както следва:

Урбанизацията на населението е 63,15%.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Марий Ел

В административно-териториално отношение Република Марий Ел се дели на 3 републикански градски окръга и 14 муниципални района. Има 4 града, в т.ч. 3 града с републиканско подчинение и 1 град с районно подчинение и 15 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Марий Ел към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Йошкар Ола (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
І.Йошкар Ола 102 277 676 гр. Йошкар Ола 277 676
ІІ. Волжск 31 54 519 гр. Волжск 54 519 101
ІІІ. Козмодемянск 13 20 327 гр. Козмодемянск 20 327 104
Муниципални райони
1.Волжски 943 22 104 гр. Волжск 101 Приволжски
2.Горномарийски 1 716 22 121 гр. Козмодемянск 104
3.Звениговски 2 749 42 017 гр. Звенигово 11 379 90 Красногорски, Суслонгер
4.Килемарски 3 254 12 356 сгт Килемари 3 999 86
5.Куженерски 853 13 227 сгт Куженер 4 973 73
6.Мари-Турекски 1 514 19 955 сгт Мари-Турек 4 466 125
7. Медведевски 2 766 67 078 сгт Медведево 18 527 8 Краснооктябърски
8.Моркински 2 270 28 712 сгт Морки 9 142 114
9.Новоторъялски 925 15 134 сгт Нови Торъял 5 940 80
10.Оршански 897 13 890 сгт Оршанка 6 064 33
11.Парангински 792 14 721 сгт Паранга 5 432 123
12.Сернурски 1 032 23 953 сгт Сернур 8 300 89
13.Съветски 1 421 29 398 сгт Съветски 10 498 42
14.Юрински 2 154 7 496 сгт Юрино 2 984 117

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В промишлеността са развити добре машиностроенето и металообработката, дърводобивната и дървообработваща промишленост, хранително-вкусовата и лека промишленост.

В селското стопанство републиката се е специализирала в зърнопроизводството, производството на зеленчуци, картофи, лен. Развито е животновъдство за месо и мляко, птицевъдството

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article073730.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Марий Ел
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2550/Республика_Марий_Эл «Вода России» – Република Марий Ел
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно тирриториальное делении Марий Эл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.