Пензенска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пензенска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Пензенска област на картата на РусияПензенска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 43 352 km²
Население (2018) 1 331 621 души
30,7 души/km²
Административен център Пенза
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Василий Бочкарьов
Часова зона UTC +3
МПС код 58
Пензенска област в Общомедия

Пензенска област е субект на Руската федерация, в Приволжския федерален окръг. Площ 43 352 km2 (56-то място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 331 621 души (35-то място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Административен център град Пенза. Разстояние от Москва до Пенза 709 km.

История на областта[редактиране | редактиране на кода]

Областният център Пенза е основан през 1663 г. като руска крепост на границата с „Дикое поле“, а през 1719 г. официално е утвърден за град. 27 години преди основаването на Пенза, през 1636 г. в региона е основана първата руска крепост, около която възниква селището Ломовска слобода, утвърдена за град под името Нижни Ломов през 1780 г. През 1779 г. за град е утвърдено селището Спаск (от 20 април 1925 до 13 октомври 2005 г. Беднодемяновск). През 1780 г. за градове са признати селищата: Кузнецк, Сердобск, Чембар (от 1947 г. Белински и Городище. Останалите четири града в областта са признати за такива през 1950-те години на ХХ в.

През 1719 г. е образувана Пензенската провинция в състава на Казанската губерния. На 15 септември 1780 г. е образувана Пензенската губерния. На 5 март 1797 г. губернията е ликвидирана и град Пенза става център на уезд в Саратовска губерния. На 9 септември 1801 г. Пензенската губерния отново е възстановена и просъществува до 1928 г. когато е ликвидирана, Пенза става център на Пензенски окръг в Средневолжския край, след това в Куйбишевския край, а от 1937 г. е районен център в Тамбовска област. На 4 февруари 1939 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Тамбовска област е разделена на две части и е създадена Пензенска област, която освен от Тамбовска област получава територии от Куйбишевска област (сега Самарска област) и Саратовска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Пензенска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжския федерален окръг. На север граничи с Република Мордовия, на изток – с Уляновска област, на юг – със Саратовска област, на запад – с Тамбовска област и на северозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 43 352 km2 (56-то място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ).[1]

Територията на областта е разположена в района на Средното Поволжие. Голяма част от нея е заета от западните склонове на Приволжското възвишение, силно разчленено от дълбоките речни долини на отделни възвишения и плоски гърбици с гъста мрежа от оврази и долове. Отделните възвишения и гърбици носят имената: Сурско плато (височина 270 – 300 m), Сурска Шишка (до 324 m), Сурско-Мокшанско възвишение и Керенски-Чембарско възвишение (височина до 292 m). В крайната западна част е разположена част от Окско-Донската равнина с височина 150 – 180 m.[1]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -11,3°С до -13,3°С, средна юлска – от 18,8°С до 20,5°С. Годишната сума на валежите варира от 680 mm на североизток до 550 mm на юг. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 125 дни на север до 139 дни на юг.[1]

На територията на Пензенска област протичат 2746 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 15 458 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга (около 2/3 от територията на областта) и на река Дон (около 1/3). Най-големите реки принадлежащи към басейна на Волга са Сура (десен приток на Волга) с притоците си Кадада, Уза, Айва, Инза и др. и Мокша (десен приток на Ока, която е десен приток на Волга). На юг протичат горните течения на реките Хопьор (ляв приток на Дон) и десният ѝ приток Ворона. Речната система на областта е гъста и разклонена, реките са с равнинен характер, имат бавно течение и широки заливни тераси. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (около 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през първата половина на април.[2]


В Пензенска област има около 4940 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 228 km2, като сама 77 от тях са по-големи от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици) и са разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро с площ от 1,01 km2 е Бобровото езеро в Кузнецки район. Най-голямия изкуствен водоем е Сурското водохранилище на река Сура.[2]

Над 65% от територията на Пензенска област е заета от черноземни почви, като на север и северозапад те са предимно излужени и оподзолени, а на юг и югозапад – слабо излужени и типични черноземи. На североизток са разпространени светлосивите и сивите горски почви, а по долините на реките – ливадни черноземи и алувиални почви.[1]

Голяма част от Пензенска област попада в зоната на лесостепите. Горите заемат 20% от нейната територия. Основните горски масиви са съсредоточени на изток, като преобладават боровите и широколистните гори с господство на дъба. На север и североизток са развити предимно липови и брезово-липови гори, а в лесостепите като отделни малки масиви се срещат клен, липа, осика, ясен. По долините на Сура и Мокша има обширни борови масиви. Животинския свят е представен от полски плъх, лисица, норка, хермелин, светъл и черен пор, бурсук, лос, заек, бялка, бобър, ондатра и др.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Пензенска област наброява 1 331 621 души (35-то място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Гъстота 30,72 души/km2. Градско население 68,86%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 165 668 души (86,8%), татари 86 431 (6,4%, мордовци 54 703 (4,1%), чуваши 8 595 (0,7%) и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Пензенска област се дели на 3 областни градски окръга, 27 муниципални района, 11 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Заречни[3], Кузнецк и Пенза) и 8 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Пензенска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Пенза
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Заречни[3] 124 64 982 гр. Заречни 64 982 12
2.Кузнецк 23 83 400 гр. Кузнецк 83 400 121
3.Пенза 288 523 726 гр. Пенза 523 726
Муниципални райони
1.Башмаковски 1 618 20 708 сгт Башмаково 10 134 171
2.Бековски 1 016 15 393 сгт Беково 6 319 154
3.Белински 2 124 24 548 гр. Белински 7 843 129
4.Бессоновски 1 220 48 666 с. Бессоновка 11 408 13
5.Вадински 1 040 8 454 с. Вадинск 4 891 153
6.Городищенски 2 053 49 036 гр. Городище 7 951 48 гр. Сурск, Чаадаевка
7.Заметчински 2 103 21 175 сгт Заметчино 9 736 207
8.Исински 926 9 812 сгт Иса 5 147 98
9.Каменски 2 206 56 249 гр. Каменка 36 566 75
10.Камешкирски 1 270 11 398 с. Руски Камешкир 5 209 113
11.Колишлейски 1 685 23 554 сгт Колишлей 7 907 71
12.Кузнецки 2 071 37 363 гр. Кузнецк 121 Верхозим, Евлашево
13.Лопатински 1 446 13 152 с. Лопатино 4 392 96
14.Лунински 1 705 18 633 сгт Лунино 7 797 50
15.Малосердобински 1 101 8 886 с. Малая Сердоба 4 368 107
16.Мокшански 2 224 26 622 сгт Мокшан 11 569 44
17.Наровчатски 957 10 471 с. Наровчат 4 199 149
18.Неверкински 985 14 241 с. Неверкино 4 376 162
19.Нижнеломовски 1 764 38 532 гр. Нижни Ломов 21 189 109
20.Николски 2 512 31 033 гр. Николск 21 056 120 Сура
21.Пачелмски 1 319 14 900 сгт Пачелма 7 854 146
22.Пензенски 2 844 59 071 с. Кондол 3 789 51 Золотаревка
23.Сердобски 1 722 49 463 гр. Сердобск 32 554 111
24.Сосновоборски 1 567 15 186 сгт Сосновоборск 6 084 147
25.Спаски 693 11 754 гр. Спаск 7 178 162
26.Тамалински 1 236 14 507 сгт Тамала 6 745 173
27.Шемишейски 1 595 16 611 сгт Шемишейка 6 592 47
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Пензенской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Родени в областта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article087772.html «Большая Советская Энциклопедия» – Пензенска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2559/Пензенская_область «Вода России» – Пензенска област
  3. а б закрито административно-териториално образувание
  4. Световна организация на културата на здравеопазването
  5. Професор Виктор Скумин
  6. Библиотека Культуры Здоровья

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]