Пензенска област

Пензенска област
	Пензенска област
Субект на Руската федерация
	; Пензенска област на картата на Русия
Страна	Русия
Адм. център	Пенза
Площ	43 352 km²
Население	1 274 062 души (2022); 29,4 души/km²
Адм. център	Пенза
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Губернатор	Олег Мелниченко
Часова зона	UTC +3
МПС код	58
Официален сайт	www.pnzreg.ru
	Пензенска област в Общомедия

Пензенска област (на руски: Пе́нзенская о́бласть) е субект на Руската федерация, в Приволжкия федерален окръг^[1]. Площ 43 352 km² (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Административен център град Пенза. Разстояние от Москва до Пенза 709 km.

История на областта

Областният център Пенза е основан през 1663 г. като руска крепост на границата с „Дикое поле“, а през 1719 г. официално е утвърден за град. 27 години преди основаването на Пенза, през 1636 г. в региона е основана първата руска крепост, около която възниква селището Ломовска слобода, утвърдена за град под името Нижни Ломов през 1780 г. През 1779 г. за град е утвърдено селището Спаск (от 20 април 1925 до 13 октомври 2005 г. Беднодемяновск). През 1780 г. за градове са признати селищата: Кузнецк, Сердобск, Чембар (от 1947 г. Белински и Городище. Останалите четири града в областта са признати за такива през 1950-те години на ХХ в.

През 1719 г. е образувана Пензенската провинция в състава на Казанската губерния. На 15 септември 1780 г. е образувана отделна Пензенска губерния. На 5 март 1797 г. губернията е ликвидирана и град Пенза става център на уезд в Саратовска губерния. На 9 септември 1801 г. Пензенската губерния отново е възстановена и просъществува до 1928 г. когато е ликвидирана, Пенза става център на Пензенски окръг в Средневолжкия край, след това в Куйбишевския край, а от 1937 г. е районен център в Тамбовска област. На 4 февруари 1939 г. с Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР Тамбовска област е разделена на две части и е създадена Пензенска област, която освен от Тамбовска област получава територии от Куйбишевска област (сега Самарска област) и Саратовска област.

Географска характеристика

Пензенска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжкия федерален окръг. На север граничи с Република Мордовия, на изток – с Уляновска област, на юг – със Саратовска област, на запад – с Тамбовска област и на северозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 43 352 km² (56-о място по големина в Руската Федерация, 0,25% от нейната площ).^[2]

Територията на областта е разположена в района на Средното Поволжие. Голяма част от нея е заета от западните склонове на Приволжкото възвишение, силно разчленено от дълбоките речни долини на отделни възвишения и плоски гърбици с гъста мрежа от оврази и долове. Отделните възвишения и гърбици носят имената: Сурско плато (височина 270 – 300 m), Сурска Шишка (до 324 m), Сурско-Мокшанско възвишение и Керенски-Чембарско възвишение (височина до 292 m). В крайната западна част е разположена част от Окско-Донската равнина с височина 150 – 180 m.^[2]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура от -11,3 °C до -13,3 °C, средна юлска – от 18,8 °C до 20,5 °C. Годишната сума на валежите варира от 680 mm на североизток до 550 mm на юг. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 125 дни на север до 139 дни на юг.^[2]

На територията на Пензенска област протичат 2746 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 15 458 km и те принадлежат към два водосборни басейна: на река Волга (около 2/3 от територията на областта) и на река Дон (около 1/3). Най-големите реки принадлежащи към басейна на Волга са Сура (десен приток на Волга) с притоците си Кадада, Уза, Айва, Инза и др. и Мокша (десен приток на Ока, която е десен приток на Волга). На юг протичат горните течения на реките Хопьор (ляв приток на Дон) и десният ѝ приток Ворона. Речната система на областта е гъста и разклонена, реките са с равнинен характер, имат бавно течение и широки заливни тераси. Имат смесено подхранване с преобладаване на снежното (около 60%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват в края на ноември или началото на декември, а се размразяват през първата половина на април.^[3]

В Пензенска област има около 4940 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 228 km², като сама 77 от тях са по-големи от 10 дка. Те са предимно крайречни (старици) и са разположени по долините на големите реки. Най-голямото естествено езеро с площ от 1,01 km² е Бобровото езеро в Кузнецки район. Най-големия изкуствен водоем е Сурското водохранилище на река Сура.^[3]

Над 65% от територията на Пензенска област е заета от черноземни почви, като на север и северозапад те са предимно излужени и оподзолени, а на юг и югозапад – слабо излужени и типични черноземи. На североизток са разпространени светлосивите и сивите горски почви, а по долините на реките – ливадни черноземи и алувиални почви.^[2]

Голяма част от Пензенска област попада в зоната на лесостепите. Горите заемат 20% от нейната територия. Основните горски масиви са съсредоточени на изток, като преобладават боровите и широколистните гори с господство на дъба. На север и североизток са развити предимно липови и брезово-липови гори, а в лесостепите като отделни малки масиви се срещат клен, липа, осика, ясен. По долините на Сура и Мокша има обширни борови масиви. Животинския свят е представен от полски плъх, лисица, норка, хермелин, светъл и черен пор, бурсук, лос, заек, бялка, бобър, ондатра и др.^[2]

Население

На 1 януари 2018 г. населението на Пензенска област наброява 1 331 621 души (35-о място в Руската Федерация, 0,91% от нейното население). Гъстота 30,72 души/km². Градско население 68,86%. При преброяването на населението на Русия през 2010 г. етническият състав на областта е бил следния: руснаци 1 165 668 души (86,8%), татари 86 431 (6,4%, мордовци 54 703 (4,1%), чуваши 8595 (0,7%) и др.

Административно-териториално деление

В административно-териториално отношение Пензенска област се дели на 3 областни градски окръга, 27 муниципални района, 11 града, в т.ч. 3 града с областно подчинение (Заречни^[4], Кузнецк и Пенза) и 8 града с районно подчинение и 16 селища от градски тип.

**Административно-териториално деление на Пензенска област към 1 януари 2018 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2018 г.)	Административен център	Население (2018 г.)	Разстояние до Пенза (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Заречни^[4]	124	64 982	гр. Заречни	64 982	12
2. Кузнецк	23	83 400	гр. Кузнецк	83 400	121
3. Пенза	288	523 726	гр. Пенза	523 726
Муниципални райони
1. Башмаковски	1618	20 708	сгт Башмаково	10 134	171
2. Бековски	1016	15 393	сгт Беково	6319	154
3. Белински	2124	24 548	гр. Белински	7843	129
4. Бессоновски	1220	48 666	с. Бессоновка	11 408	13
5. Вадински	1040	8454	с. Вадинск	4891	153
6. Городищенски	2053	49 036	гр. Городище	7951	48	гр. Сурск, Чаадаевка
7. Заметчински	2103	21 175	сгт Заметчино	9736	207
8. Исински	926	9812	сгт Иса	5147	98
9. Каменски	2206	56 249	гр. Каменка	36 566	75
10. Камешкирски	1270	11 398	с. Руски Камешкир	5209	113
11. Колишлейски	1685	23 554	сгт Колишлей	7907	71
12. Кузнецки	2071	37 363	гр. Кузнецк		121	Верхозим, Евлашево
13. Лопатински	1446	13 152	с. Лопатино	4392	96
14. Лунински	1705	18 633	сгт Лунино	7797	50
15. Малосердобински	1101	8886	с. Малая Сердоба	4368	107
16. Мокшански	2224	26 622	сгт Мокшан	11 569	44
17. Наровчатски	957	10 471	с. Наровчат	4199	149
18. Неверкински	985	14 241	с. Неверкино	4376	162
19. Нижнеломовски	1764	38 532	гр. Нижни Ломов	21 189	109
20. Николски	2512	31 033	гр. Николск	21 056	120	Сура
21. Пачелмски	1319	14 900	сгт Пачелма	7854	146
22. Пензенски	2844	59 071	с. Кондол	3789	51	Золотаревка
23. Сердобски	1722	49 463	гр. Сердобск	32 554	111
24. Сосновоборски	1567	15 186	сгт Сосновоборск	6084	147
25. Спаски	693	11 754	гр. Спаск	7178	162
26. Тамалински	1236	14 507	сгт Тамала	6745	173
27. Шемишейски	1595	16 611	сгт Шемишейка	6592	47

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Пензенской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Родени в областта

Евгений Родионов (1977 – 1996), редник от Въоръжените сили на Русия. Подложен е на жестоки мъчения, но отказва да смени православната си вяра за ислям в замяна на свободата си, за което е зверски екзекутиран.
Виктор Скумин (р. 1948), професор, общественик и просветен деец.^[5]^[6]^[7]

Селско стопанство

Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце, кози, зърнени, фуражни култури, картофи, зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	2630^[8]	2229,6 ^[9]	1945,3	1487,3 ^[9]	1258,2^[10]	1169,1	1304,1^[10]

Източници

↑ Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Пензенска област (Пе́нзенская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 25. П - Функция на възмущение [П — Пертурбационная функция]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Пензенска област
1 2 ((ru)) «Вода России» – Пензенска област
1 2 закрито административно-териториално образувание
↑ Световна организация на културата на здравеопазването
↑ Професор Виктор Скумин
↑ Библиотека Культуры Здоровья
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

Официален сайт на Пензенската областна администрация^{[неработеща препратка]}

[БРЭ-том-25-1] Калуцкова Н.Н., Горячко М.Д. и др. Пензенска област (Пе́нзенская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 25. П - Функция на възмущение [П — Пертурбационная функция]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2014. ISBN 978-5-85270-362-0. с. 765. Посетен на 29 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] 1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Пензенска област

[water-3] 1 2 ((ru)) «Вода России» – Пензенска област

[закрито_административно-териториално_образувание-4] 1 2 закрито административно-териториално образувание

[5] Световна организация на културата на здравеопазването

[6] Професор Виктор Скумин

[7] Библиотека Культуры Здоровья

[Стат-1960-8] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-9] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-10] 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]