Нижегородска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нижегородска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Нижегородска област на картата на РусияНижегородска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 76 624 km²
Население (2018) 3 234 676 души
42,2 души/km²
Административен център Нижни Новгород
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Валерий Шанцев
Часова зона UTC +3
МПС код 52
Нижегородска област в Общомедия

Нижегородска област е субект на Руската Федерация, в Приволжския федерален окръг. Площ 76 624 km2 (40-то място по големина в Руската Федерация, 0,45% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 3 234 676 души (11-то място в Руската Федерация, 2,2% от нейното население). Административен център град Нижни Новгород. Разстояние от Москва до Нижни Новгород 439 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите руски градове в региона възникват през ХІІ и ХІІІ в. – Городец (1152 г.) и Нижни Новгород (1221 г.). През ХVІ в. възникват градовете Балахна (1536 г.) и Арзамас (1572 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Ветлуга през 1778 г., Горбатов, Лукоянов и Семьонов през 1779 г. Нижегородска област е образувана на 14 януари 1929 г., а на 15 юли 1929 г. е преобразувана в Нижегородски край. С постановление на ЦИК на СССР от 7 октомври 1932 г. е преименувана в Горковски край, който на 7 декември 1934 г. е разделен на Горковски край и Кировски край. На 5 декември 1936 г. Горковски край е преобразуван в Горковска област и от него се отделят Марийската АССР и Чувашката АССР. На 7 януари 1954 г. от Горковска област е отделена като самостоятелна единица Арзамаска област, която на 23 април 1957 г.отново е включена в състава на Горковска област. На 22 октомври 1990 г. Горковска област е преименувана на Нижегородска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина Нижегородска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжския федерален окръг. На запад граничи с Владимирска и Ивановска област, на север – с Костромска област, на североизток – с Кировска област, на изток – с Република Марий Ел и Република Чувашия, на юг – с Република Мордовия и на югозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 76 624 km2 (40-то място по големина в Руската Федерация, 0,45% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Нижегородска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, покрай двата бряга на река Волга, пресичаща областта от запад на изток и деляща я на две части: равнинно и гористо левобрежие (Заволжие) и възвишено лесостепно деснобрежие. Заволжието е заето от Волжско-Ветлужската низина и само в най-северните части на областта навлизат участъци от възвишението Вятски Увал (височина до 192 m). Дяснобрежието, с изключение на западната му част – Окско-Тешката низина е заето от северните части на Приволжското възвишение, включващо Мордовското (до 250 m) и Чувашкото възвишение, Дятловите, Перемиловските (покрай река Ока) и Фадеевските (покрай река Волга) височини. Като цяло релефът тук е ридово-долинен, с многочислени оврази, особено покрай бреговете на Ока и Волга, а на места (по долината на река Пяна) – карстов.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален с умерено студена и продължителна зима и топло лято. Средна януарска температура -12 -13°С, средна юлска 18-19°С. Годишна сума на валежите от 450 – 500 mm по деснобрежието, където има чести засушавания до 550 – 600 mm в Заволжието. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 165 – 170 дни в Заволжието до 170 – 175 дни по деснобрежието.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В Нижегородска област има над 6,2 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължана около 33 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Основни реки са Волга (част от горното и средното си течение) с десния си приток Ока, всяка от които протича през областта на протежение от 260 km. Основни притоци на Волга са: леви – Унжа, Узола, Керженец, Ветлуга; десни – ОкаМокша и Тьоша), Кудма, Сура (с Пяна). Реките в областта са с равнинен характер, в северните райони по-пълноводни, с множество меандри, бавно течение и плитки долини с полегати склонове. Десните притоци на Волга, стичащи се от Приволжското възвишение са с по-голям наклон и скорост на течението, по-дълбоки и широки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в средата на април.[2]

На територията на областта има над 7,5 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 770 km2, в т.ч. над 5 хил. езера с площ над 10 дка. Езерата са предимно крайречни (старици) и са съсредоточени основно по долините на реките Ветлуга, Пяна и Керженец. В южните райони широко разпространение имат карстовите езера. Най-големите естествени езера са Пирското (2,72 km2) и Болшое Плотово (2,46 km2). Изкуствените водоеми са повече от естествените, като най-големи са Горковското и Чебоксарското водохранилища на река Волга.[2]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка на областта преобладават ливадно-подзолистите и подзолистите почви (66% от цялата територия). Сивите горски почви заемат 16,3%, черноземните 7,9%, алувиалните 3,6%, блатните и торфените 6,2%. В Заволжието подзолистите почви са разпространени под иглолистни гори, а ливадно-подзолистите – под смесени гори. По деснобрежието сивите горски почви са под дъбови гори, а излужените черноземи – в степните райони.[1]

Растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Горите заемат 43% от територията на областта. Най-широко разпространение имат иглолистните масиви (смърч и ела с примеси от сибирска лиственица) и смесените гори. По пясъчните хълмове в Заволжито изобилстват боровите гори, а по влажните низини – тъмни смърчови гори. Големи площи от територията на Горковска област са обхванати от ерозионни явления. Животинския сват е представен от вълк, лисица, кафява мечка, рис, бурсук, таралеж, плъхове, хомяк и др. Срещат се лосове, които са под охрана, а по реките бобър.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Нижегородска област наброява 3 234 676 души (11-то място в Руската Федерация, 2,2% от нейното население). Гъстота 42,21 души/km2. Градско население 79,81%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта (над 5 000 човека) е бил следния: руснаци 3 109 661 души (93,93%), татари 44 103 (1,33%), мордовци 19 138 (0,58%), украинци 17 657 (0,53%), арменци 13 294 (0,4%), чуваши (9 765 (0,29%), азербайджанци 8 494 (0,26%), марийци 6 415 (0,19%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Нижегородска област се дели на 14 областни градски окръга, 38 муниципални района, 28 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение (Арзамас, Бор, Викса, Дзержинск, Кулебаки, Навашино, Нижни Новгород, Первомайск, Саров[3], Семьонов, Чкаловск и Шахуня) и 16 града с районно подчинение и 55 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Нижегородска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Нижни Новгород
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Арзамас 42 104 547 гр. Арзамас 104 547 112
ІІ.Бор 3 584 121 846 гр. Бор 78 385 19
ІІІ.Викса 1 866 82 656 гр. Викса 53 406 186 Ближне-Песочное, Виля, Досчатое, Шиморское
ІV.Дзержинск 422 242 033 гр. Дзержинск 231 797 25 Гавриловка, Горбатовка, Желнино
V.Кулебаки 922 48 730 гр. Кулебаки 32 943 188 Велетма, Гремячево
VІ.Навашино 1 277 22 519 гр. Навашино 15 051 158
VІІ.Нижни Новгород 411 1 270 241 гр. Нижни Новгород 1 264 075 Зелени Город
VІІІ.Первомайск 1227 18 508 гр. Первомайск 13 626 189 Сатис
ІХ.Перевоз 769 15 943 гр. Перевоз 8 928 118
Х.Саров[3] 232 95 065 гр. Саров 95 065 181
ХІ.Семьонов 3 877 47 868 гр. Семьонов 24 536 69 Сухобезводное
ХІІ.Соколское 1 981 13 136 сгт Соколское 6 054 141
ХІІІ.Чкаловск 862 20 183 гр. Чкаловск 11 569 95
ХІV.Шахуня 2 588 36 216 гр. Шахуня 20 183 240 Вахтан, Сява
Муниципални райони
1.Ардатовски 1 888 23 553 сгт Ардатов 8 777 162 Мухтолово
2.Арзамаски 2 011 41 807 гр. Арзамас 112 Въездное
3.Балахнински 897 76 612 гр. Балахна 49 364 34 Болшое Козино, Гидроторф, Малое Козино, Лукино, Первое Мая
4.Богородски 1 459 68 103 гр. Богородск 34 388 43
5.Болшеболдински 866 11 180 с. Болшое Болдино 5 074 249
6.Болшемурашкински 659 9 684 сгт Болшое Мурашкино 5 080 90
7.Бутурлински 1 105 13 614 сгт Бутурлино 6 338 121
8.Вадски 743 14 452 с. Вад 6 698 103
9.Варнавински 2 523 12 377 сгт Варнавино 3 304 165
10.Вачки 979 17 749 сгт Вача 5 283 111
11.Ветлужки 2 992 14 848 гр. Ветлуга 8 501 230 им. М.И.Калинина
12.Вознесенски 1 303 15 566 сгт Вознесенское 6 313 208
13.Володарски 1 050 58 043 гр. Володарск 10 021 41 Илиногорск, Решетиха, Смолино, Фролешчи, Централни, Юганец
14.Воротински 1 936 18 592 сгт Воротинец 6 154 143 Василсурск
15.Воскресенски 3 554 19 760 сгт Воскресенское 5 942 136
16.Гагински 1 064 11 194 с. Гагино 3 891 215
17.Городецки 1 483 88 092 гр. Городец 30 493 70 гр. Заволжие, Парвомайски
18.Далнеконстантиновски 1 377 21 140 сгт Далне Константиново 4 133 71
19.Дивеевски 845 15 905 с. Дивеево 6 408 170
20.Княгинински 770 11 855 гр. Княгинино 7 062 107
21.Ковернински 2 340 18 597 сгт Ковернино 6 869 130
22.Краснобаковски 1 758 21 785 сгт Красние Баки 7 818 137 Ветлужки
23.Краснооктябърски 886 10 015 с. Уразовка 1 626 168
24.Кстовски 1 227 119 630 гр. Кстово 67 723 29
25.Лисковски 2 134 38 348 гр. Лисково 21 293 90
26.Лукояновски 1 891 29 897 гр. Лукоянов 14 136 173 им. Степана Разина
27.Павловски 1 097 95 284 гр. Павлово 58 163 78 гр. Ворсма, гр. Горбатов, Тумботино
28.Пилнински 1 313 19 818 сгт Пилна 6 849 177
29.Починковски 1 961 28 580 с. Починки 11 891 222
30.Сергачки 1 244 28 631 гр. Сергач 20 416 150
31.Сеченовски 991 14 326 с. Сеченово 5 263 197
32.Сосновски 1 171 18 118 сгт Сосновское 8 247 98
33.Спаски 707 9 698 с. Спаское 3 947 169
34.Тонкински 1 018 7 909 сгт Тонкино 4 745 237
35.Тоншаевски 2 353 18 878 сгт Тониаево 4 581 271 Пижма, Шайгино
36.Уренски 2 104 28 736 гр. Урен 12 385 183 Аря
37.Шарангски 1 596 11 825 сгт Шаранга 6 692 255
38.Шатковски 1 441 24 124 сгт Шатки 8 796 156 Лесогорск
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Нижегородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основни отрасли на промишлеността са – машиностроене, химия, черна металургия, горска, целулозна, лека и хранителна промишленост.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article012034.html «Большая Советская Энциклопедия» – Нижегородска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2557/Нижегородская_область «Вода России» – Нижегородска област
  3. а б закрито административно-териториално образувание