Нижегородска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Нижегородска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Нижегородска област на картата на РусияНижегородска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 76 624 km²
Население (2018) 3 234 676 души
42,2 души/km²
Административен център Нижни Новгород
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Губернатор Валерий Шанцев
Часова зона UTC +3
МПС код 52
Нижегородска област в Общомедия

Нижегородска област е субект на Руската Федерация, в Приволжския федерален окръг. Площ 76 624 km2 (40-то място по големина в Руската Федерация, 0,45% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 3 234 676 души (11-то място в Руската Федерация, 2,2% от нейното население). Административен център град Нижни Новгород. Разстояние от Москва до Нижни Новгород 439 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Най-старите руски градове в региона възникват през ХІІ и ХІІІ в. – Городец (1152 г.) и Нижни Новгород (1221 г.). През ХVІ в. възникват градовете Балахна (1536 г.) и Арзамас (1572 г.). През ХVІІІ в. за градове са утвърдени селищата: Ветлуга през 1778 г., Горбатов, Лукоянов и Семьонов през 1779 г. Нижегородска област е образувана на 14 януари 1929 г., а на 15 юли 1929 г. е преобразувана в Нижегородски край. С постановление на ЦИК на СССР от 7 октомври 1932 г. е преименувана в Горковски край, който на 7 декември 1934 г. е разделен на Горковски край и Кировски край. На 5 декември 1936 г. Горковски край е преобразуван в Горковска област и от него се отделят Марийската АССР и Чувашката АССР. На 7 януари 1954 г. от Горковска област е отделена като самостоятелна единица Арзамаска област, която на 23 април 1957 г.отново е включена в състава на Горковска област. На 22 октомври 1990 г. Горковска област е преименувана на Нижегородска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина Нижегородска област се намира в централната част на Европейска Русия, в Приволжския федерален окръг. На запад граничи с Владимирска и Ивановска област, на север – с Костромска област, на североизток – с Кировска област, на изток – с Република Марий Ел и Република Чувашия, на юг – с Република Мордовия и на югозапад – с Рязанска област. В тези си граници заема площ от 76 624 km2 (40-то място по големина в Руската Федерация, 0,45% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Нижегородска област е разположена в централната част на Източноевропейската равнина, покрай двата бряга на река Волга, пресичаща областта от запад на изток и деляща я на две части: равнинно и гористо левобрежие (Заволжие) и възвишено лесостепно деснобрежие. Заволжието е заето от Волжско-Ветлужската низина и само в най-северните части на областта навлизат участъци от възвишението Вятски Увал (височина до 192 m). Дяснобрежието, с изключение на западната му част – Окско-Тешката низина е заето от северните части на Приволжското възвишение, включващо Мордовското (до 250 m) и Чувашкото възвишение, Дятловите, Перемиловските (покрай река Ока) и Фадеевските (покрай река Волга) височини. Като цяло релефът тук е ридово-долинен, с многочислени оврази, особено покрай бреговете на Ока и Волга, а на места (по долината на река Пяна) – карстов.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът е умереноконтинентален с умерено студена и продължителна зима и топло лято. Средна януарска температура -12 -13°С, средна юлска 18-19°С. Годишна сума на валежите от 450 – 500 mm по деснобрежието, където има чести засушавания до 550 – 600 mm в Заволжието. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава от 165 – 170 дни в Заволжието до 170 – 175 дни по деснобрежието.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

В Нижегородска област има над 6,2 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължана около 33 хил. km и всички те принадлежат към водосборния басейн на река Волга. Основни реки са Волга (част от горното и средното си течение) с десния си приток Ока, всяка от които протича през областта на протежение от 260 km. Основни притоци на Волга са: леви – Унжа, Узола, Керженец, Ветлуга; десни – ОкаМокша и Тьоша), Кудма, Сура (с Пяна). Реките в областта са с равнинен характер, в северните райони по-пълноводни, с множество меандри, бавно течение и плитки долини с полегати склонове. Десните притоци на Волга, стичащи се от Приволжското възвишение са с по-голям наклон и скорост на течението, по-дълбоки и широки долини. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното (60 – 80%). За тях е характерно високо пролетно пълноводие, лятно есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат от поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Замръзват през втората половина на ноември, а се размразяват в средата на април.[2]

На територията на областта има над 7,5 хил. естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 770 km2, в т.ч. над 5 хил. езера с площ над 10 дка. Езерата са предимно крайречни (старици) и са съсредоточени основно по долините на реките Ветлуга, Пяна и Керженец. В южните райони широко разпространение имат карстовите езера. Най-големите естествени езера са Пирското (2,72 km2) и Болшое Плотово (2,46 km2). Изкуствените водоеми са повече от естествените, като най-големи са Горковското и Чебоксарското водохранилища на река Волга.[2]

Почви[редактиране | редактиране на кода]

В почвената покривка на областта преобладават ливадно-подзолистите и подзолистите почви (66% от цялата територия). Сивите горски почви заемат 16,3%, черноземните 7,9%, алувиалните 3,6%, блатните и торфените 6,2%. В Заволжието подзолистите почви са разпространени под иглолистни гори, а ливадно-подзолистите – под смесени гори. По деснобрежието сивите горски почви са под дъбови гори, а излужените черноземи – в степните райони.[1]

Растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Горите заемат 43% от територията на областта. Най-широко разпространение имат иглолистните масиви (смърч и ела с примеси от сибирска лиственица) и смесените гори. По пясъчните хълмове в Заволжито изобилстват боровите гори, а по влажните низини – тъмни смърчови гори. Големи площи от територията на Горковска област са обхванати от ерозионни явления. Животинския сват е представен от вълк, лисица, кафява мечка, рис, бурсук, таралеж, плъхове, хомяк и др. Срещат се лосове, които са под охрана, а по реките бобър.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Нижегородска област наброява 3 234 676 души (11-то място в Руската Федерация, 2,2% от нейното население). Гъстота 42,21 души/km2. Градско население 79,81%. При преброяването на населението на Руската Федерация през 2010 г. етническият състав на областта (над 5 000 човека) е бил следния: руснаци 3 109 661 души (93,93%), татари 44 103 (1,33%), мордовци 19 138 (0,58%), украинци 17 657 (0,53%), арменци 13 294 (0,4%), чуваши (9 765 (0,29%), азербайджанци 8 494 (0,26%), марийци 6 415 (0,19%).

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Нижегородска област се дели на 14 областни градски окръга, 38 муниципални района, 28 града, в т.ч. 12 града с областно подчинение (Арзамас, Бор, Викса, Дзержинск, Кулебаки, Навашино, Нижни Новгород, Первомайск, Саров[3], Семьонов, Чкаловск и Шахуня) и 16 града с районно подчинение и 55 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Нижегородска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Нижни Новгород
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Арзамас 42 104 547 гр. Арзамас 104 547 112
ІІ.Бор 3 584 121 846 гр. Бор 78 385 19
ІІІ.Викса 1 866 82 656 гр. Викса 53 406 186 Ближне-Песочное, Виля, Досчатое, Шиморское
ІV.Дзержинск 422 242 033 гр. Дзержинск 231 797 25 Гавриловка, Горбатовка, Желнино
V.Кулебаки 922 48 730 гр. Кулебаки 32 943 188 Велетма, Гремячево
VІ.Навашино 1 277 22 519 гр. Навашино 15 051 158
VІІ.Нижни Новгород 411 1 270 241 гр. Нижни Новгород 1 264 075 Зелени Город
VІІІ.Первомайск 1227 18 508 гр. Первомайск 13 626 189 Сатис
ІХ.Перевоз 769 15 943 гр. Перевоз 8 928 118
Х.Саров[3] 232 95 065 гр. Саров 95 065 181
ХІ.Семьонов 3 877 47 868 гр. Семьонов 24 536 69 Сухобезводное
ХІІ.Соколское 1 981 13 136 сгт Соколское 6 054 141
ХІІІ.Чкаловск 862 20 183 гр. Чкаловск 11 569 95
ХІV.Шахуня 2 588 36 216 гр. Шахуня 20 183 240 Вахтан, Сява
Муниципални райони
1.Ардатовски 1 888 23 553 сгт Ардатов 8 777 162 Мухтолово
2.Арзамаски 2 011 41 807 гр. Арзамас 112 Въездное
3.Балахнински 897 76 612 гр. Балахна 49 364 34 Болшое Козино, Гидроторф, Малое Козино, Лукино, Первое Мая
4.Богородски 1 459 68 103 гр. Богородск 34 388 43
5.Болшеболдински 866 11 180 с. Болшое Болдино 5 074 249
6.Болшемурашкински 659 9 684 сгт Болшое Мурашкино 5 080 90
7.Бутурлински 1 105 13 614 сгт Бутурлино 6 338 121
8.Вадски 743 14 452 с. Вад 6 698 103
9.Варнавински 2 523 12 377 сгт Варнавино 3 304 165
10.Вачки 979 17 749 сгт Вача 5 283 111
11.Ветлужки 2 992 14 848 гр. Ветлуга 8 501 230 им. М.И.Калинина
12.Вознесенски 1 303 15 566 сгт Вознесенское 6 313 208
13.Володарски 1 050 58 043 гр. Володарск 10 021 41 Илиногорск, Решетиха, Смолино, Фролешчи, Централни, Юганец
14.Воротински 1 936 18 592 сгт Воротинец 6 154 143 Василсурск
15.Воскресенски 3 554 19 760 сгт Воскресенское 5 942 136
16.Гагински 1 064 11 194 с. Гагино 3 891 215
17.Городецки 1 483 88 092 гр. Городец 30 493 70 гр. Заволжие, Парвомайски
18.Далнеконстантиновски 1 377 21 140 сгт Далне Константиново 4 133 71
19.Дивеевски 845 15 905 с. Дивеево 6 408 170
20.Княгинински 770 11 855 гр. Княгинино 7 062 107
21.Ковернински 2 340 18 597 сгт Ковернино 6 869 130
22.Краснобаковски 1 758 21 785 сгт Красние Баки 7 818 137 Ветлужки
23.Краснооктябърски 886 10 015 с. Уразовка 1 626 168
24.Кстовски 1 227 119 630 гр. Кстово 67 723 29
25.Лисковски 2 134 38 348 гр. Лисково 21 293 90
26.Лукояновски 1 891 29 897 гр. Лукоянов 14 136 173 им. Степана Разина
27.Павловски 1 097 95 284 гр. Павлово 58 163 78 гр. Ворсма, гр. Горбатов, Тумботино
28.Пилнински 1 313 19 818 сгт Пилна 6 849 177
29.Починковски 1 961 28 580 с. Починки 11 891 222
30.Сергачки 1 244 28 631 гр. Сергач 20 416 150
31.Сеченовски 991 14 326 с. Сеченово 5 263 197
32.Сосновски 1 171 18 118 сгт Сосновское 8 247 98
33.Спаски 707 9 698 с. Спаское 3 947 169
34.Тонкински 1 018 7 909 сгт Тонкино 4 745 237
35.Тоншаевски 2 353 18 878 сгт Тониаево 4 581 271 Пижма, Шайгино
36.Уренски 2 104 28 736 гр. Урен 12 385 183 Аря
37.Шарангски 1 596 11 825 сгт Шаранга 6 692 255
38.Шатковски 1 441 24 124 сгт Шатки 8 796 156 Лесогорск
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Нижегородской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основни отрасли на промишлеността са – машиностроене, химия, черна металургия, горска, целулозна, лека и хранителна промишленост.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article012034.html «Большая Советская Энциклопедия» – Нижегородска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2557/Нижегородская_область «Вода России» – Нижегородска област
  3. а б закрито административно-териториално образувание