Удмуртия

Удмуртская республика
Удмурт Элькун
	Удмуртская республика Удмурт Элькун
Субект на Руската федерация
	; Удмуртия на картата на Русия
Страна	Русия
Столица	Ижевск
Площ	42 061 km²; на 57 място в РФ
Население	1 493 356 души (2021); 35,5 души/km²; на 32 място в РФ
Федерален окръг	Приволжки федерален окръг
Президент	Александър Бречалов
Министър-председател	Ярослав Семьонов
Езици	руски и удмуртски език
Часова зона	UTC +5
МПС код	18
Валута	рубла
Официален сайт	www.udmurt.ru
	Удмуртия в Общомедия

Удмуртска република, накратко Удмуртия е субект в състава на Руската Федерация и е част от Приволжкия федерален окръг и Уралския икономически район на Руската Федерация^[1]. Площ 42 061 km² (57-място по площ в Русия, 0,25% от територията), население по данни на Росстат за 2021 г. 1 493 700 души (32-во място по население в Русия, 1,03%). Столица е град Ижевск. Разстояние от Москва до Ижевск — 1129 km.

Историческа справка

Като държавно образувание Удмуртия възниква след Октомврийската революция през 1917 г. На 4 ноември 1920 г. Ленин подписва постановление на ВЦИК и СНК на РСФСР, с което се създава Вотска автономна област. На 1 януари 1932 г. с постановление на ВЦИК на СССР името на областта се променя на Удмуртска автономна област. На 28 декември 1934 г. ВЦИК на СССР приема постановление с което преобразува Удмуртската автономна област в Удмуртска Автономна съветска социалистическа република. На 11 октомври 1991 г. Върховния съвет на Удмуртската АССР приема ново название за страната – Удмуртска Република.

Географска характеристика

Република Удмуртия е разположена в Европейската част на Русия, в източната част на Източноевропейската равнина. На запад и север граничи с Кировска област, на изток – с Пермски край, на югоизток – с Република Башкортостан и на юг – с Република Татарстан. В тези си граници заема площ от 42 061 km² (57-място по площ в Русия, 0,25% от територията на Русия).^[2]

Територията на страната представлява хълмиста равнина, разчленена в значителна степен от дълбоки речни долини и оврази и постепенно понижаваща се от север на юг и от изток на запад. На север се простира Горнокамското възвишение (височина до 330 m), на запад, в басейна на река Килмез (ляв приток на Вятка, от басейна на Кама) – слабо дренирана и на места заблатена низина. В южната част се намират Можгинското и Сарапулското възвишения, разделени едно от друго от долината на река Иж (десен приток на Кама) и нейните притоци.^[2]

В Удмуртия има богати находища на нефт (Архангелско, Чутирско-Киенгопско, Мишкинско и др.), оценявани на 820 млн. т. (данни от 2002 г.), като годишно се добиват по около 7 – 8 млн. т., повечето – за износ. От другите полезни изкопаеми по-важна роля играят торфа, строителните материали (кварцови пясъци, глина, мрамор и др.).^[2]

Климатът е умерено континентален със студена зима и сравнително топло лято. Средната януарска температура от -15,5 °C на север до -14,2 °C на юг, средна юлска съответно от 17,5 °C до 19 °C. Годишна сума на валежите 400 – 600 mm, разпределени неравномерно по сезони. Вегетационният период (минимални денонощни температури над 10 °C) е от края на април до края на септември.^[2]

Речната мрежа на Удмуртия е представена от около 8930 реки с обща дължина от 20350 km и изцяло принадлежи към водосборния басейн на река Кама (ляв приток на Волга, от басейна на Каспийско море). Най-голямата река в републиката е река Кама, която извира от североизточната ѝ част и протича през нея с най-горното и с част от най-долното си течение. Други по-големи реки, всичките десни притоци на Кама са: Сива, Иж и Вятка, с левите си притоци Чепца и Килмез. Като цяло речната мрежа на Удмуртия е гъста и силно разклонена. Теченията на реките са с малък наклон и скорост, а подхранването им е смесено с преобладаване на снежното. За тях е характерно пролетно пълноводие и лятно-есенно маловодия, прекъсвано епизодично от бурни прииждания в резултат на поройни дъждове. Замръзват в средата на ноември, а се размразяват в началото на април.^[3]

Общо в Удмуртия има над 2700 естествени и изкуствени водоеми с обща площ около 157 km². Естествените езера са малки и са предимно крайречни (старици) в долините на по-големите реки. Най-голямото естествено езеро е Сомовското езеро (1,9 km²) в югоизточната част на страната. Изкуствените водоеми са значително повече от естествените и най-големи от тях са Воткинското и Нижнекамското водохранилища на река Кама и Ижевското на река Иж.^[3]

Преобладаващите почви са ливадно-подзолисти. На юг и югоизток почвите са сиви горски. На изток, юг и север се срещат участъци от ливадно-карбонатни почви, слабо подзолисти блатни почви (главно в северните и западните райони) и алувиални почви по долините на реките.^[2]

43,9% от територията на страната е покрита с гори. В северните и средни части е разпространена южната иглолистна тайга, а на юг горите са смесени и широколистни. Смърчовите гори заемат 38% от горския фонд, боровите – 18,2%, брезовите – 27,4%, осиковите – 8,1%, липовите – 2,5%, други – 2,5%. Най-гъсто залесена е централната и крайната северна част на страната.^[2]

Население

На 1 януари 2017 г. населението на Удмуртия се състои от 1 516 826 души, което е 1,03 % от населението на Руската федерация (31-во място сред нейните субекти). Урбанизацията е 69,60 %.

Удмуртите са народ от угро-финската група народи. Най-голям дял обаче от населението на републиката съставляват руснаците – 53,3 %. Значителни малцинства са татарите (на брой 109 218 души, равняващ се на дял от 6,96 %), украинците (11 527 д. = 0,73 %) и марийците (8985 души). Малцинствата са силно асимилирани от удмуртите.

Официални езици са удмуртски и руски език. Освен православните християни в Удмуртия има и привърженици на шаманизма.

Административно-териториално деление


Карта	Райони
	Алнашки, Балезински, Вавожки, Воткински, Глазовски, Граховски, Дебёски, Завяловски, Игрински, Камбарски, Каракулински, Кезки, Кизнерски, Киясовски, Красногорски, Малопургински, Можгински, Сарапулски, Селтински, Сюмсински, Увински, Шаркански, Юкаменски, Якшур-Бодински, Ярский; Градове с републиканско подчинение (градски окръзи): Ижевск, Воткинск, Глазов, Можга, Сарапул.

В административно-териториално отношение Република Удмуртия се дели на 5 републикански градски окръга и 25 муниципални района. Има 6 града, в т.ч. 5 града с републиканско подчинение и 1 град с районно подчинение. Селища от градски тип няма

**Административно-териториално деление на Република Удмуртия към 2017 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Ижевск (в km)
Републикански градски окръзи
26. Ижевск	316	646 277	гр. Ижевск	646 277
27. Воткинск	112	98 063	гр. Воткинск	98 063	55
28. Глазов	68	93 628	гр. Глазов	93 628	180
28. Можга	31	49 617	гр. Можга	49 617	93
30. Сарапул	86	97 910	гр. Сарапул	97 910	66
Муниципални райони
1. Алнашки	896	18 789	с. Алнаши	5964	128
2. Балезински	2435	31 308	пос. Балезино	14 772	150
3. Вавожки	1679	15 478	с. Вавож	5721	133
4. Воткински	1864	24 248	гр. Воткинск		55
5. Глазовски	2160	16 362	гр. Глазов		180
6. Граховски	968	8301	с. Грахово	3130	164
7. Дебески	1033	12 073	с. Дебеси	5778	141
8. Завяловски	2203	74 680	с. Завялово	9243	16
9. Игрински	2267	36 822	пос. Игра	20 624	92
10. Камбарски	763	16 933	гр. Камбарка	10 477	116
11. Каракулински	1193	10 873	с. Каракулино	4724	122
12. Кезки	2321	20 421	пос. Кез	10 911	172
13. Кизнерски	2131	18 871	пос. Кизнер	9805	166
14. Киясовски	821	9441	с. Киясово	3200	65
15. Красногорски	1860	9004	с. Красногорское	4302	128
16. Малопургински	1223	33 661	с. Малая Пурга	7768	37
17. Можгински	1997	26 439	гр. Можга		93
18. Сарапулски	1878	24 372	с. Сигаево	5775	73
19. Селтински	1884	10 457	с. Селти	5204	138
20. Сюмсински	1790	12 343	с. Сюмси	5250	140
21. Увински	2445	38 134	пос. Ува	19 934	96
22. Шаркански	1405	18 562	с. Шаркан	6523	88
23. Юкаменски	1020	8821	с. Юкаменское	3940	158
24. Якшур-Бодински	1780	21 280	с. Якшур-Бодя	7211	41
25. Ярски	1524	13 604	пос. Яр	6446	218

Икономика

Добре развито е машиностроенето (автомобили, автофургони, мотоциклети, лагери, ловно и спортно оръжие, металорежещи машини), черната металургия, нефтодобива, дърводобива и дървообработването, производството на строителни материали.

В селското стопанство е развито животновъдството, както и производството на фуражни култури, ръж, овес, ечемик, картофи, лен.

Площ обработваема земя:
година	1959	1990	1995	2000	2005	2010	2015
хиляди хектара	1620^[4]	1400,8^[5]	1271,5	1152^[5]	1153,8^[6]	1067,2	1028,9^[6]

Външни препратки

Източници

↑ Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Удмуртия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2018-07-29 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 3 4 5 6 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Удмуртия
1 2 ((ru)) «Вода России» – Република Удмуртия
↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Удмуртии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[БРЭ-том-32-1] Петрушина М.Н., Горячко М.Д. и др. Удмуртия // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2018-07-29 в Wayback Machine. ((ru))

[bse-2] 1 2 3 4 5 6 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Удмуртия

[water-3] 1 2 ((ru)) «Вода России» – Република Удмуртия

[Стат-1960-4] Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))

[Стат-1990-2002-5] 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[Стат-2005-2015-6] 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]