Магаданска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Магаданска област
Магаданская область
Субект на Руската федерация
Magadan, Lenin-Street.jpg
Магадан
Знаме
    
Герб
Магаданска област на картата на РусияМагаданска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 462 464 km²
Население (2018) 144 375 души
0,312 души/km²
Административен център Магадан
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Губернатор Николай Дудов
Часова зона UTC +12
МПС код 49
Магаданска област в Общомедия

Магаданска област е област в Крайния север на Русия, един от субектите на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг. Площ 462 464 km2 (9-то място по големина в Руската Федерация, 2,7% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 144 375 души (83-то място в Руската Федерация, 0,1% от нейното население). Административен център град Магадан. Разстояние от Москва до Магадан 10 511 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Усвояването на региона започва в началото на 1930-те години, когато на брега на бухтата (залив) Нагаев е основано селището Магадан, признато през 1939 г. за град. С робския труд на стотици хиляди затворници от лагерите на ГУЛАГ са усвоени и разработени десетки хиляди квадратни километра територии, в т.ч. и изграденото 675-километровото шосе от Магадан до Сусуман, а след това още 1192 km до Якутск. Областта е образувана на 3 декември 1953 г., като е отделена от Хабаровски край. До 17 юни 1992 г. в пределите на областта се числи и Чукотския автономен окръг, който сега е самостоятелен субект на Руската Федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Магаданска област се намира в североизточната част на Азиатската част на Русия, в Далекоизточния федерален окръг. На запад граничи с Хабаровски край, на северозапад – с Република Якутия, на север – с Чукотски автономен окръг, на изток – с Камчатски край, а на югоизток и юг се мие от видите на Охотско море. В тези си граници заема площ от 462 464 km2 (9-то масто по големина в Руската Федерация, 2,7% от нейната площ).[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на областта е предимно планински, силно разчленен от многочислени реки. Преобладават ниските планински земи, средно високи планини и отделни хребети, а низините се простират по долните течения на реките, вливащи се в Охотско море, и представляват незначителна част. На северозапад са разположени южните разклонения на голямата планинската система Черски, като от северозапад на югоизток се редуват хребетите: Чорге (Черге), Болшой Ангачак, Охандя, планината Болшие Пороги (Големи Прагове), Улахан-Чистай (връх Абориген 2286 m, най-високата точка на областта) и др. Южно и югоизточно от планинската система Черски се простира средно високата Колимска планинска земя с височини от 600 до 1962 m, явяваща се вододел между реките вливащи се в Охотско и Източносибирско море. Северната част на областта е заета от хребетите Коркодонски, Кедонски, Полярен и Омсукчански и южната част на Юкагирското плато. В южната и югоизточна част на областта по долните течения на по-големите реки, вливащи се в Охотско море са разположени малките крайречни низини Гижигинска, Ямска и Тауйска.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът на Магаданска област е рязко континентален, по крайбрежието – студен, морски. Зимата продължава 7 – 8 месеца с абсолютни минимални температури до -65°С. Средна януарска температура във вътрешността на областта -38°С, на крайбрежието на Охотско море от -19 до до -23°С. Лятото е късо и прохладно, с чести мъгли. Средна юлска температура на брега на Охотско море 11 – 12°С, във вътрешните райони 14 – 16°С. Годишната сума на валежите варира от 300 – 350 mm по крайбрежието до 500 – 700 mm във вътрешните райони. Територията на областта, с изключение на Охотското крайбрежие попада в зоната на вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5°С) продължава 100 – 105 дни.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

На територията на областта има около 250 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 380,1 хил. km и те принадлежат към два водосборни басейна – Източносибирско море на Северния Ледовит океан и Охотско море на Тихия океан. Към водосборния басейн на Източносибирско море (около 2/3 от територията на областта) принадлежат водосборните басейни на реките Колима и Индигирка. Най-голямата река в Магаданска област е Колима, която протича през нея с цялото горно и част от средното си течение. Основните ѝ притоци са: Аян-Юрях и Кулу (лява и дясна съставяща), Бахапча, Таскан, Буюнда, Балигичан, Сугой, Коркодон, Ясачна, Омолон. В северозападната част протичат реките Делянкир и Худжах, съставящи на река Нера, десен приток на Индигирка. Останалата 1/3 от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Охотско море. Тук по-големите реки са: от югозапад на североизток – Тауй, Арман, Ола, Яма, Гижига, Парен и др. Поради преобладаващия планински релеф на областта повечето реки са с планински характери. Подхранването им е смесено с преобладаване на снежното и дъждовното. Водният им режим се характеризира с високо пролетно-лятно пълноводие, епизодични лятно-есенни прииждания в резултат на поройни дъждови и ясно изразено зимно маловодие. Те замръзват през октомври – ноември, а се размразяват през април – май, като много от тях замръзват до дъно.[2]

В Магаданска област има над 24,6 хил. езера с обща площ около 2 хил.km2, от които само 100 езера са с площ над 1 km2. По-голямата част от тях са крайречни, разположени основно по долината на река Колима и са проточни. По произход се делят на крайречни, термокарстови, лагунни, ледникови и кратерни. Най-големите естествени езера са: Паренско езеро (45,3 km2), разположено в крайната източна част на областта, в долината на река Парен и Чисто езеро (40,5 km2) в долината на река Ола. Най-големият изкуствен водоем е Колимското водохранилище изградено на река Колима при сгт Синегорие. Блатата и заблатените земи заемат 10,41% от територията на Магаданска област – 48 154 km2.[2]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

В тундровите райони на областта преобладават глинесто-блатните и торфено-глинестите почви, в тайгата – различни разновидности на подзолистите почви, а в планинските райони – планинско-горски и планинско–тундрови почви. По речните долини има алувиални почви.

Магаданска област е разположена в зоната на тундрата, лесотундрата и тайгата. Растителността в тундрата е представена от мъхове и лишеи, а в лесотундрата от ниски храсти. Тайгата е представена от редки гори от лиственица, а по долините на реките се срещат и по-гъсти гори. Горския фонд заема 21 млн.ха, като 96% от тях са иглолистни гори.

Животинския свят е представен от бялка, бял заек, песец, лисица, кафява мечка, росомаха, северен елен, лос, многочислени птици – патки, гъски, лебеди, а в реките има изобилие от различни видове риби.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

В Магаданска област живеят 146 345 души към 2016 г.[3], а към 1 януари 2018 г. 144 375 души (83-то място в Руската Федерация, 0,1% от нейното население).

Населени места с повече от 1 000 души
Магадан 92 711 Омсукчан 3 763 Мяунджа 1 668
Ола 6 191 Уст Омчуг 3 452 Евенск 1 571
Сусуман 5 157 Синегорие 2 489 Дукат 1 377
Сокол 4 810 Сеймчан 2 231 Оротукан 1 103
Палатка 3 757 Уптар 2 039
Ягодное 3 538 Стеколни 1 993

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от преброяването от 2010 г. Магаданска област е населена от:[4]

  руснаци (81.49%)  украинци (6.28%)  евени (1.68%)  татари (0.90%)  белоруси (0.71%)  коряки (0.57%)  ителмени (0.39%)  други (7.98%)
Circle frame.svg

Обща карта[редактиране | редактиране на кода]

Легенда:

Green pog.svg Областен център, повече от 90 000 души
Yellow pog.svg от 5 000 до 10 000 души
Orange pog.svg от 3 000 до 5 000 души
Red pog.svg от 1 000 до 3 000 души
Purple pog.svg по-малко от 1 000 души

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Магаданска област

В административно-териториално отношение Магаданска област се дели на 1 областен градски окръг, 8 муниципални района, 2 града, в т. ч. 1 град с областно подчинение (Магадан) и 1 град с районно подчинение и 19 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Магаданска област към 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Магадан
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Магадан 1 240 99 626 гр. Магадан 92 711 Сокол, Уптар
Муниципални райони
2.Олски 75 840 9 948 сгт Ола 6 191 40
3.Омсукчански 60 413 5 078 сгт Омсукчан 3 763 588 Дукат
4.Северо-Евенски 102 022 2 221 сгт Евенск 1 571 540
5.Среднекански 91 818 2 385 сгт Сеймчан 2 231 505
6.Сусумански 46 766 7 667 гр. Сусуман 5 157 650 Мяунджа, Холодни
7.Тенкински 35 578 4 272 сгт Уст Омчуг 3 452 271
8.Хасински 19 252 6 675 сгт Палатка 3 757 87 Атка, Стеколни, Талая
9.Ягодински 29 557 7 848 сгт Ягодное 3 538 542 Бурхала, Дебин, Оротукан, Синегорие
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Магаданской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Областта е богата на полезни изкопаеми като: злато, сребро, олово, волфрам, среща се мед, молибден, нефт и газов концентрат.

Рибно стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Рибното стопанство е вторият по значимост отрасъл в областта и заема 18% от икономиката на Магаданска област. Продукцията му се реализира на местния руски пазар и за износ.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

  • Главната транспортна врата на областта е Магаданското морско търговско пристанище, чрез което се извършва обмен на основният поток от товари.
  • В околностите на град Магадан се намира международното летище „Сокол“, което приема всички типове пътнически и транспортни самолети.
  • Дължината на автомобилните пътища с твърда настилка е 2 231 километра.
  • В областта липсва железопътния транспорт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]