Владимирска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Владимирска област
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Владимирска област на картата на РусияВладимирска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 29 084 km²
Население (2017) 1 389 599 души
47,8 души/km²
Административен център Владимир
Федерален окръг Централен федерален окръг
Губернатор Николай Виноградов
Часова зона UTC +3
МПС код 33
Владимирска област в Общомедия

Владимирска област е субект на Руската федерация в Централния федерален окръг. Площ 29 084 km2 (66-то място в Руската Федерация, 017% от нейната площ). Население на 1 януари 2017 г. 1 389 599 души (34-то място в Руската Федерация, 0,95% от цялото население). Административен център град Владимир. Разстояние от Москва до Владимир 190 km.

Владимирска област е образувана на 14 август 1944 г.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Владимирска област е разположена в централната част на Европейска Русия. На северозапад граничи с Ярославска област, на север – с Ивановска област, на изток – с Нижегородска област, на юг – с Рязанска област и на югозапад и запад – с Московска област. В тези си граници заема площ от 29 084 km2 (66-то място в Руската Федерация, 017% от нейната площ).[1]

Владимирска област се намира в централните части на Източноевропейската равнина. Релефът ѝ представлява слабохълмиста равнина. В северозападните райони е развит моренно-ерозионен хълмист релеф с височини над 200 m. На юг възвишенията преминават в т.н. Владимирско Ополе – издигната равнина с височина до 170 – 200 m, изградена от моренни наслаги, гъсто разчленена от оврази и дерета и имаща вълнист характер. На юг и изток от Владимирското Ополе са разположени плоски, силно заблатени, изградени от пясъчници и конгломерати Мешчорска и Нерлска низини (110 – 130 m). В източната част на областта е разположено Окско-Цнинското възвишение, изградено от варовици, в които широко са разпространени карстови явления. (Окско-Клязминското карстово плато). По долното течение на река Клязма и близо до долината на река Ока са разположени плоски, изградени от пясъци, заблатени равнини – Нижнеокската низина и Лухското полесие. Крайните западни части на областта попадат в източните предели на Смоленско-московското възвишение.[1]

Климатът е умереноконтинентален. Средна януарска температура -11, -12 °C, средна юлска 17, 18,5 °C. Годишна сума на валежите 480 – 580 mm. Продължителността на вегетационния период е 160 – 180 дни.[1]

На територията на областта има 746 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина около 8,6 хил.km. Цялата територия на областта попада във водосборния басейн на река Волга. По източната периферия на областта протича част от долното течение на река Ока (десен приток на Волга), а по цялото протежение на областта от запад на изток – река Клязма (ляв приток на Ока) с притоците си Шерна, Пекша, Нерл и др. Реките в областта са с типичен равнинен характер и много от тях са урегулирани с преградни стени, малки водохранилища и язовири. За тях е характерно смесеното подхранване с преобладаване на снежното (55%). Речният им режим е с високо пролетно пълноводие, лятно-есенно маловодие, прекъсвано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие. Реките в региона замръзват в края на ноември а се размразяват в началото или средата на април.[2]

Във Владимирска област има над 2250 естествени и изкуствени езера с обща площ около 95 km2. Болшинството от езерата са крайречни, но има и ледникови и карстови. Най-голямото естествено езеро в областта е Свято езеро (10 km2), разположено на границата с Московска и Рязанска област. Блатата заемат 1,32% от територията на областта – 383 km2, като най-голямо е Вязниковската блатна система в източната част на областта.[2]

Преобладават леките суспензви почви с различен механичен състав. В Мешчорската низина и в други низина са развити торфено слабоподзолисти пясъчни и блатни почви, а по високите части – сиви горски и ливадно-тъмноцветни. По долините на по-големите реки има алувиални почви. Над 940 хил.ха от територията на областта е заето от гори. Типични са смесените широколистно-иглолистни гори. Най-силно е зелесена Мешчорскат низина, където горите покриват 50 – 65% от площта ѝ. Преобладаващите видове са: бор (51%), бреза (31%), осика (11%), смърч (4%). По долините на реките Ока и Клязма има обширни ливади и пасища. В горските райони обитават: лос, дива свиня, вълк, рис, бялка, заек, тетерев, глухар, патки и др.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население на 1 януари 2017 г. 1 389 599 души (34-то място в Руската Федерация, 0,95% от цялото население).

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според данни от 2002 година в областта живеят: 1 443 900 руснаци, 16 800 украинци, 8 700 татари, 5 700 беларуси, 5 000 арменци и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Владимирска област, I – Владимир, II – Гусь-Хрустальный, III – Ковров, IV – Муром.

В административно-териториално отношение Владимирска област се дели на 5 областни градски окръга, 16 муниципални района, 23 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение (Владимир), Гус-Хрустални, Ковров и Муром, 18 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 9 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Владимирска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Владимир
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
І.Владимир 308 358 700 гр. Владимир 356 168
ІІ.Гус-Хрустални 43 58 297 гр. Гус-Хрустални 55 421 63 Гусевски
ІІІ.Ковров 57 138 552 гр. Ковров 138 552 64
ІV.Муром 44 118 743 гр. Муром 109 809 137
V.Радужни[3] 113 18 535 гр. Радужни 18 535 20
Муниципални райони
1.Александровски 1 838 108 105 гр. Александров 59 328 120 гр. Карабаново, гр. Струнино, Балакирево
2.Вязниковски 2 236 71 684 гр. Вязники 36 635 113 Мстера, Никологори
3.Гороховецки 1 485 21 416 гр. Гороховец 12 948 150
4.Гус-Хрустални 4 286 39 688 гр. Гус-Хрустални 63 гр. Курлово
5.Камешковски 1 084 29 941 гр. Камешково 12 711 41
6.Киржачки 1 135 38 475 гр. Киржач 27 157 125
7.Ковровски 1 819 31 239 гр. Ковров 64
8.Колчугински 1 170 53 333 гр. Колчугино 43 543 76
9.Меленковски 2 221 33 677 гр. Меленки 14 013 120
10.Муромски 968 16 031 гр. Муром 137
11.Петушински 1 692 63 739 гр. Петушки 13 382 67 гр. Костерьово, гр. Покров, Волгински, Городищи
12.Селивановски 1 388 17 992 сгт Красная Горбатка 8 113 130
13.Собински 1 606 54 687 гр. Собинка 18 059 37 гр. Лакинск, Ставрово
14.Судогодски 2 300 38 201 гр. Судогда 10 527 40
15.Суздалски 1 479 43 423 гр. Суздал 9 749 35
16.Юрев Полски 1 903 35 141 гр. Юрев Полски 18 610 68

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article005587.html «Большая Советская Энциклопедия» – Владимирска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/1770/Владимирская_область «Вода России» – Владимирска област
  3. закрито административно-териториално образувание
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Владимирской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.