Направо към съдържанието

Амурска област

Редактиране
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амурска област
Амурская область
Субект на Руската федерация
Знаме
Герб
Амурска област на картата на Русия
Амурска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърБлаговешченск
Площ361 908 km²
Население801 752 души (2017)
2,22 души/km²
Адм. центърБлаговешченск
Федерален окръгДалекоизточен федерален окръг
ГубернаторЛеонид Коротков
Часова зонаUTC +9
МПС код28
Официален сайтwww.amurobl.ru
Амурска област в Общомедия

Амурска област е субект в състава на Руската федерация и е част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточния икономически район[1] . Площ 361 908 km² (13-о място по големина в Руската Федерация, 2,11% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 801 752 души (62-ро място в Руската Федерация, 0,55% от цялото население). Административен център град Благовещенск. Разстояние от Москва до Благовещенск 7985 km.

Историческа справка

[редактиране | редактиране на кода]

Първото постоянно руско селище в региона е станица Уст Зейска, която през 1858 г. е призната за град под името Благовещенск. Областта е образувана на 20 октомври 1932 г. в пределите на Хабаровски край, а от 2 август 1948 г. е самостоятелна област в състава на Русия.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Амурска област се намира в югоизточната част на Азиатска Русия, в югозападната периферия на Далечния Изток. На запад граничи със Забайкалски край, на север – с Република Якутия, на изток – с Хабаровски край, на югоизток – с Еврейска автономна област и на юг и югозапад – с Китай. В тези си граници заема площ от 361 908 km² (13-о място по големина в Руската Федерация, 2,11% от нейната територия).[2]

Над 60% от територията на областта е заета от планински хребети. На северозапад са разположени хребетите: Южен и Северен Дириндински, Челбаус, Чернишов, Джелтулински Становик (до 1582 m). От запад на изток се простират веригите на хребетите: Янкан, Тукурингра, Соктахан, Джагди във височини до 1400 – 1600 m. На север по цялото протежение на границата с Република Якутия се извисява мощната Станова планинска верига (Станов хребет) с връх Скалисти Голец 2412 m, най-високата точка на областта. На изток са хребетите: Джугдир, Селемджински, Ям-Алин, Езоп, Турана. Останалите 40% от територията на Амурска област са заети от равнини. Между реките Амур на юг, Зея на запад, Селемджа на север и хребета Турана на изток е разположена обширната Зейско-Бурейнска равнина. Северозападно от нея е равното Амурско-Зейско плато, а в северната част, южно от Становата планинска верига – Верхнезейската равнина.[2]

Големи находища на злато се намират в горните течения на реките Зея и Селемджа (Зейско-Уркански район, Нижнеселемджински, Верхни Мин и др.). Открити са големи находища на кафяви и каменни въглища (Райчихинско, Ерковецко и Свободное находища), желязна руда (Гаринско находище), кварцови пясъци, каолин (Чалганско находище), варовици (Чагоянско находище), глини, туфи, кварцити.[2]

Областта лежи в умерения климатичен пояс и има мусонен климат. Зимата е студена, суха, малоснежна, слънчева. Средната януарска температура се колебае от -24,3 °C на юг, до -32,8 °C на север. Валежите са оскъдни, а дебелината на снежната покривка от 20 см на юг до 35 – 40 см на север. На юг лятото е горещо и дъждовно. Средна юлска температура от 21,4 °C на юг до 17,6 °C на север. Годишната сума на валежите намалява от 800 – 900 mm на изток до 456 mm на запад. Вегетационния период е от 126 денонощия на север до 171 денонощия на юг.[2]

Речната мрежа на Амурска област е представена от 43 964 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 188 919 km и принадлежи към два основни водосборни басейна: Охотско море на Тихия океан и море Лаптеви на Северния Ледовит океан. Около 80% от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Охотско море, като най-голямата река е Амур (1246 km в пределите на областта) протичаща с част от горното си течение по границата с Китай. Отляво в Амур се вливат реките: Олдой, Зея (с протоците си Ток, Брянта, Гилюй, Уркан, Арги, Деп, Селемджа, Том), Бурея, Архара. На североизток към басейна на Охотско море се отнася река Мая, ляв приток на Уда. На северозапад протича горното течение на река Ольокма (десен приток на Лена, от басейна на море Лаптеви) с големия си приток Нюкжа. В западните, северните и източните планински части на областта речната система е много по-добре развита, а в южната равнинна част – много по-слабо. Подхранването на реките в областта е предимно дъждовно, а в южната част – предимно подземно. Водният режим се характеризира със слабо изразено, разтегнато във времето пролетно пълноводие, с високи епизодични лятно-есенни прииждания в резултат на поройни дъждове, които предизвикват катастрофални наводнения и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април.[3]

На територията на областта има над 25,4 хил. естествени и изкуствени езера, с обща площ около 3 хил.km2, като само 20 от тях са с площ над 1 km2. Основните видове езера са: крайречни по долините на големите реки, ледникови на север и тектонски в планинските райони. Най-големите изкуствени водоеми са Зейското (на река Зея) и Бурейнското (на река Бурея) водохранилища. Блатата заемат 13,25% от територията на областта с обща площ 47 941 km2.[3]

Преобладават кафявите горски почви, като значителна част от тях са оподзелини. На юг се срещат и черноземни почви. В Амурска област са представени подзоната на тайгата и смесените гори и заемат 65% от нейната територия. В тайгата господстват лиственицата, смесена с бор, а на изток доминират аянския смърч и белокората ела. В подзоната на смесените гори преобладават монголския дъб, бора, даурската лиственица, а на изток – корейски кедър и амурски клен. В планините виреят кедров клек и типична планинска тундра. Запасите от дървен материал се оценяват на 2,3 млрд.m3.[2]

Население

[редактиране | редактиране на кода]

В Амурска област живеят 805 689 души към 2016 г.[4], а на 1 януари 2017 г. 801 752 души (62-ро място в Руската Федерация, 0,55% от цялото население).

Населени места с повече от 5000 души:
Благовешченск224 335Райчихинск17 783Сковородино9311Ивановка6410
Белогорск66 832Завитинск10 830Архара8965Циолковски6328
Свободни54 536Прогрес10 215Чигири8379Константиновка5383
Тинда33 450Магдагачи10 122Новобурейски7583Возжаевка5121
Зея23 734Серишево9958Тамбовка7522
Шимановск18 810Екатеринославка9350Поярково6985

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2010 г. в областта живеят:[5]

  руснаци (93.43%)
  украинци (2.00%)
  беларуси (0.50%)
  арменци (0.48%)
  татари (0.41%)
  азербайджанци (0.34%)
  корейци (0.21%)
  други (2.63%)

Административно-териториално деление

[редактиране | редактиране на кода]
Административно-териториално деление на Амурска област

В административно-териториално отношение Амурска област се дели на 9 областни градски окръга, 20 муниципални района, 10 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение (Белогорск, Благовещенск, Зея, Райчихинск, Свободни, Тинда и Шимановск), 2 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 15 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Амурска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)		 Население
(2017 г.)		 Административен център Население
(2017 г.)		 Разстояние до Благовещенск
(в km)		 Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Белогорск13666 917гр. Белогорск66 445108
2. Благовещенск321229 753гр. Благовещенск224 419
3. Зея4523 505гр. Зея23 505532
4. Прогрес10112 006сгт Прогрес10 078178
5. Райчихинск22620 271гр. Райчихинск17 590165
6. Свободни22554 156гр. Свободни54 156167
7. Тинда12433 189гр. Тинда33 189839
8. Шимановск5018 706гр. Шимановск18 706251
9. Циолковски[6]636526гр. Циолковски6526212Новорайчихинск
Муниципални райони
1. Архарински14 35914 834сгтн Архара8842323
2. Белогорски259117 935гр. Белогорск108
3. Благовещенски298425 960гр. Благовещенск
4. Бурейски709520 680сгт Новобурейски7040272Бурея, Талакан
5. Завитински330014 476гр. Завитинск10 743227
6. Зейски87 48615 060гр. Зея532
7. Ивановски265523 891с. Иваново636035
8. Константиновски181612 488с. Константиновка5335104
9. Магдагачински16 66720 340сгт Магдагачи10 070481Сиваки, Ушумун
10. Мазановски28 31613 386с. Новокиевски Увал3956245
11. Михайловски303913 948с. Поярково6950159
12. Октябърски338118 273с. Екатеринославка8383186
13. Ромненски10 0668290с. Ромни2887194
14. Свободненски731814 285гр. Свободни167
15. Селемджински46 70010 396сгт Екимчан1034655Токур, Февралск
16. Серишевски380524 503сгт Серишево9855129
17. Сковородински20 50927 324гр. Сковородино9283669Ерофей Павлович, Уруша
18. Тамбовски253921 560с. Тамбовка737442
19. Тиндински83 28513 730гр. Тинда839
20. Шимановски14 6005364гр. Шимановск251

Губернатори

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1991 г. - Алберт Кривченко
  • 1993 г. - Александър Сурат
  • 1993 г. - Владимир Полеванов
  • 1994 г. - Владимир Дяченко
  • 1996 г. - Юрий Ляшко
  • 1997 г. - Анатолий Белоногов
  • 2001 г. - Леонид Коротков
  • 2007 г. - Николай Колесов
  • 2008 г. - Олег Кожемяко
  • 2015 г. - Александър Козлов
  • 2018 г. - Василий Орлов

Стопанство

[редактиране | редактиране на кода]

Развити са металургията, машиностроенето, дърводобив и дървообработване, хранително-вкусова промишленост.

В селското стопанство е развито земеделието (зърнени култури) и животновъдството (за месо и мляко). В северната част на областта е развито еленовъдството и отглеждането на диви животни, а в горските райони – добивът на ценни кожи.

Площ обработваема земя:
година1959199019952000200520102015
хиляди хектара1486[7]1623,5[8]1082,1659,5[8]576,4[9]790,31165,1[9]

На територията на Амурска област се намира космодрум Свободни.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Шарце М.Г., Белов А.А., Кызласов И.Л., Прокинова А.Н, Зинченко С.А., Гомзяков В.П. Амурска област (Амурская область) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 1. А — Анкетирование [А - Анкети]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2004. ISBN 5-85270-329-X. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-24 в Wayback Machine. ((ru))
  2. 1 2 3 4 5 ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Амурска област
  3. 1 2 ((ru)) «Вода России» – Амурска област
  4. ↑ ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010 года.
  5. ↑ ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
  6. ↑ закрито административно-териториално образувание
  7. ↑ Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  8. 1 2 Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  9. 1 2 Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Амурской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Амурска_област&oldid=12003992“.