Амурска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Амурска област
Амурская область
Субект на Руската федерация
Знаме
    
Герб
Амурска област на картата на РусияАмурска област на картата на Русия
Страна Флаг на Русия Русия
Площ 361 908 km²
Население (2017) 801 752 души
2,22 души/km²
Административен център Благовешченск
Федерален окръг Далекоизточен федерален окръг
Губернатор Леонид Коротков
Часова зона UTC +9
МПС код 28
Официален сайт http://www.amurobl.ru/
Амурска област в Общомедия

Амурска област е субект в състава на Руската федерация и е част е от Далекоизточния федерален окръг и Далекоизточния икономически район. Площ 361 908 km² (13-то място по големина в Руската Федерация, 2,11% от нейната територия). Население на 1 януари 2017 г. 801 752 души (62-ро място в Руската Федерация, 0,55% от цялото население). Административен център град Благовещенск. Разстояние от Москва до Благовещенск 7985 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първото постоянно руско селище в региона е станица Уст Зейска, която през 1858 г. е призната за град под името Благовещенск. Областта е образувана на 20 октомври 1932 г. в пределите на Хабаровски край, а от 2 август 1948 г. е самостоятелна област в състава на Русия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Амурска област се намира в югоизточната част на Азиатска Русия, в югозападната периферия на Далечния Изток. На запад граничи със Забайкалски край, на север – с Република Якутия, на изток – с Хабаровски край, на югоизток – с Еврейска автономна област и на юг и югозапад – с Китай. В тези си граници заема площ от 361 908 km² (13-то място по големина в Руската Федерация, 2,11% от нейната територия).[1]

Над 60% от територията на областта е заета от планински хребети. На северозапад са разположени хребетите: Южен и Северен Дириндински, Челбаус, Чернишов, Джелтулински Становик (до 1582 m). От запад на изток се простират веригите на хребетите: Янкан, Тукурингра, Соктахан, Джагди в височини до 1400 – 1600 m. На север по цялото протежение на границата с Република Якутия се извисява мощната Станова планинска верига (Станов хребет) с връх Скалисти Голец 2412 m, най-високата точка на областта. На изток са хребетите: Джугдир, Селемджински, Ям-Алин, Езоп, Турана. Останалите 40% от територията на Амурска област са заети от равнини. Между реките Амур на юг, Зея на запад, Селемджа на север и хребета Турана на изток е разположена обширната Зейско-Бурейнска равнина. Северозападно от нея е равното Амурско-Зейско плато, а в северната част, южно от Становата планинска верига – Верхнезейската равнина.[1]

Големи находища на злато се намират в горните течения на реките Зея и Селемджа (Зейско-Уркански район, Нижнеселемджински, Верхни Мин и др.). Открити са големи находища на кафяви и каменни въглища (Райчихинско, Ерковецко и Свободное находища), желязна руда (Гаринско находище), кварцови пясъци, каолин (Чалганско находище), варовици (Чагоянско находище), глини, туфи, кварцити.[1]

Областта лежи в умерения климатичен пояс и има мусонен климат. Зимата е студена, суха, малоснежна, слънчева. Средната януарска температура се колебае от -24,3 °C на юг, до -32,8 °C на север. Валежите са оскъдни, а дебелината на снежната покривка от 20 см на юг до 35 – 40 см на север. На юг лятото е горещо и дъждовно. Средна юлска температура от 21,4 °C на юг до 17,6 °C на север. Годишната сума на валежите намалява от 800 – 900 mm на изток до 456 mm на запад. Вегетационния период е от 126 денонощия на север до 171 денонощия на юг.[1]

Речната мрежа на Амурска област е представена от 43 964 реки (с дължина над 1 km) с обща дължина 188 919 km и принадлежи към два основни водосборни басейна: Охотско море на Тихия океан и море Лаптеви на Северния Ледовит океан. Около 80% от територията на областта принадлежи към водосборния басейн на Охотско море, като най-голямата река е Амур (1246 km в пределите на областта) протичаща с част от горното си течение по границата с Китай. Отляво в Амур се вливат реките: Олдой, Зея (с протоците си Ток, Брянта, Гилюй, Уркан, Арги, Деп, Селемджа, Том), Бурея, Архара. На североизток към басейна на Охотско море се отнася река Мая, ляв приток на Уда. На северозапад протича горното течение на река Ольокма (десен приток на Лена, от басейна на море Лаптеви) с големия си приток Нюкжа. В западните, северните и източните планински части на областта речната система е много по-добре развита, а в южната равнинна част – много по-слабо. Подхранването на реките в областта е предимно дъждовно, а в южната част – предимно подземно. Водният режим се характеризира със слабо изразено, разтегнато във времето пролетно пълноводие, с високи епизодични лятно-есенни прииждания в резултат на поройни дъждове, които предизвикват катастрофални наводнения и ясно изразено зимно маловодие. Реките в областта замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април.[2]

На територията на областта има над 25,4 хил. естествени и изкуствени езера, с обща площ около 3 хил.km2, като само 20 от тях са с площ над 1 km2. Основните видове езера са: крайречни по долините на големите реки, ледникови на север и тектонски в планинските райони. Най-големите изкуствени водоеми са Зейското (на река Зея) и Бурейнското (на река Бурея) водохранилища. Блатата заемат 13,25% от територията на областта с обща площ 47 941 km2.[2]

Преобладават кафявите горски почви, като значителна част от тях са оподзелини. На юг се срещат и черноземни почви. В Амурска област са представени подзоната на тайгата и смесените гори и заемат 65% от нейната територия. В тайгата господстват лиственицата, смесена с бор, а на изток доминират аянския смърч и белокората ела. В подзоната на смесените гори преобладават монголския дъб, бора, даурската лиственица, а на изток – корейски кедър и амурски клен. В планините виреят кедров клек и типична планинска тундра. Запасите от дървен материал се оценяват на 2,3 млрд.m3.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

В Амурска област живеят 805 689 души към 2016 г.[3], а на 1 януари 2017 г. 801 752 души (62-ро място в Руската Федерация, 0,55% от цялото население).

Населени места с повече от 5000 души:
Благовешченск 224 335 Райчихинск 17 783 Сковородино 9311 Ивановка 6410
Белогорск 66 832 Завитинск 10 830 Архара 8965 Циолковски 6328
Свободни 54 536 Прогрес 10 215 Чигири 8379 Константиновка 5383
Тинда 33 450 Магдагачи 10 122 Новобурейски 7583 Возжаевка 5121
Зея 23 734 Серишево 9958 Тамбовка 7522
Шимановск 18 810 Екатеринославка 9350 Поярково 6985

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването от 2010 г. в областта живеят:[4]

  руснаци (93.43%)  украинци (2.00%)  белоруси (0.50%)  арменци (0.48%)  татари (0.41%)  азербайджанци (0.34%)  корейци (0.21%)  други (2.63%)
Circle frame.svg

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Амурска област

В административно-териториално отношение Амурска област се дели на 9 областни градски окръга, 20 муниципални района, 10 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение (Белогорск, Благовещенск, Зея, Райчихинск, Свободни, Тинда и Шимановск), 2 града с районно подчинение и 1 град с особен статут и 15 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Амурска област към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Благовещенск
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1.Белогорск 136 66 917 гр. Белогорск 66 445 108
2.Благовещенск 321 229 753 гр. Благовещенск 224 419
3.Зея 45 23 505 гр. Зея 23 505 532
4.Прогрес 101 12 006 сгт Прогрес 10 078 178
5.Райчихинск 226 20 271 гр. Райчихинск 17 590 165
6.Свободни 225 54 156 гр. Свободни 54 156 167
7.Тинда 124 33 189 гр. Тинда 33 189 839
8.Шимановск 50 18 706 гр. Шимановск 18 706 251
9.Циолковски[5] 63 6526 гр. Циолковски 6526 212 Новорайчихинск
Муниципални райони
1.Архарински 14 359 14 834 сгтн Архара 8842 323
2.Белогорски 2591 17 935 гр. Белогорск 108
3.Благовещенски 2984 25 960 гр. Благовещенск
4.Бурейски 7095 20 680 сгт Новобурейски 7040 272 Бурея, Талакан
5.Завитински 3300 14 476 гр. Завитинск 10 743 227
6.Зейски 87 486 15 060 гр. Зея 532
7.Ивановски 2655 23 891 с. Иваново 6360 35
8.Константиновски 1816 12 488 с. Константиновка 5335 104
9.Магдагачински 16 667 20 340 сгт Магдагачи 10 070 481 Сиваки, Ушумун
10.Мазановски 28 316 13 386 с. Новокиевски Увал 3956 245
11.Михайловски 3039 13 948 с. Поярково 6950 159
12.Октябърски 3381 18 273 с. Екатеринославка 8383 186
13.Ромненски 10 066 8290 с. Ромни 2887 194
14.Свободненски 7318 14 285 гр. Свободни 167
15.Селемджински 46 700 10 396 сгт Екимчан 1034 655 Токур, Февралск
16.Серишевски 3805 24 503 сгт Серишево 9855 129
17.Сковородински 20 509 27 324 гр. Сковородино 9283 669 Ерофей Павлович, Уруша
18.Тамбовски 2539 21 560 с. Тамбовка 7374 42
19.Тиндински 83 285 13 730 гр. Тинда 839
20.Шимановски 14 600 5364 гр. Шимановск 251

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Развити са металургията, машиностроенето, дърводобив и дървообработване, хранително-вкусова промишленост.

В селското стопанство е развито земеделието (зърнени култури) и животновъдството (за месо и мляко). В северната част на областта е развито еленовъдството и отглеждането на диви животни, а в горските райони – добивът на ценни кожи.

На територията на Амурска област се намира космодрум Свободни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article049315.html «Большая Советская Энциклопедия» – Амурска област
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2585/Амурская_область «Вода России» – Амурска област
  3. ((ru)) Всероссийская перепись населения 2010 года.
  4. ((ru)) Официальный сайт Всероссийской переписи населения 2010 года.
  5. закрито административно-териториално образувание

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Амурской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.