Бурятия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Република Бурятия
Знаме
    
Герб
Map of Russia - Buryatia.svg
Страна Flag of Russia.svg Русия
Столица Улан Уде
Площ 351 334 km2 km²
Население (2017) 984 134 души души
Ръководител Вячеслав Наговицин
Езици бурятски, руски
Официален сайт http://www.buryatia.ru/
Република Бурятия в Общомедия

Република Бурятия е един от субектите в състава на Руската федерация. Влиза в състава на Сибирския федерален окръг и Източносибирския икономически район. Площ 351 334 km2 (14-то място, 2,05%), население на 1 януари 2017 г. 984 134 души (55-то място, 0,67%). Столица град Улан Уде. Разстояние от Москва до Улан Уде 5532 km

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1703 г. Бурятия съгласно договор, подписан с Петър I, доброволно влиза в състава на Московското царство. На 30 май 1923 г. е създадена Бурят-Монголска АССР в състава на РСФСР. През 1937 г. от състава на Бурятия са извадени Уст Ординският бурятски автономен окръг и Агинският бурятски автономен окръг. На 7 юли 1958 г. е преобразувана в Бурятска АССР, а от 27 март 1992 г. Република Бурятия в състава на Руската федерация.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Република Бурятия се намира в южната част на Източен Сибир, в Задбайкалието, на източния и югоизточния бряг на езерото Байкал. На юг граничи с Монголия, на запад с Република Тува, на северозапад и север с Иркутска област, на изток и югоизток със Забайкалски край. В тези си граници Република Бурятия има площ от 351 334 km2, което представлява 6,86% от територията на Русия и 15-то място по големина.[1]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Република Бурятия е предимно планинска страна, равнинните участъци са малко и са разположени на на около 500 – 700 m н.в. (най-ниската точка на Бурятия е крайбрежието на езерото Байкал, намиращо се на 455 m н.в.). Ката цяло планините превишават четири пъти площта на равнините. По характера на релефа Бурятия се дели на няколко региона. Цевтралната и южната част на страната е заета от Селенгинските планини с хребетите Цаган-Дабан, Цаган-Хуртей, Загански и др. с височини до 1200 – 1700 m. На запад се простират крайните източни хребети на планината Източен Саян, като тук се намира най-високата точка на Бурятия – връх Мунку-Сардък 3491 m.. Източно от езерото Байкал в пределите на Бурятия попада западната и северна част на Байкалската планинска област с хребетите Хамар-Дабан, Улан-Бургаси, Баргузински, Байкалски, Икатски и Морски с височини до 2000 – 2500 m. В североизточната част се простират краните западни хребети (Южномуйски, Северомуйски, Удокан и Калар) на Становата планинска земя. Крайните северни части на републиката попадат в източната периферия на Витимското плато с преобладаващи височини 1000 – 1200 m. В пределите на тези планински системи се намират обширни междупланински котловини: Гусиноозерска, Удинска, Баргузинска, Горноангарска, Муйско-Куандинска, Тункинска, Окинска и др. В някои от тях са разположени степни, лесостепни и алувиални участъци, явяващи се основни селскостопански райони на Бурятия. Страната попада в иглолистната, лесостепната и степната зона, а в крайните ѝ северни части е разпространена зоната на вечно замръзналата почва.[1]

Полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Най-известните находища са Джидинско (волфрам, молибден и злато); Озерно и Холодинско (полиметали); Гусиноозерско, Тунгуско и Ахаликско (кафяви въглища); Ошурковско (апатити); Молодежно (азбест). Освен това има още находища на желязна руда, нефелинови сиенити, боксит, графит, химически чист мрамор и др.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Страната се намира в умерения климатичен пояс и има рязко континентален климат. Зимата е продължителна, мразовита, без ветрове и малко снегове. Лятото е кратко и топло. Средна януарска температура -25,5°С, средна юлска +17,6°С. За селскостопанските култури са опасни ранните есенни слени, които се появяват през втората половина на месец август. Средното годишно количество на валежите в повечето селскостопански райони на Бурятия (в долините на реките Селенга, Уда, Баргузин и др.) са около 250 – 300 mm, а в планините – от 300 до 500 mm. В основните земеделски райони (основно по долините на реките) броят на дните с температера над 5°С е 150 – 160.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната система на страната е сравнително добре развита. Реките течащи по нейната територия се отнасят към водосборните басейни на реките Енисей, вливаща се в Карско море и Лена, вливаща се м море Лаптеви. В Бурятия има 32 603 реки с обща дължина 152 186 km. Разположението на речната мрежа е тясно свързана с разположението на планинските хребети, възвишенията и котловините. За повечето големи и средни реки в републиката са характерни многократните изменения на направлението на теченията им под прав ъгъл, а също и редуването на проломни участъци при пресичането на хребети и възвишения. По източника на подхранването си реките на Бурятия се делят на реки с ясно изразено дъждовно подхранване (до 80%, основно в най-южната част на страната), равно дъждовно и снежно подхранване и с преобладаване на снежното (основно реките в северната част). Обикновено реките на Бурятия замръзват в края на октомври или началото на ноември, а се размразяват в края на април или началото на май.

Основните реки принадлежащи към водосборния басейн на река Енисей, в случая водосборния басейн на езерото Байкал са: Селенга с притоците си Хилок, Чикой, Джида и Уда, реките Баргузин и Горна Ангара, вливащи се в Байкал и реките Иркут и Ока леви притоци на Ангара.

Към Ленския водосборен басейн принадлежат реките: Витим, Чуя и Чая, вливащи се директно в Лена, Конда, Ципа и Мама (притоци на Витим) и Амалат (приток на Ципа).[2]

На територията на Бурятия се намират над 35 хил. езера и изкуствени водоеми с обща площ около 1795 km2 (без акваторията на езерото Байкал), а заедно с него – около 23 хил.km2. На територията на страната попада по-голямата част от площта на езерото Байкал и около 60% от бреговата му линия. Блатата и заблатените територии заемат значителни пространства в големите медупланински котловини, в делтата на река Селенга и на Витимското плато.[2]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Най-разпространените почви в страната са подзолистите. В лесостепните и степни райони на Централна и Южна Бурятия, по долината на река Баргузин и в Тункинската котловина – тъмно сивите горски почви и разновидности на кафявите горски и черноземни почви.

Северните и западните райони на Бурятия са покрити с гъсти иглолистни гори, а южните и централни части – със степна и лесостепна растителност. По северните склонове на хребетите в Задбайкалието расте предимно лиственица с примеси от кедрови и смърчово-кедрови гори. По южните склонове – бор и сухолюбиви храсти. Степната растителност се простира до 900 – 1000 m н.в., след това следва горския пояс и в зависимост от изложението на склоновете достига до 1500 – 1600 m по северните и до 2200 m по южните. В северната и северозападна част на Бурятия нагоре от горския пояс следва субалпийския пояс представен от клек и мъхово-лишейна тундра. Широколистни гори (бреза, осика, топола, елша и др.) се срещат на отделни места като малки горички, основно по долините на реките.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението наброява 984 134 души (2017 г.), което представлява 2,83% от населението на Русия и нарежда републиката по този показател на 7-мо място. Урбанизацията на населението е 59,62%.

Националният състав на населението е следният:

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

Административно-териториално деление на Република Бурятия

В административно-териториално отношение Република Бурятия се дели на: 2 републикански градски окръга, 21 муниципални района (аймаци), 6 града, в т.ч. 2 града с републиканско подчинение (Улан Уде и Северобайкалск) и 4 града с районно подчинение и 13 селища от градски тип.

Административно-териториално деление на Република Бурятия към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Улан Уде (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Северобайкалск 119 23 673 гр. Северобайкалск 23 673 1048
Улан Уде 348 431 922 гр. Улан Уде 431 922
Муниципални райони
1.Баргузински 18 533 22 294 с. Баргузин 5 702 315 Уст Баргузин
2.Баунтовски 66 816 8 743 с. Багдарин 4 735 593
3.Бичурски 4 491 23 233 с. Бичура 9 145 201
4.Джидински 8 628 24 611 с. Петропавловка 7 346 240 Джида
5.Еравнински 25 600 17 211 с. Сосново-Озерско 6 128 296
6.Заиграевски 6 602 51 251 сгт Заиграево 5 362 65 Онохой
7.Закаменски 15 345 26 091 гр. Закаменск 11 249 420
8.Иволгински 2 068 52 227 с. Иволгинск 7 382 29
9.Кабански 13 537 57 094 с. Кабанск 6 038 113 гр. Бабушкин, Каменск, Селенгинск
10.Кижингински 7 871 15 112 с. Кижинга 6 373 197
11.Курумкански 12 491 13 852 с. Курумкан 5 465 411
12.Кяхтински 4 663 37 465 гр. Кяхта 20 013 235 Наушки
13.Муйски 25 164 10 264 сгт Таксимо 8 114 1434 Северомуйск
14.Мухоршибирски 4 532 23 413 с. Мухоршибир 5 162 120
15.Окински 25 594 5 470 с. Орлик 2 555 770
16.Прибайкалски 15 472 26 756 с. Турунтауво 5 901 57
17.Северобайкалски 53 991 12 262 сгт Нижнеангарск 4 520 1028 Кичера, Новий Уоян, Янчукан
18.Селенгински 8 269 42 605 гр. Гусиноозерск 23 280 110
19.Тарбагатайски 3 304 20 509 с. Тарбагатай 4 308 50
20.Тункински 11 800 20 795 с. Кирен 5 275 490
21.Хорински 13 431 17 281 с. Хоринск 8 138 165

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Развити са машиностроенето, електроенергетиката, топливната, дърводобивната и дървообработващата промишленост, производството на строителни материали, леката и хранително-вкусовата промишленост.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Републиката е специализирана в отглеждането на зърнени култури, картофи, зеленчуци. Развито е отглеждането на овце, кози, свине, птици и коне.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д ((ru)) [http://bse.sci-lib.com/article002185.html «Большая Советская Энциклопедия» – Република Бурятия
  2. а б ((ru)) [http://water-rf.ru/Регионы_России/2570/Республика_Бурятия «Вода России» – Република Бурятия
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Бурятии“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.