Бурятска автономна съветска социалистическа република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Бурятска автономна съветска социалистическа република
Буряадай Автономито Совет Социалис Республика
1923 – 1990
Знаме
Знаме
      
Герб
Герб
Местоположение на Бурятската автономна съветска социалистическа република
Местоположение на Бурятската автономна съветска социалистическа република
Континент
СтолицаУлан Уде
Официален езикруски
РелигияАтеизъм
Форма на управлениеАвтономна република на СССР
Площ
331 400 km²
Население
По оценка от 1923 г.118 000 души
Предшественик
Наследник
Бурятия Бурятия
Днес част от Русия

Бурятската автономна съветска социалистическа република (бурятски: Буряадай Автономито Совет Социалис Республика; на руски: Бурятская Автономная Советская Социалистическая Республика) е автономна съветска социалистическа република в бившия Съветски съюз.

Територията на републиката е 351 300 кв. км, има население 1 030 000 души. Съотношението на градско/селско население е съответно е 647 000 към 383 000 души[1]. В републиката се добиват руди на черни и цветни метали, азбест, графит и други. Бурятската АССР е наградена с орден „Ленин“ (1959), орден „Дружба на народите“ (1972) и орден „Октомврийска революция“ (1973)[2].

История[редактиране | редактиране на кода]

На 30 май 1923 г. републиката е създадена под името Бурятско-монголска автономна съветска социалистическа република. На 7 юли 1958 г. името „монголска“ е премахнато от името на републиката. Бурятската АССР декларира суверенитета си през 1990 г. и приема името Бурятия през 1992 г. Републиката остава автономна в рамките на Руската федерация.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Националният състав на населението на републиката (по данни от 1979)[2]:

  • буряти – 207 000
  • руснаци – 648 000
  • украинци – 15 000
  • татари – 10 000

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. СССР, Административно-териториаляное деление союзных республик, стр. 29: Данните са към 1 януари 1987 г.
  2. а б СССР Энциклопедический справочник, ред. А. М. Прохоров, стр. 530