Татарска автономна съветска социалистическа република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Версия на флага от 1954
Герба на републиката

Татарската автономна съветска социалистическа република (ТАССР, на руски: Татарская Автономная Советская Социалистическая республика (ТАССР)) е част от Руската съветска федеративна социалистическа република. Създадена е на 27 май 1920 със столица Казан. Територията ѝ е 68 000 кв. км с население 3 568 000 души. Съотношението градско/селско население е съответно 2 359 000 към 1 009 000[1]. Автономната република е наградена с орден "Ленин" (1934), орден "Октомврийска революция" (1970) и орден "Дружба на народите" (1972)[2].

Територията на ТАССР е част от Казанската, Симбирската и Уфинската губернии на имперска Русия през Октомврийската революция от 1917 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Националният състав на републиката към 1979 е следният[2]:

  • татари – 1 649 000
  • руснаци – 1 516 000
  • чуваши – 147 000
  • мордвийци – 30 000 и други

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. СССР, Административно-териториаляное деление союзных республик, стр. 52: Данните са към 1 януари 1987 г.
  2. а б СССР Энциклопедический справочник, ред. А. М. Прохоров, стр. 533