Татарска автономна съветска социалистическа република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Версия на флага от 1954
Герба на републиката

Татарската автономна съветска социалистическа република (ТАССР, на руски: Татарская Автономная Советская Социалистическая республика (ТАССР)) е част от Руската съветска федеративна социалистическа република. Създадена е на 27 май 1920 със столица Казан. Територията ѝ е 68 000 кв. км с население 3 568 000 души. Съотношението градско/селско население е съответно 2 359 000 към 1 009 000[1]. Автономната република е наградена с орден "Ленин" (1934), орден "Октомврийска революция" (1970) и орден "Дружба на народите" (1972)[2].

Територията на ТАССР е част от Казанската, Симбирската и Уфинската губернии на имперска Русия през Октомврийската революция от 1917 г.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Националният състав на републиката към 1979 е следният[2]:

  • татари - 1 649 000
  • руснаци - 1 516 000
  • чуваши - 147 000
  • мордвийци - 30 000 и други

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. СССР, Административно-териториаляное деление союзных республик, стр. 52: Данните са към 1 януари 1987 г.
  2. а б СССР Энциклопедический справочник, ред. А. М. Прохоров, стр. 533