Казан
Вижте пояснителната страница за други значения на Казан.
Казан Казань |
|
---|---|
— Град — | |
![]() |
|
Страна |
![]() |
Федерален субект | Татарстан |
Площ | 425,3 km² |
Надм. височина | 60 m |
Население |
![]() |
Кмет | Илсур Метшин |
Основаване | 1005 1391 |
Пощенски код | 420000–420999 |
Телефонен код | +7 843 |
Часова зона | UTC+4:00 |
Официален сайт | www.kzn.ru |
Казан в Общомедия |
Казан (на руски: Казань; на татарски: Казан или Qazan) е един от големите градове в Русия и столица на Татарстан, Приволжки федерален окръг[1]. Казан е важен индустриален, търговски и културен център и средище на татарската култура. Разположен е при вливането на река Казанка (Казансу) във Волга (Идел). Населението му през 2012 година е 1 161 308 души.
История[редактиране | редактиране на кода]
Казан е основан през 10 век от волжките българи като укрепление по тяхната граница с фино-угърските племена (марийци, удмурти). През 11 – 12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия изток. След превземането на Болгар и Биляр от монголите през 13 век много техни жители се преселват в Казан, който става център на държава, зависима от Златната орда. По онова време градът става известен като Булгар ал-Джадид („Новият Болгар“).
През 1438 г., след разпадането на Златната орда, Казан става център на Казанското ханство. Градският пазар Таш Аяк се превръща в голямо търговско средище, а крепостта е реконструирана и разширена. През 1552 г. градът е превзет от руския цар Иван Грозни, повечето му жители са избити, а много сгради са разрушени. През 1708 г. Казанското ханство е окончателно унищожено и Казан става център на руска губерния. По времето на цар Петър Велики там се изгражда основната част от новия Каспийски флот.
Казан е разрушен отново през 1774 г. по време на въстанието, водено от атамана Емелян Пугачов, но е възстановен при управлението на императрица Екатерина Велика, която разрешава в града отново да се строят джамии.
В края на 19 век Казан се разраства като нов промишлен център в Средното Поволжие. През 1875 г. е пуснат в действие конски, а през 1899 – електрически трамвай. В началото на 20 век в града е създаден първият татарски театър и започва да излиза първият татарски вестник. По време на Руската гражданска война Казан е център на държавата Идел-Урал, унищожена от болшевиките през 1919 г.
След 1919 г. Казан е център на Татарска АССР. През 1920-те и 1930-те години повечето джамии и църкви в града, както и в целия Съветски съюз, са разрушени. По време на Втората световна война в Казан са евакуирани много промишлени предприятия и градът става център на военната промишленост, произвеждайки танкове и самолети.
След разпадането на Съветския съюз Казан става център на татарското национално движение. След 2000 г. някои части от града са обновени, в Казан е изградено първото метро след разпадането на СССР. През 2005 г. се отбелязва тържествено 1000-годишнина от основаването на Казан.
География[редактиране | редактиране на кода]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Град Казан е разположен на левия бряг на река Волга, при вливането на река Казанка.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатични данни за Казан, автономна република Татарстан
|
Население[редактиране | редактиране на кода]
1550 | 1708 | 1830 | 1839 | 1859 | 1862 | 1883 | 1897 | 1917 | 1926 | 1939 |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
50 000 | 40 000 | 43 900 | 51 600 | 60 600 | 63 100 | 140 000 | 130 000 | 206 600 | 179 000 | 398 000 |
1959 | 1979 | 1989 | 1997 | 2000 | 2008 | 2011 | ||||
667 000 | 989 000 | 1 094 400 | 1 076 000 | 1 089 500 | 1 180 238 | 1 145 435 |
Според преброяването през 2010 г. в градски окръг Казан живеят 1 143 535 души, от тях 1 140 184 са записани към коя етническа група принадлежат:[2]
- 554 517 – руснаци
- 542 182 – татари
- 8956 – чуваши
- 4808 – украинци
- 3698 – марийци
- 1780 – башкири
- 1410 – удмурти
- 996 – мордовци
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В града има железопътна, речна, автобусна гара и международно летище. Масов градски транспорт: трамваи, тролейбуси, автобуси, маршрутни таксита, Казански метрополитен.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
В Казан има близо 20 висши училища, като най-известни са следните:
- Казански държавен университет, основан през 1804 г.; сред известните му възпитаници са Николай Лобачевски, Лев Толстой и Владимир Ленин;
- Казански държавен технически университет, основан през 1932 г.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Казан
- Василий Аксьонов (р. 1932), писател
- Фьодор Радецки (1820 – 1890), офицер
- Фьодор Шаляпин (1873 – 1938), певец
- Сергей Маврин (р. 1963), музикант
- Починали в Казан
- Николай Лобачевски (1792 – 1856), математик
- Други
- Лев Толстой (1828 – 1910), писател, живее в града през 1840 – 1847
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Кула „Сююмбике“ в казанския Кремъл, XVII-XVIII в.
Храмът на всички религии, 1992
Романовския мост на река Булак
Развлекателен комплекс „Пирамида“, 1997 – 2002
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кокорина Н.А., Кузьминых С.В. Каза́н (Каза́нь). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия - Канцеларски думи [Исландия — Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ „Численность населения наиболее многочисленных национальностей по городским округам и муниципальным районам Республики Татарстан по данным Всероссийской переписи населения 2010 года.“ // Tatstat.ru ((ru))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) ((en)) ((tt)) 1000-годишнината на Казан // Kazan1000.ru
- ((ru)) Снимки от Казан // Narod.ru
|
|