Казан
Вижте пояснителната страница за други значения на Казан.
|
Казан Казань |
|
|---|---|
| — Град — | |
 .svg){kind=small} |
|
 |
|
  Казан  Казан |
|
| Страна |
 Русия |
| Федерален субект | Татарстан |
| Площ | 425,3 km² |
| Надм. височина | 60 m |
| Население |
 1 257 341 души (2021) |
| Кмет | Илсур Метшин |
| Основаване | 1005 |
| Пощенски код | 420000–420999 |
| Телефонен код | +7 843 |
| Часова зона | UTC+4:00 |
| Официален сайт | www.kzn.ru |
| Казан в Общомедия | |
Казан (на руски: Казань; на татарски: Казан или Qazan) е един от големите градове в Русия и столица на Татарстан, Приволжки федерален окръг.[1] Казан е важен индустриален, търговски и културен център и средище на татарската култура. Разположен е при вливането на река Казанка (Казансу) във Волга (Идел). Населението му през 2021 година е 1 257 341 души. Според този показател е петия по численост град в Русия след Москва, Санкт Петербург, Новосибирск и Екатеринбург. Разстоянието до столицата Москва е около 800 km.
История[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Казан е основан през 10 век от волжките българи като укрепление по тяхната граница с фино-угърските племена (марийци, удмурти). През 11 – 12 век се превръща в търговски център на търговския път, свързващ Северна Европа с Близкия изток. След превземането на Болгар и Биляр от монголите през 13 век много техни жители се преселват в Казан, който става център на държава, зависима от Златната орда. По онова време градът става известен като Булгар ал-Джадид („Новият Болгар“).
През 1438 г., след разпадането на Златната орда, Казан става център на Казанското ханство. Градският пазар Таш Аяк се превръща в голямо търговско средище, а крепостта е реконструирана и разширена. През 1552 г. градът е превзет от руския цар Иван Грозни, повечето му жители са избити, а много сгради са разрушени. През 1708 г. Казанското ханство е окончателно унищожено и Казан става център на руска губерния. По времето на цар Петър Велики там се изгражда основната част от новия Каспийски флот.
Казан е разрушен отново през 1774 г. по време на въстанието, водено от атамана Емелян Пугачов, но е възстановен при управлението на императрица Екатерина Велика, която разрешава в града отново да се строят джамии.
В края на 19 век Казан се разраства като нов промишлен център в Средното Поволжие. През 1875 г. е пуснат в действие конски, а през 1899 – електрически трамвай. В началото на 20 век в града е създаден първият татарски театър и започва да излиза първият татарски вестник. По време на Руската гражданска война Казан е център на държавата Идел-Урал, унищожена от болшевиките през 1919 г.
След 1919 г. Казан е център на Татарска АССР. През 1920-те и 1930-те години повечето джамии и църкви в града, както и в целия Съветски съюз, са разрушени. По време на Втората световна война в Казан са евакуирани много промишлени предприятия и градът става център на военната промишленост, произвеждайки танкове и самолети.
След разпадането на Съветския съюз Казан става център на татарското национално движение. След 2000 г. някои части от града са обновени, в Казан е изградено първото метро след разпадането на СССР. През 2005 г. се отбелязва тържествено 1000-годишнина от основаването на Казан.
География[редактиране | редактиране на кода]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Град Казан е разположен на левия бряг на река Волга, при вливането на река Казанка.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
 Климатични данни за Казан, автономна република Татарстан 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Абсолютни максимални температури (°C) | 3,8 | 5,2 | 14,0 | 29,5 | 33,8 | 37,5 | 38,9 | 39,0 | 32,3 | 23,4 | 15,0 | 6,1 | 39,0 |
| Средни максимални температури (°C) | −7,2 | −6,7 | −0,2 | 10,2 | 19,0 | 23,5 | 25,5 | 22,9 | 16,3 | 8,1 | −1 | −5,8 | 8,7 |
| Средни температури (°C) | −10,4 | −10,2 | −4 | 5,5 | 13,3 | 18,1 | 20,2 | 17,6 | 11,7 | 4,8 | −3,4 | −8,5 | 4,6 |
| Средни минимални температури (°C) | −13,5 | −13,3 | −7,3 | 1,6 | 8,2 | 13,3 | 15,5 | 13,3 | 8,2 | 2,2 | −5,6 | −11,4 | 0,9 |
| Абсолютни минимални температури (°C) | −46,8 | −39,9 | −31,7 | −25,6 | −6,5 | −1,4 | 2,6 | 1,6 | −5,4 | −23,4 | −36,6 | −43,9 | −46,8 |
| Средни месечни валежи (mm) | 40 | 33 | 32 | 31 | 41 | 63 | 65 | 60 | 51 | 53 | 46 | 43 | 558 |
| Източник: Време и климат ((ru)) | |||||||||||||
Население[редактиране | редактиране на кода]
| 1550 | 1708 | 1830 | 1839 | 1859 | 1862 | 1883 | 1897 | 1917 | 1926 | 1939 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 50 000 | 40 000 | 43 900 | 51 600 | 60 600 | 63 100 | 140 000 | 130 000 | 206 600 | 179 000 | 398 000 |
| 1959 | 1979 | 1989 | 1997 | 2000 | 2008 | 2011 | ||||
| 667 000 | 989 000 | 1 094 400 | 1 076 000 | 1 089 500 | 1 180 238 | 1 145 435 |
Според преброяването през 2010 г. в градски окръг Казан живеят 1 143 535 души, от тях 1 140 184 са записани към коя етническа група принадлежат:[2]
- 554 517 – руснаци
- 542 182 – татари
- 8956 – чуваши
- 4808 – украинци
- 3698 – марийци
- 1780 – башкири
- 1410 – удмурти
- 996 – мордовци
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В града има железопътна, речна, автобусна гара и международно летище. Масов градски транспорт: трамваи, тролейбуси, автобуси, маршрутни таксита. От 2005 г. функционира Казански метрополитен.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
В Казан има близо 20 висши училища, като най-известни са следните:
- Казански държавен университет, основан през 1804 г.; сред известните му възпитаници са Николай Лобачевски, Лев Толстой и Владимир Ленин;
- Казански държавен технически университет, основан през 1932 г.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Казан
- Василий Аксьонов (р. 1932), писател
- Фьодор Радецки (1820 – 1890), офицер
- Фьодор Шаляпин (1873 – 1938), певец
- Сергей Маврин (р. 1963), музикант
- Починали в Казан
- Николай Лобачевски (1792 – 1856), математик
- Други
- Лев Толстой (1828 – 1910), писател, живее в града през 1840 – 1847
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Кула „Сююмбике“ в казанския Кремъл, XVII-XVIII в.
Кула „Спаская“ в казанския Кремъл, 2 половина на XVI в.
„Благовещенски собор“ в казанския Кремъл, 1555 – 1562
„Петропавловски собор“, 1723 – 1726
Храмът на всички религии, 1992
Джамията „Марджани“, 1766 – 1770
„Азимовската джамия“, 1887 – 1890
Джамията „Кул Шариф“ в казанския Кремъл, 1996 – 2005
Юбилейната арка („Червените врати“), 1888
Сградата на градската администрация, 1865(?)-1919
Александровски пасаж, 1880 – 1883
Домът на Кекин, 1903 – 1905
Сградата на Държавния съвет на Татарстан
Двореца на земеделците, 2008 – 2010
Романовския мост на река Булак
Метростанция „Кремльовская“, 2005
Хотел „Ривиера“, 2008
Развлекателен комплекс „Пирамида“, 1997 – 2002
.JPG)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кокорина Н.А., Кузьминых С.В. Каза́н (Каза́нь). // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 12. Исландия – Канцеларски думи [Исландия – Канцеляризмы]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2008. ISBN 978-5-85270-343-9. с. 767. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ „Численность населения наиболее многочисленных национальностей по городским округам и муниципальным районам Республики Татарстан по данным Всероссийской переписи населения 2010 года.“ // Tatstat.ru ((ru))
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((ru)) ((en)) ((tt)) 1000-годишнината на Казан // Kazan1000.ru
- ((ru)) Снимки от Казан // Narod.ru
| |||||||
|
Портал „
Портал „
Портал „