Кемерово
|
Кемерово Кемерово |
|
|---|---|
| — град — | |
  |
|
 |
|
  Кемерово  Кемерово |
|
| Страна |
 Русия |
| Федерален субект | Кемеровска област |
| Район | Кемерово |
| Площ | 282,3 km² |
| Надм. височина | 140 m |
| Население |
 553 076 души (2016) |
| Кмет | Иля Середюк |
| Основаване | 1701 |
| Град от | 1918 |
| Пощенски код | 65xxxx |
| Телефонен код | +7 3842 |
| МПС код | 42 |
| Часова зона | UTC+7:00 |
| Официален сайт | www.kemerovo.ru |
| Кемерово в Общомедия | |
Ке́мерово (на руски: Кемерово) е град (от 1918 г.) в Русия, административен център на Кемеровска област[1].
Разположен е на мястото на вливането на река Искитимка в река Том. Населението на града през 2016 година е 553 076 души[2]. До 1932 година се нарича Шчегловск.
Съдържание
История[редактиране | редактиране на кода]
Кемерово възниква от обединяването на няколко по-стари селища. През 1701 г. е основано селището Шчеглово на брега на река Том, което по-късно става село. Към 1859 г. на мястото на съвременния град има 7 населени места: Шчеглово (Уст Искитимское), Кемерово, Евсеево, Красний Яр, Кур Искитим (Плешки), Давидово (Ишаново) и Боровая. През 1712 г. тук са намерени залежи на каменни въглища, а от 1907 г. те вече се добиват в мини. Селището започва да се развива основно след 1917 г., когато започва строежът на жп линията Юрга – Колчугино (днес Ленинск – Кузнецки) и нейният клон Топки – Шчеглово. През 1918 г. село Шчеглово получава статут на град и бива преименувано на Шчегловск. На 12 ноември 1928 г. в състава на града влиза село Кемерово и други малки населени места. През 1932 г. Шчегловск е преименуван на Кемерово, а през 1943 г. става административен център на Кемеровска област.[3][4]
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен по брега на река Том (приток на река Об), при вливането в нея на река Искитимка, в северните части на Кузнецкия въглищен басейн. Релефът на града е равнинно-хълмист.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Градът е разположен в зона на умереноконтинентален климат, със студена зима и топло лято. Средната годишна температура е 1,3 °C, а средните годишни валежи са около 505 mm.[5]
|
Климатични данни за Кемерово
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Население[редактиране | редактиране на кода]
Кемерово е населен основно от руснаци (94,6%), но има и малцинства от татари (1,3%), украинци (0,7%), арменци (0,6%) и немци (0,5%).[6]
| 1926 | 1931 | 1939 | 1956 | 1959 | 1962 | 1967 |
|---|---|---|---|---|---|---|
| 22 000 | 50 500 | 137 000 | 240 000 | 277 671 | 305 000 | 364 000 |
| 1970 | 1973 | 1975 | 1979 | 1982 | 1986 | 1989 |
| 374 000 | 415 000 | 435 000 | 470 640 | 495 000 | 508 000 | 520 263 |
| 1990 | 1991 | 1993 | 1995 | 1997 | 1999 | 2000 |
| 510 000 | 521 000 | 517 000 | 500 000 | 500 000 | 494 000 | 490 000 |
| 2001 | 2002 | 2004 | 2006 | 2007 | 2008 | 2009 |
| 487 200 | 484 754 | 480 000 | 520 100 | 519 800 | 520 000 | 520 609 |
| 2010 | 2011 | 2012 | 2013 | 2014 | 2015 | 2016[2] |
| 532 981 | 532 717 | 536 270 | 540 095 | 544 006 | 549 159 | 553 076 |
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
В града над 100 г. работят въгледобивни предприятия. И докато въгледобивът играе основна роля в икономиката на града, също силно развити са химическата промишленост, металургията и машиностроенето. Силно застъпена е търговията, в частност – банкирането. „Кузбасенерго“ е голяма енергийна компания, базирана в Кемерово, под чието ръководство функционират множество ТЕЦ в Сибир. През 2013 г. на Кемерово е присъдено на 8-мо място в класацията на Форбс "30-те най-добри градове за бизнес" в Русия.[7]
Градът разполага с международно летище. Има железопътна връзка с Транссибирската магистрала. Градската транспортна мрежа включва автобусни, тролейбусни и трамвайни линии.
Инциденти[редактиране | редактиране на кода]
На 25 март 2018 г. 64 души загиват при пожар в търговския център „Зимна вишна“.[8] 28 март е обявен за ден на национален траур за жертвите на пожара.[9]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Вяземцева А.Г., Горячко М.Д. и др. Ке́мерово. // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 13. Правителствена агенция (за събиране на глоби) - Киргизи [Канцелярия конфискации — Киргизы]. Москва, Издателство “Голяма руска енциклопедия“, 2009. ISBN 978-5-85270-344-6. с. 783. Посетен на 7 юни 2019. (на руски) ((ru))
- ↑ а б ((ru)) Кемерово обогнал Новокузнецк по численности населения
- ↑ ((ru)) Народная энциклопедия „Мой город“. Кемерово (Кемеровская область)
- ↑ ((ru)) Кемерово – Краткая история города Кемерово
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Кемерово. Посетен на 7 юни 2016 г.
- ↑ ((ru)) Итоги Всероссийской переписи населения 2010 года на территории Кемеровской области. Национальный состав населения.
- ↑ ((ru)) 30 лучших городов для бизнеса — 2013
- ↑ Пожарът в търговския център в Кемерово тръгнал от игрален комплекс
- ↑ Путин обяви 28 март за ден на национален траур в памет на жертвите от пожара в Кемерово
| |||||||
