Унгария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Унгария
Magyarország
Знаме на Унгария
Герб на Унгария
(знаме) (герб)
Наименование на местния жител: унгарец
Местоположение на Унгария}}}
География и население
Площ 93 030 km²
(на 107-мо място)
Граници  • Flag of Austria.svg Австрия;
 • Flag of Slovakia.svg Словакия;
 • Flag of Ukraine.svg Украйна;
 • Flag of Romania.svg Румъния;
 • Flag of Serbia.svg Сърбия;
 • Flag of Croatia.svg Хърватия;
 • Flag of Slovenia.svg Словения
Столица Будапеща
Официален език Унгарски
Население (пребр., 01.01.2016) Понижение 9 830 485 [1]
(на 89-то място)
Гъстота на нас. (на 98-мо място)
Управление
Президент Янош Адер
министър-председател Виктор Орбан
История
Основаване 896 г.
Икономика
БВП (ППС, 2005) $ 175,164 млрд
(на 49-то място)
БВП на човек (ППС) $ 17 405
Валута Форинт (HUF)
Други данни
Часова зона CET (UTC+1)
Лятно време CEST (UTC+2)
Интернет домейн .hu
Телефонен код 36

Унгария (на унгарски: Magyarország[2]) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km², от които 92 342 km² суша и 688 km² водна площ.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието „Унгария“ идва от средногръцкото име Οὔγγροι, което изглежда е заето през старобългарски от огурското оногур („десет огури“). Оногури е общото име на група народи, включени в племенния съюз на прабългарите, които се установяват в източните части на днешна Унгария след разгрома на Аварския каганат. Изглежда унгарците са част от групата на оногурите, като може би дори съставляват мнозинството от тях.[3][4]

Унгарското име на страната е Magyarország, съставено от magyar („унгарски“) и ország („страна“). Думата magyar идва от magyeri („маджари“), едно от седемте главни полуномадски унгарски племена, които се установяват в Централна Европа в края на IX век.[5][6][7] Първата част на името – magy, вероятно идва от протоугърското *mäńć- („човек“), срещащо се също в етнонима „манси“ (mäńćī, mańśi, måńś). Втората част – eri („човек“, „хора“, „род“) се е запазила в унгарското férj („съпруг“) и е когнатна с марийското erge („син“) и архаичното финско yrkä („младеж“).[8]

География[редактиране | редактиране на кода]

В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.

Поради централното си разположение тя се е смята за мост между Изтока и Запада[9].

История[редактиране | редактиране на кода]

  • Официално име на Унгария:
    • 896 – 1000 г.: Унгарско княжество
    • 1000 – 1918 г.: Унгарско кралство
    • 1918 – 1919 г.: Унгарска демократична република
    • 1919 – 1919 г.: Унгарска съветска република
    • 1919 – 1946 г.: Унгарско кралство
    • 1946 – 1949 г.: Унгарска република
    • 1949 – 1989 г.: Унгарска народна република
    • 1989 – 2011 г.: Унгарска република
    • 2012 – днес: Унгария

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население: 9 942 000 души. (По данни от преброяването от 2012 г.)

Националности: 9 416 045 – унгарци, 1 358 – българи, 190 046 – цигани (роми), 2 509 – гърци, 15 620 – хървати, 2 962 – поляци, 32 233 – германци, 620 – арменци, 7 995 – румънци, 1 098 – рутени, 3 816 – сърби, 17 693 – словаци, 3 040 – словенци, 5 070 украинци, 16 081 – други националности, 570 537 – неотговорили на въпроса за националността.

Майчин език: 9 546 374 – унгарски, 152 072 – друг език, 541 106 – неотговорили на въпроса за майчиния език.

Религиозна принадлежност: 5 289 521- римокатолици, 268 935 – католици-униати, 15 928 – източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 – лютеранци (евангелисти), 17 705 – баптисти, 5 840 – адвентисти, 34 530 – други протестантски деноминации, 24 340 – други християнски деноминации, 12 871– евреи, 13 567 – други нехристиянски деноминации, 1 483 369 – атеисти, 1 734 333 – неотговорили на въпроса за религиозната принадележност.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Законодателна власт

Еднокамарен парламент, 199 депутати: се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори на всеки 4 години.

Изпълнителна власт

Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председателя и министрите, заместник министър-председатели няма, при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри. Въоръжените сили на Унгария в лицето на Унгарската армия са подчинени на изпълнителната власт и по-конкретно на Министерството на отбраната, а чрез него – на министър-председателя.

Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента, за 5 години.

Съдебна власт

Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.

Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Дипломатически мисии в България

Досегашните дипломатически мисии в България:

  • Юдит Ланг, посланик (2008 – )
  • Йеньо Фалер, посланик (2005 – 2008)

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Република Унгария административно е разделена на 20 медье (области) като една от тях е столицата Будапеща. Сегашното административно деление е въведено през 1950 г.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението.65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.

Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическия сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.

Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.

След идването на власт на Виктор Орбан, Унгария води независима външна политика от тази на Европейската общност, особено по отношение на Русия, с която осъществява тясно сътрудничество в сферите на промишлеността и енергетиката. Покупателната способност на населението се увеличава с 10% годишно. Унгария е страна с най-нисък процент на безработица от съседните си страни.

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]


Национални празници
Дата Българско име Унгарско име Забележки
15 март Ден на революцията и борбата за свободата от 1848 – 1849 г. Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja Годишнина на 15 март 1848 г.
20 август Ден на основаването на държавата Az államalapítás napja Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи.
23 октомври Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г. Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г.
Официални празници, неработни дни
Дата Българско име Унгарско име Забележки
1 януари Нова Година Újév Първият ден на годината.
март/април Великден Húsvét Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар.
1 май Празник на труда A munka ünnepe Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г.
7 седмици след Великден Свети Дух Pünkösd Празнува се два дни: неделя и понеделник.
1 ноември Ден на мъртвите Halottak napja Голяма задушница.
25 декември, 26 декември Коледа Karácsony Коледа се празнува два дни.
Официални празници, полуработни дни
Дата Българско име Унгарско име Забележки
24 декември Бъдни вечер Szenteste Денят преди Коледа.
31 декември Денят на Силвестър Szilveszter Последният ден на годината.
Официални празници, работни дни
Дата Българско име Унгарско име Забележки
25 февруари Ден на жертвите на комунизма A kommunizmus áldozatainak napja  
16 април Ден на холокоста A holokauszt áldozatainak napja  
4 юли Ден на Трианонския мирен договор Trianoni emléknap Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г.
6 октомври Ден на героите от Арад Aradi vértanúk napja Ден на екзекутирания първия унгарски министър председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г.
Неофициални празници, празнувани от значителна част от населението
Дата Българско име Унгарско име Забележки
14 февруари Ден на св. Валентин Valentin-nap Празнува се от част от населението, главно от по-младите
8 март Международен ден на жената Nemzetközi nőnap Празнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България
първа неделя на май Ден на майките Anyák napja Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства.
последна неделя на май Ден на детето Gyereknap Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция.
6 декември Ден на св. Николай Mikulás Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Евростат
  2. Етимологически унгарската дума за Унгария Magyarország идва от magyar, „унгарски“, „унгарска“ и ország, „страна“.
  3. Király 1997, с. 266.
  4. Sugar 1990, с. 9.
  5. Balázs 1989, с. 8.
  6. Ertl 2008, с. 358.
  7. Kosztolnyik 2002, с. 3.
  8. starling.rinet.ru 2016.
  9. Múzeumi katalógusok – a közelmúlt arcai.. // Посетен на 2012-08-14.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]