Унгария

Унгария Magyarország
	Знаме Герб
	Химн: Himnusz
	Местоположение на Унгария
География и население
Площ	93 030 km²; (на 108-о място)
Води	3,7%
Климат	умерен
Столица	Будапеща
Най-голям град	Будапеща
Официален език	унгарски език
Религия	54,3% християнство; —39,0% католици; —11,8% протестанти; —3,5% други християни; 18,2% нерелигиозност; 0,3% други; 27,2% без отговор
Демоним	унгарец
Население (2021)	9 730 000; (на 91-во място)
Население (2020)	9 749 763
Гъстота на нас.	105 души/km²; (на 78-о място)
Градско нас.	71,4%; (на 66-о място)
Управление
Форма	унитарна парламентарна република
Президент	Каталин Новак
Министър-председател	Виктор Орбан
Организации	ООН, ЕС, НАТО, Шенген, „Три морета“
Законодат. власт	Народно събрание
История
Формиране	;
Княжество	895 г.
Кралство	25 декември 1000 г.
Революция	15 март 1848 г.
Австро-Унгария	30 март 1867 г.
Трианонски договор	4 юни 1920 г.
3-та република	от 23 октомври 1989 г.
Влизане в ЕС	1 май 2004 г.
Икономика
БВП (ППС, 2021)	359,901 млрд. USD; (на 53-то място)
БВП на човек (ППС)	36 848 USD; (на 41-во място)
БВП (ном., 2021)	180,959 млрд. USD; (на 53-то място)
БВП на човек (ном.)	18 527 USD; (на 45-о място)
ИЧР (2019)	0,854 (много висок); (на 40-о място)
Джини (2020)	28,3 (нисък)
Прод. на живота	76,7 години; (на 54-то място)
Детска смъртност	4,3/1000; (на 32-ро място)
Грамотност	99,4%; (на 12-о място)
Валута	Форинт (HUF)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	гггг.мм.дд.
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	HU
Интернет домейн	.hu
Телефонен код	+36
ITU префикс	HAA-HAZ; HGA-HGZ
	Унгария в Общомедия

Унгария (на унгарски: Magyarország^[3]) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа. Тя няма излаз на море и граничи с Австрия, Словакия, Украйна, Румъния, Сърбия, Хърватия и Словения. Площта ѝ е 93 030 km², от които 92 342 km² суша и 688 km² водна площ.

Унгария е член на:

НАТО от 12 март 1999 г.^[4]
ЕС от 1 май 2004 г.^[5]
Шенгенското споразумение от 21 декември 2007 г.^[5]

Унгария е сред основателките на Инициатива „Три морета“ през 2016 г.

Наименование[редактиране | редактиране на кода]

Наименованието „Унгария“ идва от средногръцкото име Οὔγγροι, което изглежда е заето през старобългарски от огурското оногур („десет огури“). Оногури е общото име на група народи, включени в племенния съюз на прабългарите, които се установяват в източните части на днешна Унгария след разгрома на Аварския каганат. Изглежда унгарците са част от групата на оногурите, като може би дори съставляват мнозинството от тях.^[6]^[7]

Унгарското име на страната е Magyarország, съставено от magyar („унгарски“) и ország („страна“). Думата magyar идва от magyeri („маджари“), едно от седемте главни полуномадски унгарски племена, които се установяват в Централна Европа в края на IX век.^[8]^[9]^[10] Първата част на името – magy, вероятно идва от протоугърското *mäńć- („човек“), срещащо се също в етнонима „манси“ (mäńćī, mańśi, måńś). Втората част – eri („човек“, „хора“, „род“) се е запазила в унгарското férj („съпруг“) и е когнатна с марийското erge („син“) и архаичното финско yrkä („младеж“).^[11]

География[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: География на Унгария

В днешните си граници Унгария заема основната част от Панонската низина, намираща се в Карпатския басейн и пресичана от река Дунав.

Поради централното си разположение тя се е смята за мост между Изтока и Запада.^[12]

История[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: История на Унгария

Официално име на Унгария:
- 895 – 1000 г.: Княжество Унгария
- 1000 – 1918 г.: Кралство Унгария
- 1918 – 1919 г.: Унгарска народна република
- 21 март – 6 август 1919 г.: Унгарска съветска република
- 1919 – 1920 г.: Унгарска република
- 1920 – 1946 г.: Кралство Унгария
- 1946 – 1949 г.: Унгарска република
- 1949 – 1989 г.: Унгарска народна република
- 1989 – 2012 г.: Унгарска република
- 2012 – понастоящем: Унгария.

На 12 март 1999 г. Унгария, заедно с Чехия и Полша, е приета в състава на НАТО.^[4] Така за първи път военната организация приема страни, които преди това са били нейни врагове. Това разширяване предизвиква недоволството на Русия, но руският президент Борис Елцин в крайна сметка отстъпва и се създава група за сътрудничество между алианса и Москва.^[13]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Население на Унгария

Население: 9 942 000 души (по данни от преброяването от 2012 г.)

Националности: 9 416 045 – унгарци, 1358 – българи, 190 046 – цигани (роми), 2509 – гърци, 15 620 – хървати, 2962 – поляци, 32 233 – германци, 620 – арменци, 7995 – румънци, 1098 – рутени, 3816 – сърби, 17 693 – словаци, 3040 – словенци, 5070 украинци, 16 081 – други националности, 570 537 – неотговорили на въпроса за националността.

Майчин език: 9 546 374 – унгарски, 152 072 – друг език, 541 106 – неотговорили на въпроса за майчиния език.

Религиозна принадлежност: 5 289 521 – римокатолици, 268 935 – католици-униати, 15 928 – източноправославни, 1 622 796 калвинисти (реформати), 304 705 – лютеранци (евангелисти), 17 705 – баптисти, 5840 – адвентисти, 34 530 – други протестантски деноминации, 24 340 – други християнски деноминации, 12 871– евреи, 13 567 – други нехристиянски деноминации, 1 483 369 – атеисти, 1 734 333 – неотговорили на въпроса за религиозната принадлежност.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Държавно устройство на Унгария
Законодателна власт

Еднокамарен парламент, 199 депутати: се избират по партийни листи в 20 многомандатни райони. Избори се провеждат на всеки 4 години.

Изпълнителна власт

Министър-председателят се избира по предложение на президента на републиката от парламента с обикновено мнозинство на всички депутати. Останалите членове на правителството се назначават от президента на републиката по предложение на министър-председателя. Правителството се състои от министър-председател и министри. Заместник министър-председатели няма, като при необходимост министър-председателят се замества от един от министрите, посочен от него. Понастоящем има 14 министри. Въоръжените сили на Унгария в лицето на Унгарската армия са подчинени на изпълнителната власт и по-конкретно на Министерството на отбраната, а чрез него – на министър-председателя.

Президентът на републиката, който има главно церемониални функции, се избира от парламента за 5 години.

Съдебна власт

Конституционен съд: 11 съдии, избирани от парламента. Председателят на Конституционния съд се избира от самите конституционни съдии.

Върховен съд: председателят на Върховния съд се избира от парламента.

Дипломатически мисии в България

Досегашните дипломатически мисии в България:

Текла Харангозо, посланик (2016 – )
Андраш Клейн, посланик (2012 – 2016)
Юдит Ланг, посланик (2008 – 2012)
Йеньо Фалер, посланик (2005 – 2008)

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Административно деление на Унгария

Унгария административно е разделена на 20 медье (области), като една от тях е столицата Будапеща. Сегашното административно деление е въведено през 1950 г.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Стопанство на Унгария

Брутният вътрешен продукт на Унгария за 2004 г. възлиза на 20 414 млрд. унгарски форинта (81 млрд. евро) или около 8000 евро на глава от населението, 65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31,2% на индустрията и едва 3,8% на селското стопанство.

Сред най-големите унгарски компании са MOL Group, OTP Bank, Gedeon Richter Plc., Magyar Telekom, CIG Pannonia, FHB Bank, Zwack Unicum и др.

Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическият сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.

Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.

След идването на власт на Виктор Орбан и партията Фидес, Унгария води самостоятелна външна политика от тази на Европейския съюз, особено по отношение на Русия, с която осъществява тясно сътрудничество в сферите на промишлеността и енергетиката. Покупателната способност на населението се увеличава с 10% годишно. Унгария е страна с най-нисък процент на безработица от съседните си страни.

Унгария е в процес на приемане на единната европейска валута – еврото.^[5]

Инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Култура на Унгария

**Национални празници**
Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
15 март	Ден на революцията и борбата за свободата от 1848 – 1849 г.	Az 1848-as forradalom és szabadságharc napja	Годишнина на 15 март 1848 г.
20 август	Ден на основаването на държавата	Az államalapítás napja	Ден на коронясването на първия унгарски крал Ищван първи.
23 октомври	Ден на революцията и борбата за свободата от 1956 г.	Az 1956-os forradalom és szabadságharc napja	Годишнина на въстанието от 23 октомври 1956 г.

**Официални празници, неработни дни**
Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
1 януари	Нова Година	Újév	Първият ден на годината.
март/април	Великден	Húsvét	Великден се празнува два дни: неделя и понеделник, според грегорианския календар.
1 май	Празник на труда	A munka ünnepe	Ден в памет на загиналите работници в Чикаго през 1875 г.
7 седмици след Великден	Свети Дух	Pünkösd	Празнува се два дни: неделя и понеделник.
1 ноември	Ден на мъртвите	Halottak napja	Голяма задушница.
25 декември, 26 декември	Коледа	Karácsony	Коледа се празнува два дни.

**Официални празници, полуработни дни**
Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
24 декември	Бъдни вечер	Szenteste	Денят преди Коледа.
31 декември	Денят на Силвестър	Szilveszter	Последният ден на годината.

**Официални празници, работни дни**
Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
25 февруари	Ден на жертвите на комунизма	A kommunizmus áldozatainak napja
16 април	Ден на холокоста	A holokauszt áldozatainak napja
4 юли	Ден на Трианонския мирен договор	Trianoni emléknap	Възпоменателен ден на Трианинския мирен договор от 1920 г.
6 октомври	Ден на героите от Арад	Aradi vértanúk napja	Ден на екзекутирания първия унгарски министър-председател Лайош Батяни и на 13-те екзекутирани генерали в Арад, през 1849 г.

**Неофициални празници, празнувани от значителна част от населението**
Дата	Българско име	Унгарско име	Забележки
14 февруари	Ден на св. Валентин	Valentin-nap	Празнува се от част от населението, главно от по-младите
8 март	Международен ден на жената	Nemzetközi nőnap	Празнува се от около половината от населението, не е толкова разпространен като в България
първа неделя на май	Ден на майките	Anyák napja	Ден за майките, бабите, тъщите и свекървите / празнува се на практика във всички семейства.
последна неделя на май	Ден на детето	Gyereknap	Празнува се от една по-малка част от населението, с намаляваща тенденция.
6 декември	Ден на св. Николай	Mikulás	Празнува се във всички семейства с деца и в училищата, децата получават подаръци.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ A lakónépesség nem, megye és régió szerint, január 1.*. // Központi Statisztikai Hivatal. Посетен на 2021-07-18.
↑ Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey. // Евростат. Посетен на 20 май 2020.
↑ Етимологически унгарската дума за Унгария Magyarország идва от magyar, „унгарски“, „унгарска“ и ország, „страна“.
↑ ^а ^б 20 years of the Czech Republic, Hungary and Poland in NATO: Yesterday, Today and Tomorrow
↑ ^а ^б ^в EU member countries in brief
↑ Király 1997, с. 266.
↑ Sugar 1990, с. 9.
↑ Balázs 1989, с. 8.
↑ Ertl 2008, с. 358.
↑ Kosztolnyik 2002, с. 3.
↑ starling.rinet.ru 2016.
↑ Múzeumi katalógusok – a közelmúlt arcai. // Посетен на 14 август 2012.
↑ EXPANDING ALLIANCE: THE OVERVIEW; Poland, Hungary and the Czechs Join NATO. // The New York Times, 13 март 1999. Посетен на 17 февруари 2015.

Цитирани източници

Balázs, György et al. The Magyars: the birth of a European nation. Corvina, 1989. (на английски)
Ertl, Alan W. Toward an Understanding of Europe: A Political Economic Précis of Continental Integration. Universal-Publishers, 2008. (на английски)
Király, Péter. A magyarok elnevezése a korai európai forrásokban / В: Honfoglalás és nyelvészet. Budapest, Balassi Kiadó, 1997. ISBN 9635061080. (на унгарски)
Kosztolnyik, Z. J. Hungary under the early Árpáds: 890s to 1063. Eastern European Monographs, 2002. (на английски)
Hungarian: „magyar“. // starling.rinet.ru. starling.rinet.ru, 2016. Посетен на 10 юли 2016. (на английски)
Sugar, Peter F. (ed.). A History of Hungary. Indiana University Press, 22 ноември 1990. ISBN 978-0-253-20867-5. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[1] A lakónépesség nem, megye és régió szerint, január 1.*. // Központi Statisztikai Hivatal. Посетен на 2021-07-18.

[Gini-2] Gini coefficient of equivalised disposable income – EU-SILC survey. // Евростат. Посетен на 20 май 2020.

[3] Етимологически унгарската дума за Унгария Magyarország идва от magyar, „унгарски“, „унгарска“ и ország, „страна“.

[icds.ee-4] а ^б 20 years of the Czech Republic, Hungary and Poland in NATO: Yesterday, Today and Tomorrow

[EU-5] а ^б ^в EU member countries in brief

[Király1997266-6] Király 1997, с. 266.

[Sugar19909-7] Sugar 1990, с. 9.

[Balázs19898-8] Balázs 1989, с. 8.

[Ertl2008358-9] Ertl 2008, с. 358.

[Kosztolnyik20023-10] Kosztolnyik 2002, с. 3.

[starling.rinet.ru2016-11] starling.rinet.ru 2016.

[12] Múzeumi katalógusok – a közelmúlt arcai. // Посетен на 14 август 2012.

[13] EXPANDING ALLIANCE: THE OVERVIEW; Poland, Hungary and the Czechs Join NATO. // The New York Times, 13 март 1999. Посетен на 17 февруари 2015.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]