Гибралтар

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гибралтар
Gibraltar
— владение на Великобритания
      
Девиз: Montis Insignia Calpe (латински)
„Знак на Гибралтарската скала“
Химн: God Save the King
Местоположение на Гибралтар
Местоположение на Гибралтар
География и население
Площ6,84 km²
Води0%
Климатсредиземноморски
СтолицаГибралтар
Най-голям градГибралтар
Официален език
Религия83,6% християнство
–72,1% католици
–7,7% англикани
–3,8% други християни
3,6% ислям
2,4% юдаизъм
2,0% индуизъм
7,1% нерелигиозност
1,3% други религии
Демонимгибралтарец
Население (2022)32 688
Население (2020)34 003
Гъстота на нас.4969 души/km²
Градско нас.100%
(на 1-во място)
Управление
Формазависима територия
МонархЧарлз III
ГубернаторДейвид Стил
ОрганизацииООН
Законодат. властПарламент
История
Превземане4 август 1704 г.
Утрехтски договор11 април 1713 г.
Икономика
БВП (ППС, 2013)1,64 млрд. б.л.
БВП на човек (ППС)50 941 б.л.
БВП (ном.)2,441 млрд. б.л.
ИЧР (2018)0,961 (много висок)
(на 3-то място)
Прод. на живота79,6 години
(на 46-о място)
Детска смъртност5,9/1000
(на 78-о място)
ВалутаГибралтарска лира (GIP)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
Лятно времеCEST (UTC+2)
Формат на дататадд/мм/гггг
Автомобилно движениедясно
Код по ISOGI
Интернет домейн.gi
Телефонен код+350
Официален сайтwww.gibraltar.gov.gi
Гибралтар в Общомедия

Гибралтар (на английски: Gibraltar [Джибро̀лтър]) е задморска територия и град (city)[1][2] на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.

Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан.

До 2020 г. Гибралтар е член на Европейския съюз чрез членството на Великобритания. Великобритания се присъединява към ЕС заедно с Гибралтар (но без Нормандските острови и остров Ман) през 1973 г. Докато метрополията му е член на ЕС, Гибралтар не е обхванат от общата селскостопанска политика на ЕС, от шенгенските споразумения, а също така не е в обща митническа територия на ЕС, тъй като няма ДДС.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „Гибралтар“ е испанизиран вариант на арабското словосъчетание „Джаба̀л Та̀рик“ (на арабски: جبال طارق‎), означаващо „планина Тарик“. Названието е дадено в чест на арабския пълководец Тарик ибн Зияд, който предвожда арабското завладяване на Пиренейския полуостров[3].

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Гибралтар

Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площта му е 6,84 km².

Общ изглед на Гибралтар

Гибралтар има типичен средиземноморски климат, с горещо и сухо лято и с мека и дъждовна зима.

Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие Гибралтар ще остане британски дотогава, докато е жива поне 1 маймуна.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 2011 г. – 29 752 души, без военния персонал и ежедневно идващите от Испания на работа. Гъстота на населението – 4328 д./km². Единственото селище е град Гибралтар, разделен на 7 големи жилищни зони (без да са административни единици).

Етноси

Гибралтарци (потомци на генуезци, испанци, португалци, мароканци) – 71,3 %, англичани – 18,5 %, мароканци – 8,6 %, други – 1,6 %.

Религии

Християни – 85,7 % (от тях католици – 77,1 %, протестанти – 9,8 %, други – 3,1 %), мюсюлмани – 8,5 %, други – 5,8 %.

Езици

Английски (официален), използват се също испански, италиански, португалски.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Гибралтар (един от легендарните Херкулесови стълбове) наброява над 3000 години. Названието „Херкулесови стълбове“ се среща още в съчиненията на Платон.

  • От 711 г. е във владение на маврите;
  • 1602 г. – преминава към Испания;
  • 1704 г. – превзет от англо-холандския флот (адмирал Джордж Рук);
  • 1713 г. – според Утрехтския мирен договор – става владение на Великобритания;
  • 1966 г. – безрезултатни преговори между Испания и Англия за нов статут на Гибралтар;
  • 10 септември 1967 г. – референдум – 99% от жителите на Гибралтар желаят той да остане владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания (в течение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена);
  • 1985 г. – откриване на сухопътната граница с Испания.
  • 2004 г. – жителите на Гибралтар добиват право да участват в изборите за Европейски парламент.
  • 2016 г. – на референдума за излизане на Великобритания от Евросъюза 96% от гибралтарците гласуват за оставане в ЕС.
  • 2020 г. – заедно с Великобритания напуска Европейския съюз.
Маймунка магот – туристическа атракция

Политика[редактиране | редактиране на кода]

По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралят на Великобритания, Чарлз III, който от 2016 г. се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Ед Дейвис. Ръководител на правителството е старшият министър Фабиан Пикардо (от 2011 г.).

Побратимен град: Балимина, Северна Ирландия.

Летище[редактиране | редактиране на кода]

Международно летище Гибралтар (Gibraltar International Airport) е открито през 1939 г. и е известно с две свои уникални характеристики. Първата е, че е едно от малкото летища в света, изградено върху вода. Това се дължи предимно на недостига на терен [4]. Втората забележителност на летището е, че пистата за излитане и кацане се пресича от улица, а автомобилите и пешеходците са принудени да спират и изчакват пред бариери всеки самолет.[5]

Панорамна снимка на Международно летище Гибралтар
Панорамна снимка на Международно летище Гибралтар

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Валута – гибралтарска лира.
  • Тел. код 350 / 9567 (за Испания).
  • Домейн .gi.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]