Гибралтар
|
Гибралтар Gibraltar |
|
|---|---|
| — владение на Великобритания — | |
|
Национален химн God Save the Queen |
|
 Местоположение на Гибралтар |
|
| География и население | |
| Площ | 6,84 km² |
| Води | 0% |
| Климат | средиземноморски |
| Столица | Гибралтар |
| Официален език | |
| Религия | римокатолицизъм |
| Демоним | гибралтарец |
| Население (2020) |
 34 003(на 220-о място) |
| Население (2012) | 32 194 |
| Гъстота на нас. | 4969 души/km² |
| Градско нас. |
100% (на 1-во място) |
| Управление | |
| Форма | деволюционна представителна парламентарна зависима територия |
| Монарх | Елизабет II |
| Губернатор | Дейвид Стил |
| Организации | ООН |
| История | |
| Утрехтски договор | 11 април 1713 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2013) | £1,64 млрд. |
| БВП на човек (ППС) | £50 941 |
| ИЧР (2015) |
0,961 (много висок) (на 5-о място) |
| Прод. на живота |
79,6 години (на 46-о място) |
| Детска смъртност |
5,9/1000 (на 78-о място) |
| Валута | Гибралтарска лира (GIP) |
| Други данни | |
| Часова зона | CET (UTC+1) |
| Лятно време | CEST (UTC+2) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | GI |
| Интернет домейн | .gi |
| Телефонен код | +350 |
| Гибралтар в Общомедия | |
Гибралтар (на английски: Gibraltar – Джибро̀лтър) е задморска територия на Великобритания, намираща се в най-южната част на Пиренейския полуостров.
Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан.
Гибралтар е член на Европейския съюз чрез членството на Великобритания. През 1973 г. Великобритания се присъединява към ЕС заедно с Гибралтар (но без Нормандските острови и остров Ман). Гибралтар не е обхванат от общата селскостопанска политика на ЕС, от шенгенските споразумения, а също така не е обща митническа територия на ЕС, тъй като няма ДДС.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Думата „Гибралтар“ е испанизиран вариант на арабското словосъчетание „Джаба̀л Та̀рик“ (на арабски: جبال طارق), означаващо „планина Тарик“. Названието е дадено в чест на арабския пълководец Тарик ибн Зияд, който предвожда арабското завладяване на Пиренейския полуостров[1].
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площ – 6,5 km².
Гибралтар има типичен средиземноморски климат, с горещо и сухо лято и с мека и дъждовна зима.
Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие Гибралтар ще остане британски дотогава, докато е жива поне 1 маймуна.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 2011 г. – 29 752 души, без военния персонал и ежедневно идващите от Испания на работа. Гъстота на населението – 4328 д./km². Единственото селище е град Гибралтар, разделен на 7 големи жилищни зони (без да са административни единици).
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Гибралтарци (потомци на испанци, генуезци, португалци, мароканци) – 71,3 %, англичани – 18,5 %, мароканци – 8,6 %, други – 1,6 %.
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Английски (официален), използва се и испански, италиански, португалски.
Конфесионален състав[редактиране | редактиране на кода]
Християни – 85,7 % (от тях католици – 77,1 %, протестанти – 9,8 %, други – 3,1 %), мюсюлмани – 8,5 %, други – 5,8 %.
История[редактиране | редактиране на кода]
Историята на Гибралтар (един от легендарните Херкулесови стълбове) наброява над 3000 години. Названието „Херкулесови стълбове“ се среща още в съчиненията на Платон.
- От 711 г. е във владение на маврите;
- 1602 г. – преминава към Испания;
- 1704 г. – превзет от англо-холандския флот (адмирал Джордж Рук);
- 1713 г. – според Утрехтския мирен договор – става владение на Великобритания;
- 1966 г. – безрезултатни преговори между Испания и Англия за нов статут на Гибралтар;
- 10 септември 1967 г. – референдум – 99% от жителите на Гибралтар желаят той да остане владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания (в течение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена);
- 1985 г. – откриване на сухопътната граница с Испания.
- 2004 г. – жителите на Гибралтар добиват право да участват в изборите за Европейски парламент.
- 2016 г. – на референдума за излизане на Великобритания от Евросъюза 96% от гибралтарците гласуват за оставане в ЕС.
- 2020 г. – заедно с Великобритания напуска Европейския съюз.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Великобритания Елизабет II, която от 2016 г. се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Ед Дейвис. Ръководител на правителството е старшият министър Фабиан Пикардо (от 2011 г.).
Побратимен град: Балимина, Северна Ирландия.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Валута – гибралтарска лира.
- Домейн .gi.
- Тел. код 350 / 9567 (за Испания).
Международно летище Гибралтар[редактиране | редактиране на кода]
Международно летище Гибралтар (Gibraltar International Airport) е открито през 1939 г. и е известно с две свои уникални характеристики. Първата е, че е едно от малкото летища в света, изградено върху вода. Това се дължи предимно на недостига на терен [2]. Втората забележителност на летището е, че пистата за излитане и кацане се пресича от улица, а автомобилите и пешеходците са принудени да спират и изчакват пред бариери всеки самолет.[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Значение на думата „Гибралтар“ в Голямата съветска енциклопедия
- ↑ „Гибралтар. Пистата е изградена върху вода“. // TravelAgency.com. Посетен на 11 март 2019.
- ↑ „Гибралтар, люлката на историята“. // Янтра днес. Посетен на 11 март 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||
| |||||||||||||||||
|
|