Гибралтар
| Гибралтар | |
|---|---|
| — владение на Великобритания — | |
 (знаме)  (герб) | |
| Национален химн: God Save the Queen | |
 Местоположение на Гибралтар | |
| География и население | |
| Площ | 6,843 km² |
| Граници | Испания |
| Столица |
Гибралтар |
| Официален език | английски |
| Население (пребр., 2015) |
32,194 (на 222-ро място) |
| Гъстота на нас. |
4843 души/km² (на 5-то място) |
| Управление | |
| Монарх | Елизабет II |
| Губернатор | Ед Дейвис |
| История | |
| Утрехтски мирен договор | 11 април 1713 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2013) | £1.64 млрд. |
| БВП на човек (ППС) | £50,941 |
| ИЧР (2015) |
0.961 (висок) (5-то) |
| Валута | Гибралтарска лира (GIP) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+1 |
| Код по ISO | GI |
| Интернет домейн | .gi |
| Телефонен код | +350 |
| Гибралтар в Общомедия | |
Гибралтар (на английски: Gibraltar – Джибролтар) е задморска територия на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.
Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площ – 6,5 км2.
Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие Гибралтар ще остане британски дотогава, докато е жива поне 1 маймуна.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 2011 г. – 29 752 души, без военния персонал и ежедневно идващите от Испания на работа. Гъстота на населението – 4328 жит./км². Единственото селище е град Гибралтар, разделен на 7 големи жилищни зони (без да са административни единици).
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Гибралтарци (потомци на испанци, генуезци, португалци, мароканци) – 71,3 %, англичани – 18,5 %, мароканци – 8,6 %, други – 1,6 %.
Езици[редактиране | редактиране на кода]
Английски (официален), използва се и испански, италиански, португалски.
Конфесионален състав[редактиране | редактиране на кода]
Християни – 85,7 % (от тях католици – 77,1 %, протестанти – 9,8 %, други – 3,1 %), мюсюлмани – 8,5 %, други – 5,8 %.
История[редактиране | редактиране на кода]
- От 711 г. е във владение на маврите;
- 1602 г. – преминава към Испания;
- 1704 г. – завлядян от англо-холандския флот;
- 1713 г. – според Утрехтския мирен договор – става владение на Великобритания;
- 1966 г. – безрезултатни преговори между Испания и Англия за нов статут на Гибралтар;
- 10 септември 1967 г. – референдум – 99 % от жителите на Гибралтар желаят той да остане във владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания (в течение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена);
- 1985 г. – откриване на сухопътната граница с Испания.
Наричан е още Херкулесови стълбове, защото според гръцките митове острите скали по двата бряга на протока били издигнати от Херакъл.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралицата на Великобритания Елизабет II, която се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Франсис Ричардс. Ръководител на правителството е старшият министър Питър Каруана (от 1996).
Побратимен град: Балимина, Северна Ирландия.
Други[редактиране | редактиране на кода]
- Валута – гибралтарска лира.
- Домейн .gi.
- Тел. код 350 / 9567 (за Испания).
Международно летище Гибралтар[редактиране | редактиране на кода]
Международно летище Гибралтар (Gibraltar International Airport) е открито през 1939 г. и е известно с две свои уникални характеристики. Първата е, че е едно от малкото летища в света, изградено върху вода. Това се дължи предимно на недостига на терен [1]. Втората забележителност на летището е, че пистата за излитане и кацане се пресича от улица, а автомобилите и пешеходците са принудени да спират и изчакват всеки самолет[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ ((bg)) „Гибралтар. Пистата е изградена върху вода“. // TravelAgency.com. Посетен на 11 март 2019.
- ↑ ((bg)) „Гибралтар, люлката на историята“. // Янтра днес. Посетен на 11 март 2019.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||
| |||||||||||||||||
