Гибралтар

Гибралтар Gibraltar
	— владение на Великобритания —
	Знаме Герб
	Химн: God Save the King
	Местоположение на Гибралтар
География и население
Площ	6,84 km²
Води	0%
Климат	средиземноморски
Столица	Гибралтар
Официален език	английски език
Религия	римокатолицизъм
Демоним	гибралтарец
Население (2020)	34 003; (на 220-о място)
Население (2012)	32 194
Гъстота на нас.	4969 души/km²
Градско нас.	100%; (на 1-во място)
Управление
Форма	деволюционна представителна парламентарна зависима територия
Монарх	Чарлз III
Губернатор	Дейвид Стил
Организации	ООН
История
Утрехтски договор	11 април 1713 г.
Икономика
БВП (ППС, 2013)	£1,64 млрд.
БВП на човек (ППС)	£50 941
ИЧР (2015)	0,961 (много висок); (на 5-о място)
Прод. на живота	79,6 години; (на 46-о място)
Детска смъртност	5,9/1000; (на 78-о място)
Валута	Гибралтарска лира (GIP)
Други данни
Часова зона	CET (UTC+1)
Лятно време	CEST (UTC+2)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	GI
Интернет домейн	.gi
Телефонен код	+350
	Гибралтар в Общомедия

Гибралтар (на английски: Gibraltar [Джибро̀лтър]) е задморска територия и град (city)^[1]^[2] на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.

Включва Гибралтарската скала и пясъчен провлак, съединяващ скалата с Пиренейския полуостров. Заема ключова стратегическа позиция над Гибралтарския проток между Средиземно море и Атлантическия океан.

До 2020 г. Гибралтар е член на Европейския съюз чрез членството на Великобритания. Великобритания се присъединява към ЕС заедно с Гибралтар (но без Нормандските острови и остров Ман) през 1973 г. Докато метрополията му е член на ЕС, Гибралтар не е обхванат от общата селскостопанска политика на ЕС, от шенгенските споразумения, а също така не е в обща митническа територия на ЕС, тъй като няма ДДС.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Думата „Гибралтар“ е испанизиран вариант на арабското словосъчетание „Джаба̀л Та̀рик“ (на арабски: جبال طارق‎), означаващо „планина Тарик“. Названието е дадено в чест на арабския пълководец Тарик ибн Зияд, който предвожда арабското завладяване на Пиренейския полуостров^[3].

География[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Гибралтар

Намира се на скалистия Гибралтарски полуостров в най-южния край на Пиренейския полуостров. На север граничи с Испания, на изток – със Средиземно море, на юг – с Гибралтарския проток (отделящ го от Северна Африка), на запад – с Гибралтарския залив. Площ – 6,5 km².

Общ изглед на Гибралтар

Гибралтар има типичен средиземноморски климат, с горещо и сухо лято и с мека и дъждовна зима.

Гибралтар е единственото място в Европа, където живеят диви маймуни от вида маготи. Според местно поверие Гибралтар ще остане британски дотогава, докато е жива поне 1 маймуна.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Към 2011 г. – 29 752 души, без военния персонал и ежедневно идващите от Испания на работа. Гъстота на населението – 4328 д./km². Единственото селище е град Гибралтар, разделен на 7 големи жилищни зони (без да са административни единици).

Етноси

Гибралтарци (потомци на генуезци, испанци, португалци, мароканци) – 71,3 %, англичани – 18,5 %, мароканци – 8,6 %, други – 1,6 %.

Религии

Християни – 85,7 % (от тях католици – 77,1 %, протестанти – 9,8 %, други – 3,1 %), мюсюлмани – 8,5 %, други – 5,8 %.

Езици

Английски (официален), използват се също испански, италиански, португалски.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на Гибралтар (един от легендарните Херкулесови стълбове) наброява над 3000 години. Названието „Херкулесови стълбове“ се среща още в съчиненията на Платон.

От 711 г. е във владение на маврите;
1602 г. – преминава към Испания;
1704 г. – превзет от англо-холандския флот (адмирал Джордж Рук);
1713 г. – според Утрехтския мирен договор – става владение на Великобритания;
1966 г. – безрезултатни преговори между Испания и Англия за нов статут на Гибралтар;
10 септември 1967 г. – референдум – 99% от жителите на Гибралтар желаят той да остане владение на Великобритания, което разваля отношението към колонията от страна на Испания (в течение на 16 години тя държи границата с Гибралтар затворена);
1985 г. – откриване на сухопътната граница с Испания.
2004 г. – жителите на Гибралтар добиват право да участват в изборите за Европейски парламент.
2016 г. – на референдума за излизане на Великобритания от Евросъюза 96% от гибралтарците гласуват за оставане в ЕС.
2020 г. – заедно с Великобритания напуска Европейския съюз.

Маймунка магот – туристическа атракция

Политика[редактиране | редактиране на кода]

По държавно устройство страната е конституционна монархия. Държавен глава е кралят на Великобритания, Чарлз III, който от 2016 г. се представлява от губернатора (и главнокомандващ) Ед Дейвис. Ръководител на правителството е старшият министър Фабиан Пикардо (от 2011 г.).

Побратимен град: Балимина, Северна Ирландия.

Летище[редактиране | редактиране на кода]

Международно летище Гибралтар (Gibraltar International Airport) е открито през 1939 г. и е известно с две свои уникални характеристики. Първата е, че е едно от малкото летища в света, изградено върху вода. Това се дължи предимно на недостига на терен ^[4]. Втората забележителност на летището е, че пистата за излитане и кацане се пресича от улица, а автомобилите и пешеходците са принудени да спират и изчакват пред бариери всеки самолет.^[5]