Индекс на човешкото развитие

Карта на света, представяща категории на Индекса на човешкото развитие (данни за 2021 г., публикувани септ. 2022 г.).

0,800 – 1,000 (много високо)

0,700 – 0,799 (високо)

0,550 – 0,699 (средно)

0,350 – 0,549 (ниско)

Няма данни

Световна карта на държавите по категории Индекс на човешкото развитие на стъпки от 0,050 (данни за 2019 г., публикувани на 15 декември 2020 г.)

≥ 0,900

0,850 – 0,899

0,800 – 0,849

0,750 – 0,799

0,700 – 0,749

0,650 – 0,699

0,600 – 0,649

0,550 – 0,599

0,500 – 0,549

0,450 – 0,499

0,400 – 0,449

≤ 0,399

Няма данни

Индексът на човешкото развитие (ИЧР) (на английски: Human Development Index, акроним: HDI) е инструмент за сравняване на нивото на развитие на различните страни.

Оценката, която се дава на всяка страна, е теглото на очаквана продължителност на живота, образование, равнището на доходите в тази страна. Индексът е стандартно средство за измерване на нивото на благосъстояние и най-вече на детското благополучие.

Индексът е разработен през 1990 г. от пакистанския икономист Махбуб ул Хак и други икономисти, вдъхновени от идеите на Амартя Сен. Индексът се използва от Програмата на ООН за развитие (UNDP) в нейния годишен доклад (от 1993 г.) и служи като инструмент за разделяне на света на развити и развиващите се страни.

След 2010 г. методиката на изчисляване се променя. Допълнително се въвежда и индекс на човешкото развитие, отнесен към неравенството (Inequality-adjusted HDI). Ако стойностите на индекса задават една абстрактна оценка на благосъстоянието, то класирането на страните от света по него дава една допълнителна представа за неговите значения.

Методология[редактиране | редактиране на кода]

ИЧР оценява средните постижения на дадена страна в следните три основни аспекта от човешкото развитие:

Продължителност на живота и здравословен начин на живот, който се преценява според вероятната продължителност на живота към момента на раждането; позволява да се изчисли косвено задоволяването с продукти от първа необходимост, между които достъпът до питейна вода, жилище, добра хигиена и медицински грижи и услуги.
Знание или равнище на образованието, което се преценява според степента на грамотност на възрастните. Това е процент от населението над 15 години, които могат да четат и разбират кратък и лесно достъпен текст за ежедневния живот. Отчита се и общият сбор от съотношението на записалите се учащи начално и основно, средно, и висше образование. Това число изразява задоволяване от нематериални блага като възможността за участие при взимане на решения в обществото или на работното място.
Жизнен стандарт – естествен логаритъм от БВП на глава от населението в съотношение с покупателната възможност, за да могат да бъдат включени елементи от качеството на живот като мобилност, достъп до продукти на културата и др., които не са отчетени от първите две категории.

Индексът между 1975 и 2004 за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, Централна Европа и ОНД, Латинска Америка и Карибите, Източна Азия, Арабските страни, Южна Азия и Субсахарска Африка

Индексът първоначално се изчислява по формулата за средно аритметично:

\mathrm {HDI} ={\frac {A+D+E}{3}}

,

където A, D и E са индексите съответно на вероятната продължителност на живота, равнището на образование и жизнения стандарт.

След 2010 са въведени известни корекции в образуването на съставките, а самият индекс се изчислва като средно геометрично

{\textrm {HDI}}={\sqrt[{3}]{{\textrm {A}}\cdot {\textrm {D}}\cdot {\textrm {E}}}}.

Класиране на страните[редактиране | редактиране на кода]

(Текущо: Страни по индекс на човешко развитие)

Използват се предоставените данни на ООН от САЩ. Всяка година се изготвя класация на страните според тези преценки.

През годините след 1975, за които е съставяна ранглиста, пет страни са били начело: Исландия, Канада, Норвегия, Швейцария и Япония.

Години	1993	1994 – 1998	1999 – 2004	2005 – 2006	2007 – 2019	2020-1
Страна	Япония	Канада	Норвегия	Исландия	Норвегия	Швейцария