Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румъния
România
Знаме на Румъния
Герб на Румъния
(знаме) (герб)
Национален химн: Deşteaptă-te, române!
Наименование на местния жител: Румънец
Местоположение на Румъния}}}
География и население
Площ 238 391 km²
(на 83-то място)
Води 3%
Граници
Климат умерен
Столица Букурещ
44°25′ с. ш. 26°06′ и. д. / 44.416667° с. ш. 26.1° и. д.
Официален език румънски
Население (пребр., 2013) Понижение 21 790 479[1]
(на 49-то място)
Гъстота на нас. (на 110-во място)
Управление
Президент Клаус Йоханис
Министър-председател Сорин Къмпяну
Организации Европейски съюз, ООН
История
Независимост от Османската империя
обявена 9 май 1877 г.
Влизане в ЕС 1 януари 2007 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 169,4 млрд[2]
БВП на човек (ППС) 11 895
ИЧР (2010 г.) 0,781 (висок
)
(50-то)
Валута Румънска лея (RON)
Други данни
Часова зона ЕЕТ
Лятно време ЕЕST
Интернет домейн .ro
Телефонен код 40
Официален сайт www.guv.ro

Румъ̀ния (на румънски: România) е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад – с Унгария и Сърбия, а на юг – с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 396 km², от които 231 244 km² суша и 7 152 km² водна площ.

География[редактиране | редактиране на кода]

Общата дължина на границата на Румъния е 3 149,9 km, от тях 681 km с Молдова, 649 km с Украйна, 631 km с България, 546 km с Сърбия и 448 km с Унгария. Най – високата точка в страната е връх Молдовяну (2 544 m н.м) в Карпатите.

С площ ОТ 238 391 квадратни километра (92 043 кв мили), Румъния е най-голямата държава в Югоизточна Европа и на дванадесето по големина в Европа.Тя се намира между географски ширини 43 ° и 49 ° N , И дължини 20 ° и 30 ° E.Теренът се разпределя приблизително поравно между планини, хълмове и равнини.Карпатите доминират в центъра на Румъния с 14 планински вериги достигащи над 2000 м или 6600 фута, и най-високата точка в Молдовяну(2544 м или 8346 фута.Те са заобиколени от молдовски и трансилвански плата и Карпатския басейн и влашките равнини.47% от територията на страната е покрита с естествени и полу -естествени екосистеми.Има почти 10 000 километра 2 (3900 кв мили) (около 5% от общата площ) на защитени зони в Румъния, покриваща 13 национални паркове и три биосферни резервати.В р.Дунав  се формира голяма част от границата с Сърбия и България.Тя се влива в Черно море.Румъния има една от най-големите области на необезпокоявани гори в Европа, която обхваща почти 27% от територията на страната.Някои  растителни видове (3700) са идентифицирани в страната, от която към днешна дата 23 са обявени за природни забележителности, 74 изчезнали, 39 застрашен, 171 уязвими и 1253 редки.Фауната се състои от 33 792 видове животни, 33085 безгръбначни и 707 гръбначни с почти 400 уникални видове бозайници, птици, влечуги и земноводни, включително около 50% от Европа (с изключение на Русия) кафяви мечки  и 20% от неговите вълци.

Климат 

Благодарение на него разстоянието от открито море и позицията на югоизточната част на Европейския континент ,Румъния има климат,, който е умерен и континентален-с четири ясно изразени сезона. Средната годишна температура е 11 ° C (52 ° F) на юг и 8 ° C (46 ° F) на север.През лятото средните максимални температури в Букурещ се покачват до 28 ° C (82 ° F), и температури над 35 ° C (95 ° F) са доста често срещани в по-ниските разположени райони на страната.През зимата средната максимална температура е под 2 ° C (36 ° F).). Преваляванията са средно с над 750 мм (30 инча) годишно, , само на най-високите западни планини, докато около Букурещ те падат до около 600 мм (24в.)

История[редактиране | редактиране на кода]

Областите на днешна Румъния от 5 в. пр.н.е. са населени от племената на даки по горното течение на Дунав и гети по долното течение на Дунав.

През 70 г. пр.н.е. се образува единна и независима държава „регат“ Дакия начело с Буребиста и със столица Арджедава до р. Арджеш, а по-късно столица става Сармизегетуза в Южна Трансилвания.

През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян и е превърната в римска провинция.

След напускането на римската администрация през 275 г. свободните даки отново станали фактор в земите си, но вече към гето-дакския елемент се прибавил и римския, а по-късно и славянския (след 6 век).

След 8 век големи части от територията са в границите на Българската държава.

През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия.

През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния.

Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия.

Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.

Първа световна война[редактиране | редактиране на кода]

Румъния взима участие и в Първата световна война (1914 – 1918). Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916 г., две години след смъртта на Карол 1. Съюзническите сили, които се нуждаели от румънската помощ, се съгласили на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед, т.е. отвъд етническата граница, и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получила също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получила тези обещания, през август страната влязла в конфликта. На 14 август започнала мобилизация и още на същия ден била обявена война, но само на Австро-Унгария. Подхранваните надежди, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България, не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния. Румънската столица е овладяна в първите дни на декември, до края на 1916 г. е завзета цяла Добруджа, а румънските и руските войски са отхвърлени чак зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш, под техен контрол остава само 1/3 от румънската предвоенна територия.

През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд Румънски поверява правителството на германофила Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция – от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.

Втора световна война[редактиране | редактиране на кода]

Румъния е единствената държава освен Германия, която предприема самостоятелно унищожаване на евреи. Избитите евреи са 300 000, за което през 1946 г. диктаторът Йон Антонеску е обесен като военнопрестъпник. [3]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически групи в Румъния
етноси процент
румънци
  
88,9%
унгарци
  
6,5%
роми
  
3,3%
други
  
1,3%


Населението на страната е 19 599 506[4][5](2011). Според последното преброяване (2002) християните са 99% от населението, от тях 86,8% са православни, 7,5% са протестанти и 4,7% католици, мюсюлманите са 0,3%, неопределени хора са 0,7% и 0,1% са атеисти. Етнически румънците съставляват 89,5 % от населението.

Най-голямото малцинство в страната са унгарците (6,6 %), което включва и етническата група на унгарското малцинство – секеите. Второто по-големина малцинство са циганите (2,46 %). [6] За българско население се приемат шкеите и банатските българи.[7]

Броят на потвърдилите се за българи е 8 025 души, основно в Банат. Коренното българско население е мнозинството от населението на Добруджа (предимно в Кюстенджа, Тулча, Бабадаг и др.). [8] В 1940 г. по Крайовската спогодба българите от Северна Добруджа са принудително изселени в България и на тяхно място идват румънски колонисти от южна Добруджа, която е върната на България. Така българите от мнозинство стават маргинално малцинство в тази част от областта, останала в границите на Румъния. Има и много български емигранти във Влахия, преселили се по времето на османското владичество, които са повече от добруджанците, много са останали там и са били езиково асимилирани и започнали да се осъзнават за румънци. Българската общност в страната според изследователи достига 250 000 души, някои източници твърдят, че в страната има над милион езиково асимилирани българи. По официални данни, в областта Банат българите са мнозинство в община Стар Бешенов, окръг Тимиш.

Външна политика на Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Румънското посолство в България на бул. Михай Еминеску

Към момента Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със Светия престол, Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт.

На 1 януари 2007 г. беше приета в Европейския съюз заедно с България.

Дипломатически мисии[редактиране | редактиране на кода]

Външни отношения[редактиране | редактиране на кода]

От декември 1989 г., Румъния следва политика на укрепване на отношенията със Запада като цяло. По-специално със Съединените щати и Европейския съюз. Той се присъедини към Организацията Северноатлантическия договор (НАТО) на 29 март 2004 г. Европейският съюз (ЕС) на 1 януари 2007 г., макар и да се присъедини към Международния валутен фонд и Световната банка през 1972 г., е един от основателите на Световната търговска организация. Сегашното правителство заяви своята цел за укрепване на връзките с подпомагане на други страни (по-специално в Молдова , Украйнаи Грузия), с процеса на интеграция с останалата част от Запада.Румъния също даде да се разбере, в края на 1990 г., че тя подкрепя членството в НАТО и ЕС за демократичните бившите съветски републики в Източна Европа и Кавказ.Румъния също заяви своята обществена подкрепа за Турция и Хърватия да се присъедини към Европейския съюз, тъй като тя има голямо унгарско малцинство, има също така силни отношения с Унгария. Румъния избра на 1 януари 2007 г., да се придържа на Шенгенско пространство ,и неговата оферта да се присъедини беше одобрена от Европейския парламент през юни 2011 г., но бе отхвърлена от Съвета на ЕС през септември 2011 година. Отношенията с Молдова са специален случай, като се има предвид, че двете страни споделят един и същ език и обща историяДвижение за обединение на Румъния и Молдова се появи в началото на 1990 г., след след като двете страни постигнат освобождения от комунистическото управление.

Телекомуникации[редактиране | редактиране на кода]

Телекомуникациите в Румъния са един от най-бързо развиващите се сектори.

Брой абонати на стационарни телефонни постове:

  • 01.01.1998 г. – 3 375 000
  • 31.12.2000 г. – 3 814 000
  • 31.12.2001 г. – 4 029 000
  • 11.01.2002 г. – 4 174 000
  • 11.01.2003 г. – 4 300 000
  • 30.09.2004 г. – 4 514 000

Брой на ползващите мобилни телефони:

  • 1996 г. – 50 000
  • 1997 г. – 250 000
  • 31.12.2000 г. – 2 019 000
  • 31.12.2001 г. – 4 600 000
  • 31.12.2002 г. – 5 100 000
  • 31.12.2003 г. – 6 900 000
  • 30.09.2004 г. – 9 080 354

(данни на румънското Министерство на комуникациите)

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Dacia Logan Steppe, концептуален автомобил
Фабрика в централна Румъния. Производствените предприятия страдат от липса на модерно оборудване, и това води до значително екологично замърсяване.

Въпреки положителните тенденции на икономическо развитие (растеж на БВП от 2001 година насам – средно 5%), румънската икономика има нужда от по-нататъшни реформи. Бюрокрация, корупция, продължаващи слабости в правосъдието и митнически проблеми забавят навлизането на чуждестранни капитали.

Известен успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.

Икономическите показатели сочат наличието на предпоставки за силен икономически растеж, но това зависи и в голяма степен от международната конюнктура.

Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).

Град Тимишоара може да бъде сочен като пример за икономически бум в Румъния. Населението му сега е около 350 000 жители, но в следващите 5 години се очаква удвояването му. В края на 2005 г. там е открит най-големият търговски център (Shopping Mall) в Европа, към града са насочени огромни чуждестранни инвестиции (от Германия, Австрия, Унгария, Италия, САЩ и др.)

Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара – с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.

От 1 юли 2005 г. в Румъния започна деноминация на своята валута, като зачерква четири нули от старата парична единица. От август 2005 г. курсът е 3,48 леи = 1 евро. В обращение са нови банкноти и монети.

От януари 2005 г. в страната е въведена винетна система за всички видове МПС. Винетки могат да се закупят на ГКПП и по бензиностанциите.

Румъния е известна с традиционното си земеделие, и най-вече със зърнените храни.

Армия[редактиране | редактиране на кода]

Румънски войници от антитерористичните специални части

Румъния разполага със сухопътни войски, военноморски сили и военновъздушни сили. След присъединяването на Румъния към НАТО през 2004 г. следва период на интензивна реформа в армията за превръщането ѝ в професионална до 2007 г. с личен състав от 90 000 души, от които около 75 000 военни и 15 000 цивилни. От тези 75 000, около 45 000 в сухопътни войски, около 13 250 във военновъздушните сили, 6 800 във военноморските, а останалите 8 800 – с други задачи[9].

Военни [редактиране | редактиране на кода]

Румънските въоръжени сили се състоят от земни ,въздушни и военноморски сили.Водени са от главнокомадващ под надзора на Министерството на отбраната и от президента като върховен главнокомандващ по време на война.Въоръжените сили се състоят от приблизително 15 000 цивилни и 75 000  военнослужещи-45800 за земя,13 250 за въздух, 6800 за военноморските сили, и 8800 и в други области.Общият размер на разходите за отбрана през 2007 г. възлиза на 2,05% от общия национален БВП, или приблизително $ 2,9 милиарда, с общо $ 11 милиарда,прекарано в периода между 2006 и 2011 г. за модернизация и придобиване на ново оборудване.Сухопътните войски са с ремонтирано оборудване в последните няколко години и участват активно във войната в Афганистан.

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 члена и Камара на депутатите със 314 члена. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Всеки депутат представлява около 70 000 от жителите на страната, а всеки сенатор – около 160 000 жители. Парламентът има законодателна роля. Членовете на парламента се избират по пропорционалния принцип, с пряко и тайно гласуване. Избирателният праг за партии е 5% от общия брой гласове. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години, като последните са проведени на 28 ноември 2004 г.

Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки 5 години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50% +1 от гласовете на избирателите. Ако този процент не се достигне на първия тур, се провежда втори, в който участват двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове на първия и печели събралият повече гласове. До последните промени в Конституцията на Румъния, въведени през 2003 г., мандатът на президента беше 4 години. В правомощията на президента е да определи кандидат за министър-председател след консултации с политическата партия, която има абсолютно мнозинство в парламента или, ако няма такава, с партиите, представени в парламента. След това министър-председателят на свой ред си избира министри, а съставът на правителството се подлага на одобрение от парламента. Правителството, заедно с президента, представлява изпълнителната власт в държавата. Последните избори за президент се състояха на 28 ноември 2004 г. (първи тур), съответно на 12 декември 2004 г. (втори изборен тур).

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и Върховния касационен съд, съвместно със съдилищата и апелативните съдилища.

Конституцията на Румъния, приета през 1991 г. и изменена през 2003 г., се основава на приетата през 1923 конституция на страната и тази на V-та Френска република.

Инфраструктура [редактиране | редактиране на кода]

Според книгата с факти  на ЦРУ, общата пътна мрежа на Румъния се оценява през 2009 г. на 81 713 км (50 774 мили) (с изключение на градските райони), от които 66 632 км (41 403 мл) се павирани пътища..Има шестнадесет международни търговски летища в експлоатация днес, с пет от тях (Международно летище Хенри Коанда,Международно летище Аурел Влайку,Международно летище Тимишоара,Международно летище Констанца и Международно летище Сибиу).Над 7,6 милиона пътници са летяли през международното летище на Букурещ Хенри Коанда през 2013 г.Румъния е нетен износител на електрическа енергия и е 46-та в света по отношение на потреблението на електрическа енергия.Около една трета от произведената енергия идва от възобновяеми източници , най-вече като водноелектрическа енергия.. През 2010 г. , основните източници са въглища (36%), водноелектрическа (33%), атомната (19%), и въглеводороди (11%).%). Румъния е една от най-големите капацитети за рафиниране в Източна Европа, въпреки че масло и природния газ намаляват в продължение на повече от десетилетие .

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Румъния е поделена на 1 град със специален статут (Букурещ) и 41 окръга: Алба, Арад, Арджеш, Бакъу, Бихор, Бистрица-Насауд, Ботошани, Брашов, Браила, Бузъу, Караш-Северин, Калараш, Клуж, Кюстенджа, Ковасна, Дъмбовица, Долж, Галац, Гюргево, Горж, Харгита, Хунедоара, Яломица, Яш, Илфов, Марамуреш, Мехединц, Муреш, Нямц, Олт, Прахова, Сату Маре, Сълаж, Сибиу, Сучава, Телеорман, Тимиш, Тулча, Васлуй, Вълча, Вранча.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Традиционно румънско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Риза с традиционна бродерия

Традиционната (народна) култура е оказала силно влияние върху изкуството на румънските творци. Животът и обичаите на румънците (народ, занимаващ се предимно със земеделие и скотовъдство) са били дълго предпочитан извор на вдъхновение на румънските писатели. Произведенията на множество румънски композитори са частично повлияни от румънската народна музика.

Композиторът Джордже Енеску, скулпторът Константин Брънкуш и писателят Йожен Йонеско са може би най-известните румънски творци. Произведенията на Енеску, наречени „Румънски рапсодии“, имат в основата си румънската народна музика. Някои от скулптурите на Брънкуш също съдържат елементи от румънското народно изкуство.

Дванадесета среща на франкофонията[редактиране | редактиране на кода]

Като франкофонска страна с традиции, Румъния беше домакин през ноември 2006 г. на 12-та Sommet de la Francophonie / Среща на франкофонския свят в Букурещ.

Медии и телевизия[редактиране | редактиране на кода]

В Румъния има множество национални телевизии, сред които най-популярни са: TVR 1, TVR 2, TVR Cultural, TVR International (държавни), PRO TV, PRO Cinema, Acasa, Antena 1, Antena 3 (Romania), Euforia TV – Antena 4, Prima TV, Realitatea TV, National TV, N24, B1 TV, Telesport, TV Sport, Ocram TV (OTV).

За печатните издания виж: Списък на румънски вестници

Съществуват няколко информационни агенции, сред които най-авторитетни са ROMPRES www.rompres.ro (официален сайт) и Mediafax.

Туризъм [редактиране | редактиране на кода]

Туризмът е важен фактор за румънската икономика, генериран на около 5% от БВП.Според Световното пътуване и Съвета по туризъм, Румъния е оценена на четвъртата най-бързо развиваща пътуването и туризма.Повече от 60% от чуждестранните посетители през 2007 г. са били от други страни от ЕС. Най-популярните ски курорти са по протежение на Валея Праховей и в Пояна Брашов,замъците в трансилванските градове като Сибиу,Брашов и Сигишоара.Селският туризъм, кайто се фокусира върху фолклора и традициите, се превърна във важна.През 2014 г. Румъния имаше 32 500 компании, които са били активни в хотел и ресторант индустрия ,, с общ оборот от 2,6 милиарда евро.Повече от 1,9 милиона чуждестранни туристи са посетили Румъния през 2014 г., 12% повече, отколкото през 2013 г.Според националния статистически институт на страната, някои 77% идват от Европа Европа (особено от Германия, Италия и Франция), 12% от Азия,и по-малко от 7% от Северна Америка.

Образование [редактиране | редактиране на кода]

Румънската образователна система е в непрекъснат процес на реформа от революцията през 1989г. , която е получила смесена критика.През 2004 г. около 4,4 милиона от населението са били записани в училище.От тях 650 000 в детска градина (3-6 години), 3,110,000 в началното и средното ниво, и 650 000 в третата образователна степен (университети).През същата година, процентът на грамотност на възрастното население е 97,3% (45-ти в света) , докато общия брутен коефициент на записване на първични, вторични и третични училища е 75% (52-ия в света).Детската градина е по избор между 3 и 6 години. От 2012 г., задължителното образование започва от 6- годишна възраст с "подготвителна учебна година" ( clasa pregătitoare ) и е задължително до десети клас.Основното и средното образование е разделено на 12 или 13 клас. Също така съществуват полулегални, неофициално частни уроци системно се използват най-вече по време на средното си образование, което просперира по време на комунистическия режим.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Census.gov. Country Rank. Countries and Areas Ranked by Population: 2013. // U.S. Department of Commerce, 2013. Архив на оригинала от 2013-05-09. Посетен на 2013-05-09.
  2. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, September 2011: Nominal GDP list of countries. Данни за 2010 г.
  3. Зверствата, които Румъния извърши в Одеса. // dw.com. Дойче Веле, 4 декември 2012. Посетен на 18 август 2015.
  4. http://www.mediasinfo.ro/wp-content/uploads/documente/rez_recensamant_part_2011.pdf
  5. http://www.insse.ro/cms/files%5Cstatistici%5Ccomunicate%5CRPL%5CInformare_1nov2011.pdf
  6. www.cia.gov
  7. www.bulgarnation.com
  8. www.vmro-rousse.hit.bg
  9. В. „Адевърул“, на румънски език

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Фестивали[редактиране | редактиране на кода]