Румъния

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Румъния
România
Знаме на Румъния
Герб на Румъния
(знаме) (герб)
Национален химн: Deşteaptă-te, române!
Наименование на местния жител: Румънец
Местоположение на Румъния
География и население
Площ 238 391 km²
(на 83-то място)
Води 3%
Граници
Климат умерен
Столица Букурещ
44°25′ с. ш. 26°06′ и. д. / 44.416667° с. ш. 26.1° и. д.
Официален език румънски
Население (пребр., 2013) Понижение 21 790 479[1]
(на 51-то място)
Гъстота на нас. 91,4 д./km²
(на 110-во място)
Управление
Президент Траян Бъсеску
Министър-председател Виктор Понта
Организации Европейски съюз, ООН
История
Независимост от Османската империя
обявена 9 май 1877 г.
Влизане в ЕС 1 януари 2007 г.
Икономика
БВП (ППС, 2011 г.) 169,4 млрд[2]
БВП на човек (ППС) 11 895
ИЧР (2010 г.) 0,781 (висок
)
(50-то)
Валута Румънска лея (RON)
Други данни
Часова зона ЕЕТ
Лятно време ЕЕST
Интернет домейн .ro
Телефонен код 40
Официален сайт www.guv.ro

Румъ̀ния (на румънски: România) е държава в Югоизточна Европа. Тя граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад — с Унгария и Сърбия, а на юг — с България. На изток има излаз на Черно море. Площта ѝ е 238 396 km², от които 231 244 km² суша и 7 152 km² водна площ.

География[редактиране | edit source]

Общата дължина на границата на Румъния е 3 149.9 км, от тях 681 км с Молдова, 649 км с Украйна, 631 км с България, 546 км с Сърбия и 448 км с Унгария. Най — високата точка в страната е връх Молдовяну (2 544 м н.м) в Карпатите.

История[редактиране | edit source]

Областите на днешна Румъния от 5в.пр.н.е. са населени от племената на даки по горното течение на Дунав и гети по долното течение на Дунав.

През 70 г.пр.н.е. се образува единна и независима държава "регат" Дакия начело с Буребиста и със столица Арджедава до р.Арджеш, а по-късно столица става Сармизегетуза в Южна Трансилвания.

През 106 г. Дакия е завзета от римския император Траян и е превърната в римска провинция.

След напускането на римската администрация през 275г. свободните даки отново станали фактор в земите си, но вече към гето-дакския елемент се прибавил и римския, а по късно и славянския след 6 век.

След 8 век големи части от територията са в границите на Българската държава.

През 14 век възникват княжествата Молдова и Влахия.

През 16 век те попадат под властта на Османската империя, но имат известна вътрешна самостоятелност.

През 1859 г. Александру Йоан Куза е избран за княз на Княжество Влахия и Молдова и на 24 декември 1861 г. обявява независимостта на държавата Румъния.

Куза се посвещава активно на реформирането на страната, извършва поземлена реформа, освобождава зависимите селяни и им раздава земя, въвежда всеобщо избирателно право, съставя наказателен и граждански кодекс, основава университетите в Яш и Букурещ и полага основите на модерната румънска армия. Румъния постига истинска независимост обаче едва след края на Руско-турската освободителна война през 1877 г.

Румъния взима участие и в Първата световна война (1914-1918). Решението на Румъния да се включи на страната на Антантата идва чак през 1916г, две години след смъртта на Карол 1. Съюзническите сили, които се нуждаели от румънската помощ, се съгласили на големите искания, включващи анексирането на Трансилвания и на Банат по река Тиса чак до Сегед,т.е. отвъд етническата граница и включващи голяма част от съвременна Унгария. Румъния получила също така уверения, че ще получи част от Буковина и участие на равни начала на бъдещата мирна конференция. След като получила тези обещания през август страната влязла в конфликта. На 14 август започнала мобилизация и още на същия ден била обявена война, но само на Австро-Унгария. Подхранваните надежди, че така ще може да се отстрани намесата на Германия и България, не се сбъдват. След няколко дни български, германски и турски представители съобщават, че държавите им се намират в състояние на война с Румъния. Румънската столица е овладяна в първите дни на декември, а до края на 1916 г. е завзета цяла Добруджа, а румънските и руските войски са отхвърлени чак зад река Серет. След като кралят и правителството избягват в Яш под техен контрол остава само 1/3 от румънската предвоенна територия.

През пролетта на 1918 г. Румъния не е в състояние повече да воюва с Централните сили. Крал Фердинанд Румънски поверява правителството на германофила Маргиломан и на 23 април в Букурещ е подписан мирен договор между Румъния, от една страна, и Германия, Австро-Унгария, България и Турция- от друга. С тежки териториални и икономически клаузи Румъния се превръща в германски протекторат. Държавата отново влиза във война на 10 ноември, една седмица след капитулирането на Хабсбургската империя и един ден преди германската капитулация. На базата на това действие румънските представители претендират за териториите, обещани им в споразумението от 1916 г., въпреки факта, че правителството по-късно сключило отделен мир с Германия. Румънската армия окупира по-голямата част от въпросните територии, включително Бесарабия. През април 1919 г. румънски части навлизат в унгарска територия и скоро окупират Будапеща.

Население[редактиране | edit source]

Етнически групи в Румъния
етноси процент
румънци
  
88.9%
унгарци
  
6.5%
роми
  
3.3%
други
  
1.3%


Населението на страната е 19 599 506[3][4](2011). Според последното преброяване (2002) християните са 99% от населението, от тях 86,8% са православни, 7,5% са протестанти и 4,7% католици, мюсюлманите са 0,3%, неопределени хора са 0,7% и 0,1% са атеисти. Етнически румънците съставляват 89,5 % от населението.

Най-голямото малцинство в страната са унгарците (6,6 %), което включва и етническата група на унгарското малцинство - Секеите. Второто по-големина малцинство са циганите (2,46 %). [5] За българско население се приемат шкеите и Банатските българи.[6]

Броят на потвърдилите се за българи е 8 025 души, основно в Банат. Коренното българско население е мнозинството от населението на Добруджа (предимно в Кюстенджа, Тулча, Бабадаг и др.). [7] В 1940 г. по Крайовската спогодба българите от Северна Добруджа са принудително изселени в България и на тяхно място идват румънски колонисти от южна Добруджа, която е върната на България. Така българите от мнозинство стават маргинално малцинство в тази част от областта останала в границите на Румъния. Има и много български емигранти във Влахия, преселили се по времето на османското владичество, които са повече от добруджанците, много са останали там и са били езиково асимилирани и запачнали да се осъзнават за румънци. Българската общност в страната според изследователи достига 250 000 души, някои източници твърдят, че в страната има над милион езиково асимилирани българи. По официални данни, в областта Банат, българите са мнозинство в община Стар Бешенов, окръг Тимиш.

Външна политика на Румъния[редактиране | edit source]

Румънското посолство в България

Към момента Румъния поддържа двустранни дипломатически връзки със 177 държави от 191-те страни членки на ООН, както и със Светия престол, Суверенния военен орден на Малта и Националната палестинска власт. На 1 януари 2007 г. беше приета в Европейския съюз заедно с България.

Дипломатически мисии[редактиране | edit source]

Телекомуникации[редактиране | edit source]

Телекомуникациите в Румъния са един от най-бързо развиващите се сектори. Брой абонати на стационарни телефонни постове:

  • 01.01.1998 г. — 3 375 000
  • 31.12.2000 г. — 3 814 000
  • 31.12.2001 г. — 4 029 000
  • 11.01.2002 г. — 4 174 000
  • 11.01.2003 г. — 4 300 000
  • 30.09.2004 г. — 4 514 000

Брой на ползващите мобилни телефони:

  • 1996 г. — 50 000
  • 1997 г. — 250 000
  • 31.12.2000 г. — 2 019 000
  • 31.12.2001 г. — 4 600 000
  • 31.12.2002 г. — 5 100 000
  • 31.12.2003 г. — 6 900 000
  • 30.09.2004 г. — 9 080 354

(данни на румънското Министерство на комуникациите)

Икономика[редактиране | edit source]

Dacia Logan Steppe, концептуален автомобил
Фабрика в централна Румъния. Производствените предприятия страдат от липса на модерно оборудване, и това води до значително екологично замърсяване.

Въпреки положителните тенденции на икономическо развитие (растеж на БВП от 2001 година насам — средно 5%), румънската икономика има нужда от по-нататъшни реформи. Бюрокрация, корупция, продължаващи слабости в правосъдието и митнически проблеми забавят навлизането на чуждестранни капитали.

Известен успех е постигнат по отношение на овладяването на инфлацията, която от 34% (2001) спадна през 2004 г. до 9,2%.

Икономическите показатели сочат наличието на предпоставки за силен икономически растеж, но това зависи и в голяма степен от международната конюнктура.

Продължава приватизацията. През юли 2004 г. беше направена сериозна стъпка в тази насока, когато австрийската фирма OMV купи значителен дял от румънския газов и нефтен концерн PETROM (60 000 работници).

Град Тимишоара може да бъде сочен като пример за икономически бум в Румъния. Населението му сега е около 350 000 жители, но в следващите 5 години се очаква удвояването му. В края на 2005 г. там е открит най-големият търговски център (Shopping Mall) в Европа, към града са насочени огромни чуждестранни инвестиции (от Германия, Австрия, Унгария, Италия, САЩ и др.)

Положителни са и тенденциите в развитието на туризма. През 2003 г. туризмът е привлякъл 780 милиона долара — с 14% повече, отколкото през 2002 г. и 1,1 милиона чуждестранни туристи.

От 1 юли 2005 г. в Румъния започна деноминация на своята валута, като зачерква четири нули от старата парична единица. От август 2005 г., курсът е 3,48 леи = 1 евро. В обръщение са нови банкноти и монети.

От януари 2005 г. в страната е въведена винетна система за всички видове МПС. Винетки могат да се закупят на ГКПП и по бензиностанциите.

Румъния е известна с традиционното си земеделие — и най-вече със зърнените храни.

Армия[редактиране | edit source]

Румънски войници от антитерористичните специални части

Румъния разполага със: Сухопътни войски, Военноморски сили и Военновъздушни сили. След присъединяването на Румъния към НАТО през 2004 г. следва период на интензивна реформа в армията за превръщането ѝ в професионална до 2007 г. с личен състав от 90 000 души, от които около 75 000 военни и 15 000 цивилни. От тези 75 000, около 45 000 в сухопътни войски, около 13 250 във военновъздушните сили, 6 800 във военноморските, а останалите 8 800 — с други задачи[8].

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Парламентът на Румъния е двукамерен: Сенат със 137 члена и Камара на депутатите със 314 члена. 18 допълнителни места в Камарата на депутатите са запазени за представители, избрани от 18-те официално признати и регистрирани в Румъния малцинства. Всеки депутат представлява около 70 000 от жителите на страната, а всеки сенатор — около 160 000 жители. Парламентът има законодателна роля. Членовете на парламента се избират по пропорционалния принцип, с пряко и тайно гласуване. Избирателният праг за партии е 5% от общия брой гласове. Парламентарните избори се провеждат на всеки 4 години, като последните са проведени на 28 ноември 2004 г.

Президентът на Румъния се избира с пряко гласуване на всеки 5 години по мажоритарната система, като за спечелил изборите се смята събралият на първия тур 50%+1 от гласовете на избирателите. Ако този процент не се достигне на първия тур, се провежда втори, в който участват двамата кандидати, спечелили най-голям брой гласове на първия и печели събралият повече гласове. До последните промени в Конституцията на Румъния, въведени през 2003 г., мандатът на президента беше 4 години. В правомощията на президента е да определи кандидат за министър-председател след консултации с политическата партия, която има абсолютно мнозинство в парламента или, ако няма такава, с партиите, представени в парламента. След това министър-председателят на свой ред си избира министри, а съставът на правителството се подлага на одобрение от парламента. Правителството, заедно с президента представлява изпълнителната власт в държавата. Последните избори за президент се състояха на 28 ноември 2004 г. (първи тур), съответно на 12 декември 2004 г. (втори изборен тур).

Съдебната власт се упражнява от Върховния съд и Върховния касационен съд, съвместно със съдилищата и апелативните съдилища.

Конституцията на Румъния, приета през 1991 г. и изменена през 2003 г., се основава на приетата през 1923 конституция на страната и тази на V-та Френска република.

Административно деление[редактиране | edit source]

Румъния е поделена на 1 град със специален статут (Букурещ) и 41 окръга: Алба, Арад, Арджеш, Бакъу, Бихор, Бистрица-Насауд, Ботошани, Брашов, Браила, Бузъу, Караш-Северин, Калараш, Клуж, Кюстенджа, Ковасна, Дъмбовица, Долж, Галац, Гюргево, Горж, Харгита, Хунедоара, Яломица, Яш, Илфов, Марамуреш, Мехединц, Муреш, Нямц, Олт, Прахова, Сату Маре, Сълаж, Сибиу, Сучава, Телеорман, Тимиш, Тулча, Васлуй, Вълча, Вранча.

Култура[редактиране | edit source]

Традиционно румънско изкуство[редактиране | edit source]

Риза с традиционна бродерия

Традиционната (народна) култура е оказала силно влияние върху изкуството на румънските творци. Животът и обичаите на румънците (народ, занимаващ се предимно със земеделие и скотовъдство) са били дълго предпочитан извор на вдъхновение на румънските писатели. Произведенията на множество румънски композитори са частично повлияни от румънската народна музика.

Композиторът Джордже Енеску, скулпторът Константин Брънкуш и писателят Еуджен Йонеску са може би най-известните румънски творци. Произведенията на Енеску, наречени „Румънски рапсодии“ имат в основата си румънската народна музика. Някои от скулптурите на Брънкуш също съдържат елементи от румънското народно изкуство.

Дванадесета среща на франкофонията[редактиране | edit source]

Като франкофонска страна с традиции, Румъния беше домакин през ноември 2006 г. на 12-та Sommet de la Francophonie / Среща на франкофонския свят в Букурещ.

Медии и Телевизия[редактиране | edit source]

В Румъния има множество национални телевизии, сред които най-популярни са: TVR 1, TVR 2, TVR Cultural, TVR International (държавни), PRO TV, PRO Cinema, Acasa, Antena 1, Antena 3 (Romania), Euforia TV — Antena 4, Prima TV, Realitatea TV, National TV, N24, B1 TV, Telesport, TV Sport, Ocram TV (OTV).

За печатните издания виж: Списък на румънски вестници

Съществуват няколко информационни агенции, сред които най-авторитетни са ROMPRES www.rompres.ro (официален сайт) и Mediafax.

Галерия[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Census.gov. Country Rank. Countries and Areas Ranked by Population: 2013. // U.S. Department of Commerce, 2013. Архив на оригинала от 2013-05-09. Посетен на 2013-05-09.
  2. International Monetary Fund, World Economic Outlook Database, September 2011: Nominal GDP list of countries. Данни за 2010 г.
  3. http://www.mediasinfo.ro/wp-content/uploads/documente/rez_recensamant_part_2011.pdf
  4. http://www.insse.ro/cms/files%5Cstatistici%5Ccomunicate%5CRPL%5CInformare_1nov2011.pdf
  5. www.cia.gov
  6. www.bulgarnation.com
  7. www.vmro-rousse.hit.bg
  8. В. „Адевърул“, на румънски език

Външни препратки[редактиране | edit source]

Фестивали[редактиране | edit source]