14 век

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
<< 14 век >>
Czapek60.jpg
01 02 03 04 05 06 07 08 09 10
11 12 13 14 15 16 17 18 19 20
21 22 23 24 25 26 27 28 29 30
31 32 33 34 35 36 37 38 39 40
41 42 43 44 45 46 47 48 49 50
51 52 53 54 55 56 57 58 59 60
61 62 63 64 65 66 67 68 69 70
71 72 73 74 75 76 77 78 79 80
81 82 83 84 85 86 87 88 89 90
91 92 93 94 95 96 97 98 99 00

14 век започва на 1 януари 1301 г. и свършва на 31 декември 1400 г.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 1301 г. – с договора от Брюге Френският крал Филип IV получава земи в Нидерландия.
  • 1302 г. – Филип IV се опитва да присъедини и Фландрия, но армията му е разбита в битката при Куртре.
  • 1302 г. – първо заседание на френските Генерални щати.
  • 1303 – 1305 г. – отряд каталани начело с Рохер де Флор са поканени от византийския император срещу османците, но след няколко победи се обръщат срещу Византия.
  • 1309 г. – под натиска на могъщия френски крал Филип IV папа Климент V премества своето седалище в Авиньон, което накърнява престижа му. Започва т. нар. Авиньонски плен на папите.
  • 1311 г. – каталаните покоряват Беотия и Атика (средна Гърция) и създават там свое херцогство.
  • 1312 г. – Филип IV Хубави разгромява ордена на тамплиерите.
  • 1312 – 1337 г. – апогей на африканската империя Мали при владетеля Конго Муса.
  • 1314 г. – шотландският крал Робърт Брус печели голямата победа при Банъкбърн срещу англичаните, с което осигурява независимостта на Шотландия.
Гравюра посветена на битката приятели Моргартен
  • 1315 г. – армията на трите „горски“ швейцарски кантона Ури, Швиц и Унтервалден побеждава армията на Хабсбургите в битката при Моргартен и така осигурява независимостта им, обявена през 1291.
  • 1321 – 1328 г. – гражданска война между византийския император Андроник II и неговия внук Андроник III; вторият побеждава.
  • 1325 г. – основанане на Теночтитлан, столица на империята на ацтеките.
  • 1326 г. – османците превземат Бурса и я правят своя столица.
  • 1328 г. – московският княз Иван I Калита побеждава Тверското княжество и си присвоява титлата „Велик княз“.
  • 1328 г. – умира последният представител на пряката линия на френските Капети. Бароните избират за следващ крал Филип дьо Валоа, който е пръв наследник по мъжка линия (съгласно Салическия закон), но английският крал Едуард III, който е по-напред по женска линия, протестира и се готви за война.
  • 1330 г. – битката при Велбъжд между българи и сърби: сърбите побеждават, което коства и смъртта на българския цар Михаил Шишман.
  • 1331 и 1337 г. – османците завладяват малоазийските градове Никея и Никомидия.
  • 1332 г. – към трите първи швейцарски кантона се присъединява Люцерн, с което съюзът за пръв път придобива значение в международните дела.
  • 1333 г. – голямо въстание в Япония в подкрепа на централната власт (император Го Дайго); следва дълга гражданска война (до 1392 г.) между легитимистите и враждебно настроените феодали – шогуните.
  • 1334 г. – под ръководството на Джото започва строежът на катедралата във Флоренция.
  • 1337 г. – Начало на Стогодишната война – английският крал Едуард III напада Франция.
  • 1340 г. – битката при Саладо (в хода на Реконкистата), в която кастилският крал Алфонсо XI разгромява опита на Алмохадите да си върнат владенията в Испания.
  • 1341 – 1347 г. – нова гражданска война във Византия: срещу малолетния император Йоан V и неговия настойник Алексий Апокавк се изправя Йоан Кантакузин, който с помощта на турски наемни отряди се налага и е обявен за съимператор.
  • 1344 – 1345 г. – съществува държавицата на Момчил в Родопите, създадена да спре грабителските походи на смирненския емир Умурбег.
  • 1346 г. – първата голяма битка от Стогодишната война при Креси – английските стрелци с лък помитат френската рицарска конница.
Стефан Душан
  • 1346 г. – сръбският крал Стефан Душан се обявява за цар и три години по-късно издава прословутия си Законник.
  • 1347 г. – англичаните превземат важния пристанищен град Кале.
  • 1347 г. – папата се опитва да се върне в Рим, но там избухва въстание начело с Кола ди Риенцо, което осуетява намеренията. За кратко Риенцо установява своя диктатура.
  • 1347 – 1349 г. – Черната смърт – най-жестоката вълна от болестта чума минава през Европа, отнемайки живота на 1/3 от населението.
  • 1348 г. – в Прага е основан университетът – първият в рамките на Свещената Римска империя.
  • 1352 г. – османците стъпват на Балканския полуостров, завладявайки градчето Цимпе на Галиполския полуостров.
  • 1354 г. – след като голямо земетресение срутва стените на град Галиполи, османците го превземат. Оттук нататък започват походите им на Балканите.
  • 1356 г. – английският престолонаследник Едуард, известен като Черният принц, побеждава французите при Поатие и пленява краля Жан I; в резултат Генералните щати дават правомощия на сина му Шарл да извърши реформи, но той отказва.
Златната була
Паметник на Бертран Дюгеклен в Динан
  • 1356 г. – Императорът на Свещената Римска империя (Германия) Карл IV, който е и чешки крал, издава документа „Златна була“, в който определя, че изборът на император завбъзеще ще се извършва от седем избиратели, наречени курфюрсти.
  • 1356 г. – започналото в южен Китай въстание срещу монголската династия (наследниците на Хубилай) набира сили след като е оглавено от Чжоу Юанчан и води до превземането на Нанкин, а през 1367 г. – и на Кантон (Гуанджоу).
  • 1358 – в Париж – въстание на Етиен Марсел, а в същото време в провинцията – въстанието Жакерия.
  • 1358 г. – договор за създаване на търговски съюз на германските градове Любек, Хамбург, Висмар, Рощок и др. – т. нар. Ханза.
  • 1360 г. – в резултат от разгорялата се съпротива на френския народ Англия сключва с Франция мирен договор в Бретини и Кале: край на първия етап на Стогодишната война.
  • 1360 г. – един самообявил се наследник на Чингиз хан на име Тамерлан създава втора монголска империя в средна Азия.
  • 1362 г. – английският език е въведен като официален в английски двор и сред администрацията на мястото на френския.
  • 1363 – 1364 г. – османците завладяват Тракия с Пловдив.
  • 1368 г. – Чжоу Юнчан превзема Пекин и създава династията Мин в Китай. Съпротивата на монголската династия приключва десет години по-късно.
  • 1369 г. – османците завладяват Одрин.
  • 1370 г. – договорът от Щралзунд слага победен край на войната на Ханзата срещу Дания.
  • 1370 г. – френският крал Шарл V поставя начело на френските войски Бертран Дюгеклен – опитен генерал, чиито изкусни действия прогонват англичаните от северна Франция.
  • 1371 г. – срещу настъплението на османците на Балканите се създава първата коалиция от двама братя – дребни владетели от Македония: Вълкашин и Углеша. Армията им е напълно разгромена в битката при Черномен.
  • 1378 г. – начало на голямата схизма (разкол) на католическата църква, когато папи и антипапи от различни партии си оспорват властта.
  • 1378 г. – Тамерлан покорява голямата средноазиатска държава Хорезъм.
  • 1380 г. – битката на Куликовското поле: Дмитрий Донски побеждава татарите.
  • 1381 г. – въстание на Уот Тейлър и Джон Бол в Англия
  • 1385 г. – османците превземат София.
  • 1386 г. – литовският княз Ягело приема католицизма и става крал на Полша – с това се поставя началото на литовско-полската лична уния под властта на Ягелонската династия.
  • 1389 г. – голямо сражение на Косово поле между сръбската армия начело с княз Лазар и османската, командвана от току-що възцарилия се султан Баязид I. Османците побеждават.
  • 1393 г. – османските войски превземат Търново; българският цар Иван Шишман се оттегля в Никопол, след чието превземане през 1395 се слага край на Търновското българско царство.
  • 1394 г. – Баязид I предприема втори османски опит за превземане на Константинопол (първият е още през 1359)
  • 1396 г. – Поход на унгарския крал Сигизмунд срещу османците, разгромен в битката при Никопол.
  • 1396 г. – Османската империя превзема Видинско царство. Бълг

ария пада напълно под османска власт.

  • 1397 г. – Калмарската уния – Дания, Швеция и Норвегия се обединяват под егидата на датската корона в една държава начело с кралицата Маргарете I
  • 1398 – 1399 г. – Тамерлан нахлува в Делхийския султанат, превзема Делхи и нанася на тази държава непоправим удар.

Владетели и династии[редактиране | редактиране на кода]

Византия Династия Палеолог: Андроник II (1282 – 1328), Андроник III (1328 – 1341), Йоан V Палеолог (1341 – 1376), Йоан VI Кантакузин (1347 – 1354 – съимператор), Андроник IV (1376 – 1379), Йоан V отново (1379 – 1391), Мануил II (1391 – 1425).

България Династия Тертер: Теодор Светослав Тертер (1300 – 1321), Георги II Тертер (1321 – 1322); Династия Шишман: Михаил III (1323 – 1330), Иван Стефан (1330 – 1331), Иван Александър (1331 – 1371), Иван Шишман (1371 – 1395), Иван Срацимир (1371 – 1396) във Видин.

Сърбия Династия на Неманичите: Стефан Милутин (1282 – 1321), Стефан Драгутин (1321 – 1331), Стефан Душан (1331 – 1355; от 1346 г. цар), Стефан Урош IV (1355 – 1371); Династия Хребеляновичи: Лазар (1371 – 1389), Стефан (1389 – 1427).

Османска държава Османска династия: Осман I (1282 – 1326 – основател на държавата), Орхан (1326 – 1362), Мурад I (1362 – 1389), Баязид I (1389 – 1402)

Московско княжество Династия Рюрик: Данийл (1276 – 1303 – основател на държавата), Юрий III (1303 – 1325), Иван I Калита (1325 – 1340), Семьон (1340 – 1353), Иван II (1353 – 1359), Дмитрий Донски (1359 – 1389), Василий I (1389 – 1425)

Литва Династия Лиутаурас: Витенис (1295 – 1316 – основател на държавата), Гедиминас (1316 – 1341), Яунутис (1341 – 1345), Алгирдас (1345 – 1377), Ягело (1377 – 1392), Витаутас Велики (1392 – 1430).

Свещена Римска империя Албрехт I Хабсбург (1298 – 1308), Хайнрих VII (1308 – 1313), Лудвиг IV Вителсбах (1314 – 1347); Династия Люксембург: Карл IV (1346 – 1378), Венцеслас (1378 – 1400).

Франция Династия Капет: Филип IV (1285 – 1314), Луи X (1314 – 1316), Жан I (1316), Филип V (1316 – 1322), Шарл IV (1322 – 1328); Династия Валоа: Филип VI (1328 – 1350), Жан II (1350 – 1364), Шарл V (1364 – 1380), Шарл VI (1380 – 1422).

Англия Династия Плантаджинет: Едуард I (1272 – 1307), Едуард II (1307 – 1327), Едуард III (1327 – 1377), Ричард II (1377 – 1399).

Шотландия Династия Брус: Робърт I (1306 – 1329), Дейвид II (1329 – 1371); Династия Стюарт: Робърт II (1371 – 1390), Робърт III (1390 – 1406).

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Изобретения, открития[редактиране | редактиране на кода]