Осман I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Осман I Гаази
османски бей
BASA-516K-1-2080-1-Osman I.JPG
Лични данни
Управление ок. 1299-1323
Починал
Наследник Орхан I
Семейство
Потомци Орхан I
Осман I Гаази в Общомедия

Осман I Гази или Гаази (на османски турски: عثمان غازى) е турски бей, първият самостоятелен владетел от Османската династия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Османският бейлик в началото и в края на управлението на Осман I

Достоверните сведения за живота на Осман Гаази са оскъдни, като голяма част от известното за него се съдържа в по-късни легенди, често обслужващи пропагандата на Османската династия.[1]

Според традицията Осман е роден през 1258 г. Той е легендарен син на Ертугрул, владетел на един от множеството турски бейлици на северозападната граница на Иконийския султанат с център в градчето Сьогют в долината на река Сакария.[1] Осман наследява баща си през 1281 г. Първите военни и политически действия Осман Гази провежда срещу византийците.

Около 1302 г. Осман нанася поражение на византийския военачалник Музалон. Малко по-късно той завзема Белакома (Беледжик) и още няколко крепости в долината на Сакария – Инегьол, Кьопрюхисар, Ярхисар, Йенихисар.[1]

Докато Осман бележи своите политически и военни успехи, през 1299 г. се разпада Селджукският султанат и той става самостоятелен владетел.

Осман Гаази поставя за управители на завоюваните райони синовете си и брат си. Ескишехир се управлявала от брат му Гюндюз, Караджахисар от сина му Орхан Гази, Ярхисар от Хасан, Инегьол от Тургут. Останалите стратегически зони са дадени за управление на най-приближените му командири, отличили се при тяхното завоюване. По този начин той ги прави зависими и си осигурява тяхната по-нататъшна подкрепа.

През 1302 г. османските войски разгромяват византийците при крепостта Куюнхисар и със завземането ѝ навлизат в Мармара. В края на 1306 г., след завземането на Кестел, Кете и Улубат, е подписан първият военен договор в историята на Османската империя – с Византия след офанзивата на каталунската компания.

Осман Гаази започва да оказва натиск върху Византийската империя, като контролира едни от най-важните за нея търговски пътища. През този период част от населението на завоюваните от Осман територии започва доброволно да приема исляма. Сред тях има даже високопоставени лица във византийската администрация, като Кьосе Михал, управител на крепостта Кирменкия (на турски Харман кая) в Мала Азия[2]. Заедно със своята армия той доброволно се присъединява към османците и по този начин неговите крепости Ефке, Месек и Акхисар преминават към територията на Осман. През 1315 г. е завзета Бурса и обявена съвсем символично за първата османска столица.

През 1320 г., поради заболяване на Осман Гаази, властта преминава в ръцете на сина му Орхан Гаази. Под негово командване османската армия завзема областите Мудания и Гемлик (1321), Акиази и Анякой (1323 г.), Карамурсел и Карацебей (1324) и Орханели (1325). Осман Гаази наследява територия от 4800 квадратни километра и успява да предаде на сина си 16 000 квадратни километра.

Осман Гаази, освен че завоюва нови територии, създава и много закони. Местните спахии, събирайки тимара от селяните, си осигуряват средства за закупуването на коне и оръжия, необходими за многото войни.

Осман I вероятно умира през 1324 г. Според най-ранния автентичен османски документ, съставен през март 1324 г., по това време той вече е починал.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Имбър, Колин. Османската империя 1300 – 1481. София, Амисития, 2000. ISBN 954-90556-2-0. с. 35 – 37.
  2. Родът Михалоглу и Ислямът

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]