Махмуд I

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Махмуд I
Османски султан
Mahmud1.jpg
портрет на Мурад I от Константин Кападаглъ
Лични данни
Управление 20 септември 1730-13 декември 1754
Роден
Одрински дворец, Одрин, Османска империя
Починал
13 декември 1754 г. (58 г.)
Погребан в Новата джамия, Истамбул
Предшественик Ахмед III
Наследник Осман III
Подпис Tughra of Mahmud I.JPG
Семейство
Династия Осман
Баща Мустафа II
Майка Салиха Султан
Махмуд I в Общомедия

Султан Махмуд I (на османски турски: محمود اول; на турски: I.Mahmud) е 24-ият султан на Османската империя от 1730 г. до смъртта си през 1754 г. Той е син на султан Мустафа II и брат на Осман III. Идва на власт на 35-годишна възраст и управлява в продължение на 24 години.

Управлението на Махмуд I е последното като цяло успешно и във външно-, и във вътрешнополитически план в историята на Османската империя. Махмуд I заема престола в резултат от въстание на Патрона Халил. Това не му попречва безмилостно да екзекутира главатарите му, за да се освободи от зависимост с опити за шантаж. [1]

В управлението си Махмуд I се отличава с ум и съобразителност. Умее да изслушва жалващите се и да приема верни и разумни съвети. Не проявява жестокост и стремеж към самоволни наказания. Присъства неизменно на заседанията на Дивана. От друга страна се разправя безпощадно с всички смутители в столицата, способни да организират въстания. Султанът поема инициатива при построяването на много джамии, медресета, библиотеки, както и на всякакви културни учреждения. Махмуд I е стихоплетец, участва в конни състезания и играе много добре шах.[2]

Във военното дело успява да създаде съвременна артилерия, наречена корпус или оджак на бомбардирите (хумбараджъ) под ръководството на доброволно приелия исляма Ахмед бей (маркиз дьо Боневил).[3]

Провежда мирна външна политика. Постига забележителен успех със сключения Белградски мирен договор, по силата на който Австрия излиза от Балканите, за да се завърне на военната граница. Руската империя с последвалия Нишки договор, след загубата на 100 хил. руски войници, не получава нищо в замяна. Черно море остава османско. [4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Садулов, Ахмед. История на Османската империя. Велико Търново, Фабер, 2002.