Диван (учреждение)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Диван.

Великият везир дава аудиенция „под купола“ в Топкапъ сарай (картина от 18 век).

Диванът (на персийски: دیوان ) е висш законодателен, изпълнителен и съвещателен орган в ислямските страни. Диван е и титлата на ръководителя на органа.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото споменаване на термина е от VII век, по времето на халифа Омар (634 – 644), и означава списък на публичните вземания, както и мястото за съхранение на данъчните списъци. Когато създава данъчно-административната система на Халифата, халифът се е ръководил от примера на Сасанидска Персия, откъдето прелива в арабската практика старата персийска данъчна система. По-късно употребата на термина се разпростира към различни органи на държавната власт. Посредством арабската традиция в Близкия изток, основен орган на държавната власт в Османската империя станал диванът – личният съвет на султана. Още през XIV век по време на завоюването на Балканите племенният съвет на бейовете се превърнал под влияние на арабско-персийската традиция в диван, в който се включвали всички върховни служители начело с везира, който председателствал неговите заседания (впоследствие велик везир). Още в края на XIV век, поради нарастване сложността на управлението се появила една висша везирска длъжност – тази на великият везир, който бил пръв помощник и съветник на султана. Освен везирите (към XVI век четирима на брой), в османския държавен съвет участвали всички главнокомандващи основните родове войски – двамата бейлербейове, агата на еничарския корпус, капуданпашата – адмиралът на османския флот, дефтердарят (ръководителят на дефтерхането – висшето финансово учреждение), нишанджията – пазителят на държавния печат (началник на дворцовата канцелария), кадъаскерът – прекият началник на съдиите (кадиите) и шейх-юл-ислямът (върховна духовна длъжност в империята).

До края на XVI век тази диванът имал чисто консултативни функции, като обикновено султанът дори не присъствал пряко на заседанията му, а обмислял съветите на дивана, подслушвайки заседанията му от съседна стая в Топкапъ сарай.

Други дивани[редактиране | редактиране на кода]

Във васалните на Османската империя Дунавски княжества, с диван се означавали съсловните събрания.

В Индонезия с диван се означават съветите (съвещателно-експертните органи) на различните нива на управление.

В Мароко с диван се наричат някои министерства.

Източници[редактиране | редактиране на кода]