Хюсеин Хилми паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хюсеин Хилми паша
حسین حلمی پاشا
османски държавник, паша

Роден
Починал
1922 г. (67 г.)
Погребан Истанбул, Турция

Религия Ислям
Хюсеин Хилми паша в Общомедия

Хюсеин Хилми паша (на османски турски: حسین حلمی پاشا; на турски: Hüseyin Hilmi Paşa) е османски държавник, 2 пъти велик везир на Османската империя в периода на Втората конституционна епоха[1] и съосновател на турския Червен полумесец[2].

Той е сред най-успешните османски администратори в Европейска Турция в началото на XX век, заемал длъжностите валия на Аданския (1897) и на Йеменския (1898-1902) вилаети, генерален инспектор на Македония (1902-1908), вътрешен министър (1908-1909), велик везир (1909-1910), правосъден министър (1912) и посланик в Австро-Унгария (1912-1918)[3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хюсеин Хилми е роден на 1 април 1855 година на остров Лесбос в Османската империя. Произхожда от семейство с гръцки произход, приело исляма[4]. Завършва основното си образование в родното си място, като научава френски език на ранна възраст.

Реч на Хилми паша в Солун при обявяването на конституцията в 1908 г.

Започва да работи в османската държавна структура. Бързо се издига в йерархията, ставайки валия на Аданския вилает (1897), после на Йеменския вилает (1898), който оглавява до 1902 година[5].

Същата година е назначен за генерален инспектор на Македония (ръководейки Солунския, Битолския вилает и Косовския вилает) от султан Абдул Хамид II, което е потвърдено от Великите сили с Пъдарските реформи. На този пост остава до Младотурската революция от юли 1908 година.

През 1906 година е награден с гръцки Орден на Спасителя, първа степен, но, както сам пише, отказва на гръцкия консул в Солун Ламброс Коромилас да го получи поради обвиненията от страна на българи и „зломишленици в Европа“ към османските чиновници, че са „благосклонно настроени към гръцките чети“.[6]

След възстановяването на Османската конституция през 1908 година е назначен за вътрешен министър на Османската империя, след което е велик везир на султан Абдул Хамид II между 14 февруари и 13 април 1909 година. След инцидента от 31 май същата година, при който фундаменталисти овладяват Истанбул за кратко, Хюсеин Хилми паша повторно е везир от 5 май до 28 декември 1909 година.

Заема поста министър на правосъдието (юли – октомври 1912 г.) в кабинета на Гази Ахмед Мухтар паша. През октомври 1912 година е назначен за посланик на Османската империя във Виена, Австро-Унгария, като остава на поста до края на Първата световна война. В интервю за Димитър Думбалаков през 1914 година казва:

Посрещане на Хилми паша (в центъра) след Хуриета в Кукуш, 1908 г. Отдясно на Хилми паша е източнокатолическият български епископ Епифаний Шанов, а зад тях православният екзархийски архиерейски наместник в града
Хилми паша в Скопие в 1912 г., след потушаването на Албанското въстание
Никога не допущах, че Македония може да стане някога сръбска, че гърците ще завладеят Солун, но съдбата, знаете, често допуща и най-странните неща... Населението в Македония е в своето болшинство българско, после иде по численост турското, гърците са малко, а сърби там никак няма между коренното население... Освен това за свободите на тая страна се бореха и жертваха само българите. Революционната борба и войната - туй бе чисто и само българско дело... В революционно време гърците и сърбоманите, смело казвам това, вървяха наедно с нас, турците, против вашите комитети. На мене и на моята полиция те съобщаваха всичко, каквото научеха за вас, те бяха наши шпиони, приятели и доброжелатели... И когато България реши да воюва, те се присъединиха само да извлекат ползи на ваша и наша сметка. Преди на вас да изменят, те се отнесоха вероломно към нас... Но каквито и да са сърбите и гърците, виновни сме ние, българите и турците, защото не се разбрахме навреме.[7]

Поради здравословни проблеми остава във Виена до смъртта си през 1922 година. Погребан е в Бешикташ, Истанбул.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Archivum ottomanicum v. 23, Mouton, 2006, стр. 272
  2. Trivedi, Raj Kumar. The critical triangle: India, Britain, and Turkey, 1908-1924, Publication Scheme, 1994, стр. 77
  3. Kent, Marian. The Great Powers and the End of the Ottoman Empire, Routledge, 1996, стр. 227
  4. Prothero, George Walter, Peace Handbooks: The Balkan states, H. M. Stationery Office, 1920, стр. 45
  5. World Statesmen – Yemen
  6. Дорев, Панчо. Костурско в Македонската революция. Официални документи из тайните турски архиви на Великото везирство и на Хилми паша, София, 1937, с. 65-66.
  7. В. „Камбана”, г. ІІІ, бр. 1815, София, понеделник, 10 февруари 1914 г., с. 2.
Хюсеин Ръза паша Рамазаноглу адански валия
(април 1897  – ноември 1897)
Мехмед Шакир паша
Ахмед Февзи паша йеменски валия
(май 1898  – октомври 1902)
Абдулах Решид паша Черкез
генерален инспектор на Македония
(1902  – юли 1908)
вътрешен министър
(1908  – 1909)
Мехмед Саид паша велик везир
(14 февруари 1909  – 13 април 1909)
Ахмед Тефик паша
Ахмед Тефик паша велик везир
(5 май 1909  – 12 януари 1910)
Ибрахим Хакъ паша
Мехмед Мемдух бей правосъден министър
(22 юли 1912  – октомври 1912)
Халим бей Самипашазаде
     Портал „Македония“         Портал „Македония