Направо към съдържанието

Солунски вилает

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Солунски вилает
1864 – 1912
Административни данни
Столица
Предшественици и наследници
Предшественик
Солунски еялет
Наследник
Кралство Гърция
Солунски вилает в Общомедия

Солунският вилает[1] (на османски турски: ولايت سلانيك; на турски: Vilâyet-i Selânik) е вилает в Османската империя от 1867[2] до 1913 година с център град Солун (преди реформата от 1867 година се нарича Солунски еялет). В края на XIX век вилаетът има площ от 33 500 квадратни километра.[3]

Еялетите съществуват до 1867 година, когато при преминаването към унифициращата административна система на вилаетите, Румелийски еялет става част от новосъздадения Солунски вилает.[4][5][6] При създаването на Битолски вилает по-късно в 1874 година, част от земите преминават в неговите граници. Според салнаме за 1877 година вилаетът е съставен от 3 санджака и 16 каази, наброява 27 053 къщи и 393 029 жители.[7]

Населението на вилаета към 1911 година е 1 347 915.[8]

Солунският вилает граничи на изток с Одринския вилает, на север (след Освобождението) с Княжество България, на североизток (след Берлинския договор) с Източна Румелия, на юг с Бяло море, на северозапад с Косовския вилает и на запад с Битолския вилает и след 1881 година – с независимия санджак Серфидже.

Официалният орган на Солунския вилает е вестник „Солун“.[9][10]

В началото на XX век процентът на чифлишките, смесените и свободните екзархийски села в Солунски, Скопски и Битолски вилает е:[11]

Вилаети% чифлишки села% смесени села% свободни
Солунски вилает46,106,1547,75
Битолски вилает14,6826,3059,02
Скопски вилает30,0020,0050,00

Вилаетът се простира върху земи, които днес са част от Гърция (Егейска Македония), Северна Македония и от България (части от днешната Област Благоевград). Солунският вилает е закрит след Балканските войни, като територията му е разделена между Кралство Гърция, Кралство Сърбия и Царство България в 1913 година.

Административно деление

[редактиране | редактиране на кода]
Карта на Солунския вилает от 1907 година
Солунският вилает в Османската империя
Гръцки, български и сръбски училища в Солунския вилает към началото на XX век

Административното деление на Солунския вилает в 1880 година е:[12]

Солунски вилает
ИмеГодини
Мехмед Акиф паша Арнавудюни 1867 – февруари 1869
Мехмед Сабри пашафевруари 1869 – септември 1871
Исмаил паша Хекимбашъсептември 1871 – май 1872
Хуршид пашамай 1872 – август 1872
Кючюк Омер Февзи пашаавгуст 1872 – май 1873
Мехмед Акиф паша Арнавудмай 1873 – септември 1873
Ахмед Мидхад Шефик пашаоктомври 1873 – февруари 1874
Кючюк Омер Февзи пашафевруари 1874 – септември 1875
Мехмед Рефет паша Байтардекември 1875 – юни 1876
Мустафа Ешреф пашаюни 1876 – април 1877
Нусрет паша Черкезюни 1877 – декември 1877
Ибрахим Халил пашадекември 1877 – юли 1878
Халил Рифат пашаюли 1878 – март 1880
Абидин паша Дино Превезелимарт 1880 – юни 1880
Ибрахим Дервиш паша Ловчалъавгуст 1880 – януари 1882
Исмаил Хакъ пашамарт 1882 – септември 1885
Хасан Хакъ пашасептември 1885 – август 1886
Абдулах Галиб пашаавгуст 1886 – август 1891
Мустафа Зихни пашаоктомври 1891 – ноември 1895
Хасан Фехми паша1895
Хюсеин Ръза паша Рамазаноглуянуари 1896 – януари 1899
Хасан Рефик пашаянуари 1899 – май 1901
Мехмед Тефик бей Биренмай 1901 – май 1902
Хасан Фехми пашамай 1902 – септември 1904
Мехмед Шериф Рауф пашасептември 1904 – август 1908
Али Даниш бейавгуст 1908 – септември 1909
Ибрахим Хайрула бей Пиризадесептември 1909 – януари 1912
Хюсеин Казъм бей Кадриянуари 1912 – 8 август 1912
Али Ферид пашаавгуст 1912 – септември 1912
Мехмед Назъм пашасептември 1912
  1. Chisholm, Hugh, ed. (1911). „Macedonia“. Encyclopædia Britannica (11th ed.). Cambridge University Press.
  2. Енциклопедия Британика
  3. Reclus, Éliseé. Europe. New York, 1886, p. 152.
  4. İnalcik, Halil. Rūmeli // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VIII: Ned–Sam. Leiden and New York, BRILL, 1995. ISBN 90-04-09834-8. с. 607 – 611, esp. 610 – 611.
  5. Ursinus, M. Manāstir // The Encyclopedia of Islam, New Edition, Volume VI: Mahk–Mid. Leiden and New York, BRILL, 1991. ISBN 90-04-08112-7. с. 371 – 372.
  6. Birken, Andreas. Die Provinzen des Osmanischen Reiches. Т. 13. Reichert, 1976. ISBN 9783920153568. S. 50, 52. (на немски)
  7. Източният въпрос в дипломатически документи, спомени на политически дейци и материали от периодичния печат на епохата, Съставители Иван Илчев и Борислав Гаврилов, София 1995, с. 124.
  8. Teaching Modern Southeast European History. Alternative Educational Materials, p. 26., архив на оригинала от 21 септември 2013, https://web.archive.org/web/20130921060424/http://lfh.edu.gr/histoiregeographie/sites/default/files/Ressources_pedagogiques/conseils_bibliographiques/WorkBook3.pdf, посетен на 23 юни 2012
  9. Ιστορία της πόλης της Θεσσαλονίκης, 1870 – 1920
  10. Iστορία του Tύπου της Θεσσαλονίκης, архив на оригинала от 13 ноември 2012, https://web.archive.org/web/20121113111617/http://wwk.kathimerini.gr/kath/7days/1995/02/26021995.pdf, посетен на 23 юни 2012
  11. Палешутски, Костадин. Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918 – 1941. София, Издателство на Българската академия на науките, 1983. с. 17.
  12. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830–1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 75. (на английски)
  13. World Statesmen – Greece