Турски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Турски език
Türkçe
Страна Турция, Германия, КипърГърция, България, Република Македония, Ирак, Румъния и др.
Брой говорещи 77 000 000[1][2]

6 000 000 (като втори език)

83 000 000 (общо)
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...-Турски
....→Турски
Официално положение
Официален в Турция, Кипър
Контролиран от Türk Dil Kurumu
Кодове
ISO 639-1 tr
ISO 639-2 tur
ISO 639-3 TRK

Ту̀рският език (Türkçe) е език, говорен от около 77 милиона души като първи език и други 6 милиона души като втори език,[1][2] което го прави най-разпространения тюркски език в света. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия Изток и Балканския полуостров, включително в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.

Корените на турския език, както и на останалите огузки езици, могат да бъдат проследени до Централна Азия през 11 век, когато започва разселването на огузите. Османският турски, административният и литературен език на Османската империя, се разпространява в големи части от Средиземноморието, паралелно с териториалната експанзия на империята. През 20-те години, след краха на Османската империя, в Турция е проведена езикова реформа, като официална писменост става вариант на латиницата.

Характерни особености на турския език са вокалната хармония и широко разпространената аглутинация при словообразуването. Обичайният синтактичен ред в турския е подлог-допълнение-сказуемо. Други особености на езика са наличието на учтива форма на глаголите, именни класове и граматични родове.

Класификация[редактиране | edit source]

Турският език е част от огузката подгрупа на тюркските езици. Той е до голяма степен взаимноразбираем с останалите огузки езици, като азербайджански, туркменски, кашкайски и гагаузки.[3]

Тюркската езикова група обхваща около 30 съвременни езика, говорени в Близкия Изток, Източна Европа, Централна Азия и Сибир. При тях се наблюдават някои от типичните особености на турския език, като вокална хармония, аглутинация и отсъствие на граматичен род.[2] Тюркските езици обикновено са включвани в по-голямото алтайско езиково семейство.[4]

История[редактиране | edit source]

Най-ранните известни днес тюркски текстове са монументалните Орхонски надписи от 30-те години на VIII век, открити в днешна Монголия.[5] Те са писани на изчезналия днес старотюркски език, като е използвана т.нар. орхонска писменост.[6]

С Тюркското разселване от VI-XI век тюркските езици се разпространяват в области, разпръснати от Сибир до Средиземноморието. През XI век част от огузите, водени от династията на Селджуците, достига източните части на Мала Азия, пренасяйки огузкия език, пряк предшественик на турския.[7] По това време в Централна Азия Махмуд Кашгари, един от първите тюркски езиковеди, публикува речник на тюркските езици и карта на тяхното географско разпространение.[8]

След като турците приемат исляма през X век, в използвания в администрацията език навлизат множество арабски и персийски думи. Турската литература през Османската епоха, особено поезията, е силно повлияна от персийската, като заема от нея традиционни метрики и голямо количество думи. Литературният и официален език от този период е известен като османски турски език. Той е силно повлиян от арабския и персийския и е трудноразбираем за повечето турци — по-слабо образованите говорят простонароден турски (kaba Türkçe), който лексикално е по-слабо арабизиран и персизиран и който става основа на съвременния турски.[9]

След края на Османската империя и основаването на Република Турция през 1932 година е учредена Турската езикова служба под патронажа на президента Мустафа Кемал Ататюрк, която трябва да изследва и стандартизира турския език. Една от нейните основни задачи е езикова реформа, включваща замяната на арабските и персийски заемки с тюркски еквиваленти.[10] Забранявайки употребата на чуждици в печата, службата успява да премахне няколкостотин чужди думи. Повечето думи, които службата се опитва да въведе са новосъздадени на основата на тюркски корена, а други са старотюркски думи, които не се използват от векове.[11] Много от думите, създадени от Турската езикова служба, се използват успоредно с техните стари съответствия, понякога с леко различаващо се значение.

В резултат на рязката промяна в езика се появяват чувствителни различия в речника между поколенията. Докато родените преди 40-те години на XX век са склонни да изполват по-често традиционни думи с арабски и персийски произход, по-младите поколения ползват съответните наложени от образователната система техни заместители. Като ироничен пример за този процес е сочена известната реч „Нутук“, произнесена от самия Ататюрк през 1927 година, която оттогава е адаптирана трикратно (през 1963, 1986 и 1995 година), така че да е разбираема за по-късната публика.[12][13]

От последните десетилетия на XX век Турската езикова служба продължава работата си по създаване на нови думи, изразяващи нови концепции и технологии, на мястото на новонавлизащи, главно английски, чуждици. Много от тези нови думи, особено в областта на информационните технологии, успяват да се наложат, но службата е критикувана за създаването на изкуствено звучащи термини.

Езиковата реформа от началото на XX век е съпътствана от груба кампания за асимилация на етническите малцинства, най-голямо сред които е кюрдското, което наброява 15-25% от населението.[14][15] Правителството полага особени усилия за налагането на турския език — кюрдските имена, включително названия на селища, са заменяни с турски, обучението по кюрдски език в училищата е премахнато и дори е забранено използването на езика на обществени места.[16]

Географско разпространение[редактиране | edit source]

Турският е родният език на турците, които са основната етническа група в Турция и етническо малцинство в около 30 други страни. Към 2005 година 93% от жителите на Турция, около 67 милиона души, говорят турски като майчин език,[1] като родният език на останалите е основно кюрдски.[17]

Дълготрайно установените турски общности са най-значими в няколко страни, които в миналото са част, изцяло или частично, от Османската империя - България, Кипър, Гърция, Република Македония, Румъния.[18] Турското малцинство, живяло в Задкавказието, през 40-те години е принудително изселено в различни части на Съветския съюз, главно в Узбекистан, Казахстан и Киргизстан.[19]

Над 2 милиона души, говорещи турски език, живеят в Германия, а значителни общности има и в Съединените щати, Франция, Нидерландия, Австрия, Белгия, Швейцария и Великобритания.[20] В резултат на културната асимилация, част от турските имигранти не говорят езика много добре.[21]

Официален статут[редактиране | edit source]

Турският е официалният език на Турция и един от двата официални езика на Кипър, наред с гръцкия. Той има официален статут на местно ниво в няколко общини на Република Македония, както и в Призренски окръг в Косово.

В Труция регулационният орган, контролиращ книжовната норма на турския език, е основаната през 1932 година Турска езикова служба. Тя е силно повлияна от идеологията на езиковия пуризъм, като една от основните ѝ цели е замяната на заемки и чужди граматични конструкции с тюркски еквиваленти.

Диалекти[редактиране | edit source]

Съвременният книжовен турски език се основава на диалекта, говорен в Истанбул.[22] В наши дни в различни части на Турция се запазват някои диалектни особености, въпреки диалектното изравняване в резултат на използването на книжовния език в средствата за масова информация и образованието от 30-те години на XX век насам.[23] През последните години няколко турски университета, съвместно с работна група на Асоциацията за турски език, провеждат изследване на диалектите, подготвяйки подробен диалектен атлас на турския език.[24][25]

Румелийският диалект се говори от преселници от Балканския полуостров и включва няколко подгрупи, като делиормански, динлер и адакале, които са повлияни от балканския езиков съюз. Други диалекти са кипърския в Кипър, одринския в Източна Тракия, егейския по крайбрежието на Егейско море до Анталия. Юруците в южната част на Мала Азия също говорят обособен турски диалект,[26] който обаче се различава от балканския гагаузки турски език, говорен от юруците на Балканския полуостров.

В югоизточните части на Турция преобладаващият диалект е гюнедооу, а в източните - дооу, който образува диалектен континуум с азербайджанския език. В Централна Мала Азия основният диалект е орта анадолу, а в източната част на черноморското крайбрежие - карадениз, в чиято трабзонска подгрупа се наблюдава значително гръцко влияние във фонологията и синтаксиса.[27] Кастамонският диалект се говори в района на Кастамону, а хемшиндже, който е повлиян от арменския - в района на Артвин.[28] Караманлийският диалект се говори от общността на караманлиите в Гърция, за които той е книжовен език.

Межународни състезания[редактиране | edit source]

За най-престижното състезание по турски език в света се счита Международната олимпиада по турски език, която се провежда всяка година в Истанбул. На последната олимпиада участват 140 страни от 5 континента.

Фонология[редактиране | edit source]

Съгласни[редактиране | edit source]

Съгласни фонеми в книжовния турски език
Устнени Зъбни Венечни Садвенечни Небни Заднонебни Глотални
Носови m n
Преградни p b t d (c) (ɟ) k ɡ
Африкатни t͡ʃ d͡ʒ
Проходни f v s z ʃ ʒ h
Апроксимантни (ɫ) l j
Едноударни ɾ

Фонемата меко g, изписвана като 〈ğ〉, представлява хиатус или много слаба двуустнена апроксимантна съгласна между закръглени гласни, слаба небна апроксимантна съгласна между незакръглени предни гласни и хиатус в останалите случаи. Тя никога не се явява в началото на дума или сричка и винаги е предшествана от гласна. В края на дума или пред друга съгласна тя удължава предходната гласна.[29]

В традиционните турси думи звуковете [c], [ɟ] и [l] са в комплементарно разпределение с [k], [ɡ] и [ɫ] - първите се явяват до предни гласни, а вторите - в съседство със задни гласни. В заемки и собствени имена разпределението на тези фонеми е нерегулярно - в такива думи [c], [ɟ] и [l] често са в съседство със задни гласни.[30]

Турският правопис отразява обеззвучаването, при което звучна съгласна, като //b d dʒ ɡ//, се обеззвучава до /p t tʃ k/ в края на думата или пред съгласна, но запазва звучността си пред гласна. В заемки звучното съответствие на /k/ е //g//, а в местни думи - //ğ//.[31]

Примери за обеззвучаване при съществителни
Основна
съгласна
Беззвучна
форма
Изходна
морфема
Речникова форма Дателен падеж Значение
b p *kitab kitap kitaba книга
c ç *uc uca връх
d t *bud but buda бут
t d *ed etmek ederim правя
g k *reng renk renge цвят (заемка)
ğ k *ekmeğ ekmek ekmeğe хляб

Обеззвучаването е подобно на това в немския и руския, но за разлика от тези езици в турския то е отразено и в правописа. Въпреки това при някои думи, като ad /at/ („име“) изходната форма се запазва и при изписването, за да се направи разграничение от at /at/ („кон“). Други изключения са od („огън“; разграничение от ot, „билка“), sac („ламарина“; разграничение от saç, „коса“). Повечето заемки се изписват по начина, по който се произнасят, но някои, като hac, şad или yad, също запазват звучните си съгласни. Местните съществителни от две или повече срички, които завършват на /k/ в речниковата си форма, почти винаги имат за изходна крайна съгласна //ğ//, но при повечето глаголи и едносрични съществителни няма такава зависимост.[32]

Гласни звукове[редактиране | edit source]

Вокална хармония[редактиране | edit source]

Характерна за турския език е вокалната хармония на звуковете (гласните в една дума могат да са само меки или само твърди, като първата сричка е определяща).

Вокална хармония

Меки гласни Твърди гласни
Тесни Незакръглени i ı
Закръглени ü u
Широки Незакръглени e a
Закръглени ö o

Примери:

  • örtülü [йортюлю] - покрит, забулен
  • anılarım [анъларъм] - моите спомени
  • hızlı [хъзлъ] - бърз
  • yürümek [юрюмек] - вървене


Азбука[редактиране | edit source]

Ататюрк представя новата турска азбука на хората в Кайсери; 20 септември 1928 г. (Корица на френското списание L'Illustration)

Съвременната турска азбука (Türk Alfabesi) е 29-буквен вариант на латинската азбука. Въведена е на 1 ноември 1928 г. от Мустафа Кемал Ататюрк и заменя старата османска турска азбука, основана на арабската азбука.

Буква МФА транскрипция
A a [a] а
B b [b] б
C c [ʤ͡] дж
Ç ç [ʧ͡] ч
D d [d] д
E e [e] е
F f [f] ф
G g [g] г
Ğ ğ удължава гласна или свързва две гласни
H h [h] х
I ı [ɯ] среден звук между "у" и "ъ".
İ i [i] и
J j [ʒ] ж
K k [k], [kʲ] к
L l [l], [lʲ] л, л*
M m [m] м
N n [n] н
O o [o] о
Ö ö [œ] ö, Среден звук между "е" и "о" като нем. Ö в Hölle и като фр. eu в jeune
P p [p] п
R r [r] р
S s [s] с
Ş ş [ʃ] ш
T t [t] т
U u [u] у
Ü ü [y] ü, среден звук между "и" и "у" в германския über
V v [v] в
Y y [j] й
Z z [z] з

Граматика[редактиране | edit source]

Словоредът в турския език е много по-различен от българския:

  • сказуемото (глаголът) винаги е в края на изречението;
  • определението винаги стои пред определяемото.

Още една разлика с българския език е отсъствие на категорията род: съществителните, прилагателните имена и местоименията нямат род. Родът се подразбира от контекста. В речника прилагателните са преведени на български в мъжки род.

Също така в турския език няма представки, но има изобилие от наставки. При определени условия в една дума могат да бъдат използвани до четири или пет наставки. Наставките могат да променят смисъла и да определят времевото значение.

Примери:

  • göz означава "око". Ако добавим наставка lük , gözlük , тогава ще означава "очила". Ако добавим çü ще стане gözlükçü "някой, който продава очила" или "продавач на очила". Ако прибавим още едно lük, ще имаме gözlükçülük и ще означава "бизнесът с очила" или "търговията с очила". Ако прибавим и наставката te (за в) тогава ще се получи gözlükçülükte "в бизнеса с очила" или "в търговията с очила".
  • araba oзначава "кола". Ако добавим наставка lar, arabalar , ще означава "коли". Ако добавим ımız ще стане arabalarımız "нашите коли" или "колите ни". Ако прибавим наставката за местен падеж da, arabalarımızda , ще означава "в нашите коли". Ако добавим и наставката за глагола "съм" в трето лице множествено число yız , ще се получи arabalarımızdayız , което ще означава "ние сме в колите си/нашите коли".

Литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б в European Commission 2006.
  2. а б в Katzner 2002.
  3. UCLA International Institute, Center for World Languages 2007.
  4. Gordon 2005a.
  5. Ergin 1980, с. 8.
  6. Ishjatms 1990.
  7. Findley 2004.
  8. Soucek 2000.
  9. Glenny 2001, с. 99.
  10. Lewis 2002.
  11. Türk Dil Kurumu 2007.
  12. Lewis 2002, с. 2-3.
  13. Yazıcı 2007.
  14. Milliyet 2008.
  15. Mackey 2002, с. 350.
  16. Zeydanlıoğlu 2012, с. 99-125.
  17. Gordon 2005c.
  18. Lewis 2009.
  19. Демоскоп Weekly .
  20. Gordon 2005b.
  21. Cindark 2004, с. 3.
  22. Campbell 1995, с. 547.
  23. Johanson 2001.
  24. Özsoy 2000.
  25. Akalın 2003.
  26. Shashi 1992, с. 47.
  27. Brendemoen 1996.
  28. Vaux 2001.
  29. Zimmer 1999, с. 155.
  30. Lewis 2001, с. 3-4, 6.
  31. Türk Dil Kurumu 2013.
  32. Lewis 2001, с. 10.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език