Гагаузки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гагаузки език
Gagauz dili, Gagauzça
Страна Молдова, Украйна, България, Румъния
Гърция, Казахстан
Регион Гагаузия
Брой говорещи 300 000
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Огузки
...→Гагаузки
Официално положение
Официален в Гагаузия
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-2 tut
ISO 639-3 gag

Гагаузкият език (гагаузки: Gagauz dili / Гагауз дили, Gagauzça / Гагаузча) е тюркски език, говорен от гагаузите и е официален език в молдовската република Гагаузия. Говори се от около 200 000 души.

Според някои тюрколози фонетичната, морфологичната, синтектичната и лексикалната система на гагаузката реч отразяват основно турската и българската диалектна езикова практика отпреди най-малко двеста години.[1]

Азбука[редактиране | редактиране на кода]

До 1957 г., когато сред гагаузите в Молдова е наложена кирилицата, се използват различни азбуки - версия на гръцката азбука, румънска латиница, както и кирилица.

Кирилица[редактиране | редактиране на кода]

А а Ä ä Б б В в Г г Д д Е е Ё ё
Ж ж З з И и Й й К к Л л М м Н н
О о Ö ö П п Р р С с Т т У у Ӱ ӱ
Ф ф Х х Ц ц Ч ч Ш ш Щ щ Ъ ъ Ы ы
Ь ь Э э Ю ю Я я

Латиница[редактиране | редактиране на кода]

Кирилицата е заменена с латиница в новата гагаузка азбука, създадена след 1990 година. Тя е базирана на съвременната турска азбука като са добавени са буквите Ä и Ţ за отбелязване на специфичните звукове.

А а Ä ä B b C c Ç ç D d Е е F f
G g H h I ı İ i J j K k L l M m
N n O o Ö ö Р р R r S s Ş ş T t
Ţ ţ U u Ü ü V v Y y Z z

Текстов пример[редактиране | редактиране на кода]

Молитвата „Отче наш“ (Матей 6: 9-13) на гагаузки с латинска азбука:

гагаузки български
Tä nesoy lääzım dua edäsiniz:
Ey, göklerdä olan Bobamız,
ko ayozlansın Senin adın;
А молете се тъй:
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име;
ko gelsin Senin padişahlının;
Ko olsun Senin istedenin,
Nicä gökta, ölä erdä dä;
да дойде Твоето царство;
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
Ver bizä buün hergünkü emeemizi; насъщния ни хляб дай ни днес;
Baaşla bizim borçlarımızı:
Nica biz dä baaşlêêrız bizä borçulu olannarı.
и прости нам дълговете ни;
както и ние прощаваме на длъжниците си;
Göturma bizi denemeyä,
Ama kurtar kötu olandan;
Zerä Senindir padişahlık,
Kudret hem metinnik diveçtän divecä. Amin.
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки. Амин.


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Боев, Емил. Методически и методологически проблеми при изследването на езика на гагаузите от Северното Причерноморие, в: Българите от Молдова и Украйна – език, литература, история, култура и образование, София 2009, с. 38.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикипедия

Съществува версия на Уикипедия
на гагаузки език :
gag.wikipedia.org

п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език