Казахски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Казахски език
Қазақ тілі, قازاق تءىلءي, Qazaq tili
Страна Казахстан, Китай,
Монголия, Афганистан, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Украйна, Узбекистан, Русия, Иран
Регион Централна Азия
Брой говорещи 8 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Западнотюркски
...-Аралокаспийски
....→Казахски
Официално положение
Официален в Флаг на Казахстан Казахстан
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 kk
ISO 639-2 kaz
ISO 639-3 KAZ
Казахски език в Общомедия

Казахският език (Қазақ тілі) е тюркски език, говорен от около 8 000 000 души в Казахстан, Китай, Монголия и други.

История и диалекти[редактиране | редактиране на кода]

В съвременния казахски език няма диалектно деление, но се различават три говора: североизточен, южен и западен, които съответстват на териториите на трите казахски жуза (племена). В говора на китайските казахи (южен и североизточен говор) и Монголия (североизточен говор) се наблюдават разлики в речниковия състав, дължащи се на дългото общуване с други езици (монголски и китайски). Най-вече поради географията на Казахстан отделните племена и родове са общували по-често помежду си, а не със съседните им народи.

Книжовният казахски език се образува в исторически план върху североизточния и западния говор и се оформя през втората половина на 19 век покрай дейността на казахските просветители Абай Кунанбаев и Ибрай Алтънсарин. Съвременният книжовен език е най-близък до говора в района на бившата столица Алмати. Някои изследователи смятат каракалпакския език и езика на барабинските татари за диалекти на казахския език.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Казахският език е аглутинативен както всички останали тюркски езици, което означава, че словоформите се образуват чрез последователно присъединяване на окончания към неизменяема основа. (Представки в казахския език няма).

В казахския език има вокална хармония. Всички гласни звукове са подредени по двойки (твърди — меки): [а] — [е], [о] — [ө], [ұ] — [ү] и [ы] — [i]. Двойката [а] — [ә] се среща само в думи с арабски или персийски произход. Съгласните [г] и [к] могат да се съчетават само с меки гласни, а съгласните [Ғ] и [қ] — само с твърди. В една дума може да има или само твърди или само меки гласни. В заемките и сложните думи това правило може да не се спазва. С буквата [и] се отбелязват дифтонгите [ій] и [йі], а с [у] - дифтонгите [үў] — [ўү], [ұў] — [ўұ], а [ў] е подобно на английското [w].

Съществителните в казахския език не притежават категорията „род“, а вместо нея категорията „принадлежност“.

Прилагателните не се съгласуват нито по число, нито по падеж. В казахския език има строг словоред: /Подлог/ — /Пряко допълнение/ — /Сказуемо/.

Лични местоимения[редактиране | редактиране на кода]

  • мен = аз
  • сен = ти (ед. число)
  • сіз = Вие (ед. числа)
  • ол = той/тя/то
  • біз = ние
  • сендер = вие (мн. число)
  • сіздер = Вие (мн. число)
  • олар = те

Падежи[редактиране | редактиране на кода]

падеж отг. на въпрос окончания
именителен (атау септік) кім? (кой?), не? (какво?)
родителен (ілік септік) кімнің? (на кого?), ненің? (на какво?) -ның, -нің, -дың, -дің, -тың, -тің
дателен (барыс септік) кімге? (на кого, кому?), неге? (на какво?) қайда? (накъде?) -ға, -ге, -қа, -ке, -а, -е, -на, -не
винителен (табыс септік) кімді? (кого?), нені? (какво?) -ны, -ні, -ды, -ді, -ты, -ті
местен (жатыс септік) кімде? (при кой?), неде? (при какво?), қайда? (къде?) қашан? (кога?) -да, -де, -та, -те, -нда, -нде
изходен (шығыс септік) кімнен? (от кого?), неден? (от какво?), қайдан? (откъде?) -дан, -ден, -тан, -тен, -нан, -нен
творителен падеж (көмектес септік) кіммен? (с кой?), немен? (как?) -мен, -менен, -бен, -бенен, -пен, -пенен

Азбука[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]