Казахски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Казахски език
Қазақ тілі, قازاق تءىلءي, Qazaq tili
Страна Казахстан, Китай,
Монголия, Афганистан, Таджикистан, Турция, Туркменистан, Украйна, Узбекистан, Русия, Иран
Регион Централна Азия
Брой говорещи 8 000 000
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Западнотюркски
...-Аралокаспийски
....→Казахски
Официално положение
Официален в Флаг на Казахстан Казахстан
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 kk
ISO 639-2 kaz
ISO 639-3 KAZ
Казахски език в Общомедия

Казахският език (Қазақ тілі) е тюркски език, говорен от около 8 000 000 души в Казахстан, Китай, Монголия и други.

История и диалекти[редактиране | редактиране на кода]

В съвременния казахски език няма диалектно деление, но се различават три говора: североизточен, южен и западен, които съответстват на териториите на трите казахски жуза (племена). В говора на китайските казахи (южен и североизточен говор) и Монголия (североизточен говор) се наблюдават разлики в речниковия състав, дължащи се на дългото общуване с други езици (монголски и китайски). Най-вече поради географията на Казахстан отделните племена и родове са общували по-често помежду си, а не със съседните им народи.

Книжовният казахски език се образува в исторически план върху североизточния и западния говор и се оформя през втората половина на 19 век покрай дейността на казахските просветители Абай Кунанбаев и Ибрай Алтънсарин. Съвременният книжовен език е най-близък до говора в района на бившата столица Алмати. Някои изследователи смятат каракалпакския език и езика на барабинските татари за диалекти на казахския език.

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

Казахският език е аглутинативен както всички останали тюркски езици, което означава, че словоформите се образуват чрез последователно присъединяване на окончания към неизменяема основа. (Представки в казахския език няма).

В казахския език има вокална хармония. Всички гласни звукове са подредени по двойки (твърди — меки): [а] — [е], [о] — [ө], [ұ] — [ү] и [ы] — [i]. Двойката [а] — [ә] се среща само в думи с арабски или персийски произход. Съгласните [г] и [к] могат да се съчетават само с меки гласни, а съгласните [Ғ] и [қ] — само с твърди. В една дума може да има или само твърди или само меки гласни. В заемките и сложните думи това правило може да не се спазва. С буквата [и] се отбелязват дифтонгите [ій] и [йі], а с [у] - дифтонгите [үў] — [ўү], [ұў] — [ўұ], а [ў] е подобно на английското [w].

Съществителните в казахския език не притежават категорията „род“, а вместо нея категорията „принадлежност“.

Прилагателните не се съгласуват нито по число, нито по падеж. В казахския език има строг словоред: /Подлог/ — /Пряко допълнение/ — /Сказуемо/.

Лични местоимения[редактиране | редактиране на кода]

  • мен = аз
  • сен = ти (ед. число)
  • сіз = Вие (ед. числа)
  • ол = той/тя/то
  • біз = ние
  • сендер = вие (мн. число)
  • сіздер = Вие (мн. число)
  • олар = те

Падежи[редактиране | редактиране на кода]

падеж отг. на въпрос окончания
именителен (атау септік) кім? (кой?), не? (какво?)
родителен (ілік септік) кімнің? (на кого?), ненің? (на какво?) -ның, -нің, -дың, -дің, -тың, -тің
дателен (барыс септік) кімге? (на кого, кому?), неге? (на какво?) қайда? (накъде?) -ға, -ге, -қа, -ке, -а, -е, -на, -не
винителен (табыс септік) кімді? (кого?), нені? (какво?) -ны, -ні, -ды, -ді, -ты, -ті
местен (жатыс септік) кімде? (при кой?), неде? (при какво?), қайда? (къде?) қашан? (кога?) -да, -де, -та, -те, -нда, -нде
изходен (шығыс септік) кімнен? (от кого?), неден? (от какво?), қайдан? (откъде?) -дан, -ден, -тан, -тен, -нан, -нен
творителен падеж (көмектес септік) кіммен? (с кой?), немен? (как?) -мен, -менен, -бен, -бенен, -пен, -пенен

Азбука[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]